Кататония*

Понякога от този свят си отива най-напред разумът, а тялото продължава да се бори за още глътка. Понякога разумът и тялото отслабват и гаснат заедно. Понякога разумът безсилно съзнава до последния дъх мъчението на тлеещата плът. В който и да е последен път трябва помощ. На човешко същество от друго човешко същество.
Но има и такъв последен път. Забравени, заключени, окървавени, бити, упоявани, ограбвани, оплювани, обезсилвани от глад, вързани в тъмнина, гной и смрад. Поверили себе си или поверени от някого на нечовешки същества.
В българското село с красивото име Ягода. И в Говедарци. И кой знае още къде. В полурухнали къщи със затворени капаци накрая на селото. В смърдящ апартамент в някой блок. В изоставена вила посред гората. Къде ли не.

Защото изобретателността на нечовека няма предел. Да издевателстваш над човешко същество, за да ставаш по-богат, надхвърля дори Хитлер и нацизма.
Занемяхме. И после заповтаряхме плоски баналности от сорта - как е възможно в европейска България, в ХХI век, къде е държавата, кой е виновен, кой ще понесе отговорността...

Няма невинни тук. Няма

Защото все някой е чувал безспирен кататоничен вой или може би зов за помощ от някоя къща в съседство. Подминавал е и си е викал „Че то аз, нали, к'во...“
Защото внучка е пратила в Дома на ужасите баба си през януари миналата година, казала й, че отива на почивка и като се върне, ще я вземе, и още е на почивка. Но пък чинно плаща 990-те лева, за изпиране на съвест и индулгенция, че и тя е човешко същество.
Защото и на третия ден след извеждането на 75-имата мъченици от Ягода само двайсетина бяха потърсени или прибрани от близки.
Защото кметът на Мъглиж с невъобразимото за реалността име Душо Гавазов казва: „Знаехме за съществуването на дома в Ягода, но местната власт няма правомощия да го проверява. Получавал съм жалби на обитателите там, които съм препращал на компетентните органи." Но пък е доктор. И през 2023 г. гордо е обявил, че село Ягода се превръща в модерно курортно селище, а обновената му баня става национален център по мануална терапия.

Защото в Говедарци са намерени лични документи на починали хора. Т.е. те не са били погребани по закон човешки и божи. Били са заровени някъде. От някого. От нечовеци.
Защото Агенцията за контрол на социалните услуги продължава да апелира хората да не се доверяват на сайтовете в интернет, ако искат да настанят близък в дом или хоспис, а да се осведомяват от нейния регистър на лицензираните доставчици на социални услуги. От него не можеш да се осведомиш за абсолютно нищо. 220 килобайта екселска таблица, в която няма нито едно име на дом или хоспис, нито едно населено място, нито един адрес. Има юридически лица и понятна само за агенцията терминология за социални услуги. 220 килобайта!

И още за интернет сайтовете 

Сайтът на т.нар. Дом за стари хора в Ягода продължава да работи. И рекламира Дом Валис 1 и Дом Валис 3. „990 лева на месец. Без скрити такси - всичко включено!“ Защо работи? Кой трябва да контролира за тази явна интернет измама?
Като напишеш в Гугъл „Дом за възрастни хора“, веднага след спонсорираните, които изскачат най-отгоре, се появява „Дом за стари хора София“ или „Дом София“. Един от малкото, който дава публичност на лицензите си. Има пет, издадени през 2017 и 2018 г. на юридическо лице от ж.к. „Чайка“ във Варна от шефа на Агенцията за социално подпомагане - Дом за стари хора, за Дом за пълнолетни лица с деменция, за Център за социална рехабилитация и интеграция, за Дом за пълнолетни лица с психически разстройства и за Домашен социален патронаж.
Предлага се впечатляващ териториален обхват - София, Варна, Бургас, Пловдив, Габрово, Девня, Велико Търново. Но пък няма нито един адрес, само външни снимки „на обектите“.
Има лиценз, ще кажете. Обаче. Безсрочни!?! За какъв последващ контрол може да говорим, щом държавата е издала БЕЗСРОЧЕН лиценз? Какво искаме тогава от Агенцията за контрол на социалните услуги?
И още един, твърде знаменателен факт. Предлагат се четири варианта за обгрижване.
Вариант 1 - 960 лева на месец. Цената е валидна до запълване на капацитета.
Вариант 2 - При преместване от друг дом или хоспис, настаняване на половин такса от сключения с предходния дом договор.
Вариант 3 - Гледане и издръжка на домуващ срещу дарение на имот с доживотно право на ползване.
Вариант 4 - Прием на социално слаби срещу тяхната пенсия, независимо от размера.
Зачетете се внимателно. Припомняме: министърът на правосъдието и всички разследващи сега подозират пряка обвързаност на имотната мафия и незаконните хосписи и домове на ужасите, малтретиращи възрастни хора. С лицензираните какво правите, питаме? Тях кой контрола? Кой? И как?

Няма невинни тук. Няма

Защото, след като онемяхме от ужаса „Ягода“, и след като заръсихме баналности, във вцепенението и безпомощността си пуснахме анкети по сутрешните блокове. Че най-лесно. В които 90 процента от хората отговаряха с „не“ на въпроса прави ли държавата достатъчно в грижата за възрастните хора. И 90 процента от хората отговаряха с „да“ на въпроса трябва ли домовете за обгрижване на старите хора и хосписите да бъдат държавни.
В кататония сме ние. Не изпадналите в кататония. Всички ние.

Случват се такива работи

Докато мога, ще помня последните думи на баща ми, последния път, когато ме разпозна, часове преди да си отиде: „Няма да се ядосваш. Случват се такива работи.“
Отиде си в хоспис. Обгрижен от две санитарки, дежурен лекар и административен директор на заведението с включен денонощно мобилен телефон. Благодарна съм.
Благодарна съм и на лекаря в болничното отделение, който преди това ми каза: „Не можете да се грижите за него. Не можете. Ще го изпиша, когато намерите хоспис." Сигурно е дописвал и си е измислял някакви допълнителни фалшиви клинични пътеки, и сигурно си го е отнесъл при някоя проверка от Здравната каса. Което сигурно е било законно.

* КАТАТОНИЯ, мед. - Разновидност на шизофренията, протичаща с кататонен ступор (продължителна застиналост на тялото в една поза при липса на словесен контакт) и кататонна хиперкинеза (двигателна и словесна възбуда - болните са в непрекъснато безцелно движение и изведнъж могат да застинат в една поза). Изт. - Речник на българския език