Казандзакис се завърна на български

След 16 години отсъствие от българския книжен пазар "Ентусиаст" връща творбите на Никос Казандзакис у нас, както ДУМА писа. Издателството получи правата за издаване на най-коментирания гръцки автор и наскоро публикува едно от най-популярните му произведения - "Рапорт пред Ел Греко". Книгата излиза в поредицата "Enthusiast Vintage" в превод от гръцки език на Георги Куфов, удостоен с най-високото гръцко отличие - "Златен кръст на Почетния легион", за своя принос към културното сътрудничество между Гърция и България именно заради преводите си на произведенията на Казандзакис.
Доминиращо в творчеството на Никос Казандзакис е посвещаването на теми, които засягат всеки човек - отвъд граници, отвъд раса и цвят на кожата, отвъд етнос и религия, отвъд политически пристрастия. Книгата "Рапорт пред Ел Греко" не е точно автобиографична, въпреки че често е посочвана за такава. Казандзакис сам потвърждава това, споделяйки: "Моят Рапорт пред Греко не е автобиография. Животът ми, личният, има някаква много относителна стойност, само за мен, за никой друг. Единствената стойност, която му признавам, е тази: борбата му да се изкачва, стъпало по стъпало, за да стигне колкото се може по-високо, благодарение на силите и упоритостта си, на върха, който своеволно нарекох Критски поглед."

В предговора към книгата Христо Куфов, син на Георги Куфов и председател на международното дружество "Приятелите на Никос Казандзакис - секция България", пише: "Държите в ръце една от най-необикновените книги във вечната библиотека на човечеството - "Рапорт пред Ел Греко". Тя е сурова, лъвска храна за ума, душата и сърцето. Подобно на библията, не се чете на един дъх, но няма нищо общо с нея, макар да отразява отношенията на Казандзакис с Бога, и в този смисъл навява асоциации за изстрадана, сътворена от самия него библия. Тя е най-дълбокото и най-философско творение на големия човеколюбец... Написана е от свободен, мъжествен човек, обсебен от неутолим копнеж по непостижимото, от непреклонен бунтар, който през целия си живот има безстрашието да се бори с Бога и дързостта да отиде отвъд него, за да надзърне в бездната на великото Нищо... "
Казандзакис често споменавал, че иска от Господ да му даде още няколко години на земята, за да завърши "Рапорта". И съдбата му дава тези години. Книгата излиза четири години след смъртта на Казандзакис - през 1961 г. Издадена е от втората му съпруга Елени и приятеля му Пантелис Превелакис. Когато "Рапорт пред Ел Греко" излиза във Франция, Марсел Брион, член на Френската академия, пише във в. "Льо монд", че Казандзакис умее да вижда свещеното във всяко обикновено нещо, което ни заобикаля.
Голямата тема в "Рапорт пред Ел Греко" не е това, за което авторът разказва и което описва - историята, митовете, традициите, идеалите, философските теории, предназначението и призванието на човека, битката и примиряването с божественото, приятелството и човечността, умението да виждаш и усещаш с тялото и с душата си, единството с всички живи твари, общуването с телесните и безтелесните същества не само във видимия, но и в невидимия свят. Голямата тема в романа е как да пишеш за тези неща. През май 1950 г. Казандзакис споделя със своя добър приятел Минас Димакис: "Казват за мен, че съм мъдрец, интелектуалец, писател; а аз не съм нито едното; когато пиша, моите пръсти не се цапат с мастило, те кървят."
През 1957 г. Казандзакис е номиран за Нобелова награда за литература. Печели я друг велик писател - Албер Камю. Самият Камю обаче признава в едно свое изказване, че Никос Казандзакис заслужава тази награда сто пъти повече от него.