Капанът щрака

Отново новорегистрираните безработни в цялата страна продължават да са повече от започналите работа. Само за времето от 9 до 15 август в бюрата по труда са устроени на работа 3490, а записаните са 4200 души. Това е тенденция от края на юни и продължава досега. 

Тенденцията е повече от обезпокоителна, защото през летния сезон обикновено заетостта се повишава. Заради сезонната работа в селското стопанство, увеличаване на строителството,  туристическата сфера, преработващата индустрия и др. В същото време националната статистика съобщава, че доходите на домакинствата изостават от разходите, които отиват най-вече за храна, като на заден план пак остават едни от най-належащите нужди за нормален живот.

Капанът работа - доходи продължава да щрака със страшна сила, особено при кризи, каквито сега разрушават и малкото стабилни позиции в икономиката, социалната политика, здравеопазването и къде ли не. Отчетите за икономически ръст, какъвто не е имало от години у нас, трудно се усещат по джоба на народа. Особено когато експерти са категорични за несправедливо разпределение на брутния вътрешен продукт и социалните неравенства, по които водим в Европа. 

Според социалния министър Гълъб Донев безработицата като цяло намалява, няма данни обаче дали расте процентът на заетост. Според специалистите, които са умерени оптимисти, възстановяването на пазара на труда от тежката криза през 2020 г. продължава. Предкризисните показатели обаче далеч все още не са постигнати, особено от гледна точка на заетостта. България е в топ 10 на държавите от Европейския съюз по дял на населението в трудоспособна възраст от 15 до 64-годишна възраст останало извън работната сила, според Евростат.

Специалистите алармират още, че ниската степен на ваксинация заплашва с въвеждането на нови ограничителни мерка през есента, а досегашният опит сочи, че те са основен източник на нова безработица.

Ненапразно президентът, БСП, редица организации и партии, настояват за актуализация на бюджета, наследство от ГЕРБ, като се разчита, че така ще се появи светлина в тунела за натрупалите се проблеми във всички обществени сфери. Уви, засега, идеята се премята в пространството, раздирано от политически ежби, безотговорност и гавра с човешкия живот дори. Изключение прави само служебният кабинет, който лавира сред малкото средства и многото проблеми. 

Това е България в средата на 2021 г. А какво ли ще е занапред? Отговор няма, а изгарянето на мостове продължава. Тогава знае ли някой как ще преминем по-нататък?