Кълчища

"Ранобудните студенти" осъдили провелите се в събота митинги в столицата и Пловдив, съобщило БНР. Според "ранобудните", показаната от хората обществена подкрепа не била реална. "Това не е гражданска подкрепа, а такава, която идва от партийните електорати, с която могат да си измият очите, както и тези на премиера Орешарски", били рекли "будните". С което веднага доказали, че са дълбоко заспали по отношение на гражданското общество. Защото всеки един, роден в Република България, е гражданин на същата тази република и чак тогава електорат на някоя партия.
Въобще "ранобудните" нещо съвсем объркаха нещата и станаха смешни, когато окупираха Ректората. Според тях някакви тайнствени сили, под което се разбираше участници в митинга на БСП, се готвели за погром над Университета. Естествено те заключиха огради и врати и с жертвено изменени лица ходеха напред и назад с надеждата някой да ги напердаши. Майки и татковци също очакваха кървав сблъсък, защото и те вече признават, че окупацията, предприета от техните дечица, не свърши никаква работа и след няколко дни, когато започнат снеговете, същите тези дечица ще трябва да се приберат вкъщи и да залягат над уроците. Щото за участие в протести никой няма да ги освободи от изпити.
Колкото да са симпатични и да са прави в някои аспекти на своето недоволство младите хора показват неопитност и наивна вяра, че е достатъчно да поискаш нещо добро и то да се случи. Това показва инфантилност, която е неподходяща гарнитура за всяко обществено събитие. И вместо да се лутат из кълчищата на обществените политики, да вземат малко да попрочетат за тези политики. Едно от първите условия е да знаеш какво искаш. А нашите симпатични младежи не знаят и това се вижда с невъоръжено око.
Въобще ако някой иска власт, то той може веднага да я грабне. Защото властта се търкаля по улицата. Но никой не я иска! Сините, защото няма да имат подкрепата на народа и това е естествено след дългите години на самоизяждане. ГЕРБ, защото въпреки бодряшките си напъни и подвиквания не е много ясно какви ще бъдат резултатите от едни избори. Младежите и студентите пък не знаят какво да правят с нея - много простичко липсва им опит, а да управляваш държава без опит е сигурна катастрофа.
Другата основна пречка е езикът на омразата. Който и да дойде на власт, той трябва да бъде посрещнат с езика на разума и компромиса. Този език днес не съществува. Тази е причината никоя партия да не иска да се наведе и да вземе властта от улицата. И това ще продължи най-малко до изборите през следващата година. Макар аз да съм скептик, че дотогава политическите страсти ще се избистрят и тарикатите в политически костюмчета доброволно ще предадат позициите си.
Това е причината всички вкупом да се вперим в националистическата идея, която, окрилена от всеобщото внимание, взе да преминава в националсоциалистическа. Новите легионери бродят по нощните улици и "раздават правосъдие", без някой да ги е упълномощил за това. Впрочем в България право на това има съдът и само съдът. Ние научаваме за техните "геройства", ако някой (не дай си боже!) почине вследствие на побоите. Но знаем ли за тези, които все пак успяват да оживеят след нанесен побой?! За осакатените освен физически, то и морално, и душевно?!
В крайна сметка всеки един от тези въпроси съществува в обществото и аз не съм уверен, че "ранобудните" имат някакъв отговор. Защото, ако искаш да управляваш или да дирижираш управлението, то трябва да имаш поне осемдесет процента отговори на въпросите на дневния ред на деня. Мен ме притеснява и това, че е твърде вероятно тези ранобудни момчета и момичета да са проспали дори въпросите от този дневен ред. Което е жалко за тяхната енергия, младост и хъс.
Днес да осъждаш е модерно. Излизаш един такъв праведен, горещ и истински. Трудно е да обсъждаш, защото тогава изглеждаш страхлив многознайко. А пък открай време е известно, че ние многознайковци не обичаме. Сигурно затова най-популярната ни поговорка: "Каква я мислехме - каква стана". Затова днес да осъждаш на улицата правителството е популярно занимание. Но да го правиш така - без да знаеш какво искаш, подсказва, че се опитваш да караш ските на обществото, без да имаш опорните щеки на познанието за пистата, по която си се спуснал. Пък и ако демонстрираш тромавост в разбирането на намеренията на другите състезатели на тази писта - спукана ти е работата!
Такива работи...