Камбанки

"Камбанки". Така нежно наричаха някога сътрудниците на службите, които "бдяха" за социалистическия ни морал и ценности като бармани, продавачки в "Кореком", рецепционистки по хотелите, таксиметрови шофьори в "Балкантурист", камериерки. Така наричаха целите им семейства, че и децата дори, които нямаха представа какви са част от "служебните задължения" на родителите им. Повечето от тези граждани на НРБ сигурно съвестно са изпълнявали отечествения си дълг. Имаше обаче и такива, за които доносничеството беше стихия.
Тогава човешките права бяха измислица на буржоазната пропаганда, долари се купуваха законно само от БНБ и то, ако ще пътуваш на Запад. Шоколадовите яйца по Нова година и сутиените "Triumph" за Осми март се взимаха изпод рафта на "Кореком" с дебели връзки от онези, които трябваше да ни "докладват". На моя близка й се беше наложило да обяснява откъде има валутата, с която през 1981 г. искаше да купи за бебето си шишета за хранене и непромокаема пелена "Chicco".
Сега времената са други, но старата професия е на път да се възроди с пълна сила покрай атентата в Сарафово. Камериерките някога бяха хора от кариерата, работили дълги години в туризма. Покрай това сигурно са ги обучавали и в спецнаблюдение на гости, особено по "второ направление", макар че от тях жените изкарваха добрия бакшиш и скъпите парфюми. В началото на прехода бедни интелектуалки се трудеха лятос по Черноморските курорти и едва тогава учителките разбраха колко по-доходно е да се сменят чаршафи и мият тоалетни, отколкото да се обучават българчета.
Това лято камериерките в Слънчев бряг не говореха добре официалния език в държавата, но се усмихваха не по задължение и по-широко на българския летовник. Вярно, той си е бяла лястовица там, пък и му разбират езика. Какво ли ще остане от човещинката на ведрите хигиенистки, след като ги обучат да ни ровят из интимните принадлежности, куфарите и чекмеджетата, за да търсят части за взривни устройства, да следят с кого се прибираме и да ги учат, че е за предпочитане да се напиваш по дискотеките и да си поръчваш леки жени, защото тихият летовник е съмнителен турист? И никакъв румсървиз, никаква дискретност, пази боже, диария, която те затваря в хотелската стая.
Днес всичко това звучи смехотворно, но още през следващия сезон анализаторите може да гадаят терористите или камериерките, нещатни служители на "онова" ведомство, прогонват туристите от родните курорти.
Аз не желая да ме следят и да ми ровят из чантите превантивно. А вие?