Кашчей и неговата игла

Алексей Савин журналист

През нощта журналистите сънуват кошмари. Ето пример за такъв кошмар: блогъри завладяват професионалното пространство на журналиста, пресата загива под натиска на интернет, редакции се закриват. На битово ниво аз виждам предвестниците на този кошмар при мен вкъщи. Моите дъщери, възрастни и доста образовани девойки, принципиално не четат вестници. На предложението ми да погледнат някаква страница, те се заглеждат в заглавието, като се стараят да не докоснат с ръка статията и изчезват с думите: „Сега ще прочета в интернет”. Защо все повече хора предпочитат студения екран пред топлия хартиен лист?
Няма ясен отговор на този въпрос. Източникът с печалното название newspaperdeathwatch.com (наблюдаваме смъртта на вестниците) съдържа стотици сериозни статии, в които се анализира падането на тиражите и на притока в рекламния бюджет, но всичко това е следствие, а не причина.
В качество на причина класическият маркетинг ни учи да търсим УПП (уникално предложение на продукт). УПП на интернет като източник на информация се заключава в това, че той обръща две пирамиди, като ги обръща с главата надолу.
Първата пирамида са приоритетите. Преди всичко на човек му е интересно да научи новини от малкия обем, ограничен от неговата собствена телесна обвивка. Новините от сигмоидното черво са, без съмнение, по-важни, отколкото брачните дела на естрадните звезди. По-нататък по важност на приоритетите следват обеми, ограничени от стените на личното жилище, границите на микрорайона, града и чак накрая, на страната и света.
Вестникът е съставен изцяло по друг начин: малко политика, малко икономика, след което идват разделите „Общество”, „По света”, накрая малко спорт и „Светска хроника”. Потребителят пък иска, като набере някакъв глупав въпрос в лентата за търсене, да получи стотици такива глупави отговори. Именно тази хармония, този лесен начин да затвори дупката в себе си, прави интернет единствен, без конкуренция. 
Другата пирамида е принципа на транслирането. Класическият модел на медиите е транслиране на малкото към многото. Интернет, като цяло, адресира многото към многото, в блоговете – от многото към малкото, а в социалните мрежи – от малкото към малкото. Възможноста да станеш уникален потребител на различни транслатори прави интернет невероятно привлекателен.
Означава ли всичко това, че нощният кошмар на професионалния журналист ще се превърне в действителност в близко бъдеще?
Едва ли! Отговорът се крие в третата пирамида, в релевантността, която е устроена по приниципа на живота на Кащей Безсмъртни. Помните ли – в двореца има сандъче, в сандъчето – патица, в патицата – яйце, в яйцето – игла. Ако счупиш иглата, всичко заминава!
По данни на изследователския център PEW, над 99% от фактите и статиите, които се обсъждат в блоговете, са взети от традиционни източници – вестници, списания, телевизия. Дори в Туитър има предостатъчно подобна информация – над 50%. Някой говори за оперативност на блогосферата? Ами, едва 5% от топ петте теми, обсъждани в интернет, са се появили в медиите през тази седмица, а останалите са значително по-стари.
Всичко това означава, че традиционните медии са именно тази игла, в която се съдържа живота на интернет като източник на информация. Все пак, нали трябва да има някой, който професионално да търси информация и, най-вече, да отговаря за нейната достоверност пред редакцията и закона.
Иглата ще се счупи, ако след това няма да има нищо: нито дворец, нито яйце.

Авторът е шеф-редактор на „Российская бизнес-газета”