Киберметриката пак сочи БАН сред лидерите

БАН се класира на 50-о място сред 300 водещи научни институции в Европа и на 131-во място сред 4000 изследователски институции в света. Това показва анализът от юли т.г. на виртуалното изследователско пространство от тази година, огласен преди дни от специализираната Международна експертна група за класифициране на академичните институции (International Ranking Expert Group - IREG). Тя е създадена през 2004 г. от Европейския център на ЮНЕСКО за висше образование (CEPES) и Института за политика във висшето образование във Вашингтон със съдействието на научна група от Центъра за информация и документация към Националния съвет за научни изследвания на Испания. Резултатите се публикуват в сайта на организацията Webometrics.

В последните години в изданията на същата класация, за които ДУМА писа, нашата академия заемаше между 53-о и 58-о място в Европа, но тогава Webometrics отчиташе само 100-те най-добри научни организации на континента. Сега отчита първите 300. Световната класация пък подреждаше само 500 водещи научни организации, сред които БАН бе 132-ра до 141-ва. Сега в рейтинга влизат вече 4000 водещи научни организации, но въпреки това академията ни почти не е променила мястото си - напротив, тя е с още едно напред и сега е на 131-во място. Пред БАН в европейската и в световната класация от сродните академии са само Чешката академия на науките (10-о място в Европа и 34-то в света) и Руската академия на науките (39-а в Европа и 102-ра в света). Освен това в световната научна класация Топ 4000 намират място самостоятелно и 5 звена на БАН - Националната академична мрежа-БАН (298-о място), Институтът по математика и информатика (572-ро), Институтът за информационни технологии (1942-ро), НИМХ (2164-о) и Институтът по механика (2394-о). От България видим в рейтинга освен структурите на БАН е и Институтът за пазарна икономика (1769-о място).  

Всичко това е впечатляващо, особено на фона на срива на България до последните места във всичко друго. Плюс това - при безпрецедентни финансови удари, които Симеон Дянков нанесе върху БАН в последните 2 години, като я лиши от субсидия за дейностите й, за издръжка - ток и парно, за покриване на заплатите. БАН се издържа и работи фактически единствено с парите от договори за научни проекти с чужбина и с ведомства и фирми у нас.    

Международната група IREG започна преди години да прави своеобразните рейтинги най-напред за университетите, а след това добави и отделен раздел за изследователските организации. Тя има за цел като обществена и независима организация да прави сравнителен анализ по единна методология на качеството на институциите и да стимулира научните организации в различните страни да обменят помежду си доказали ефективността си форми на изява. За съставянето на класациите в раздел "наука" помощ оказват известни държавни научни организации с институти от всички области на науката като СНРС във Франция, "Макс Планк" и институтите "Франхофер" в Германия. На втората си среща през май 2006 г. в Берлин IREG изработи стандарти за качество и добри практики, според които оценява и подрежда организациите, занимаващи се само с наука, от целия свят. Така, както ДУМА писа, се ражда нова форма за измерване на качеството чрез изявите в интернет, наречена Киберметрика.
IREG черпи информация от порталите и сайтовете на организациите и от техните научни публикации, които може да бъдат намерени в популярни търсачки като Google, Yahoo, MSN, Ask, Alexa, както и в двете специализирани научни бази данни на Google - Google Scholar и Live Academic. Измерването на качеството става по 4 основни показателя, всеки от които носи определен брой точки - библиометрични данни за продуктивност в порталите за дейността на научните елити; обем и яснота на уеб страниците; богатство на представените в сайтовете информации и препратки за научни и публикационни дейности; брой на статиите и цитатите за всяка научна област. Резултатите от анализите на IREG се публикуват на интернет адрес www.webometrics.info.
Няма друга сфера, в която България да се нарежда сред лидерите в международен план. Единствено в областта на науката се оказваме в топ листите. Това достатъчно впечатляващо обстоятелство говори за ефективност, особено като се знае, че България инвестира за наука най-ниския процент от БВП в целия ЕС. В момента сме на равнище 0,3% от БВП, докато средният процент в ЕС е 2.
В класацията на 300-те водещи научни организации от Европа първи са институтите на Националния център за научни изследвания (СНРС) на Франция, следвани от европейския атомен център ЦЕРН и институтите "Макс Планк" в Германия. Интересно е, че СНРС е изместил от доскорошното му първо място "Макс Планк", а ЦЕРН се вмества втори.