Клеймото "случа", нещата да се случат или да станат факт

Любомир КАЛЕВ

Интересно сe наслагват прашинките на времето според както духа вятърът. Или "според както сочи науката", ако цитирам Георги Парцалев като Михал Мишкоед от времето, когато гледахме и слушахме не само Сатиричен, Радио-, а и "Телевизионен театър"; когато "витизчията" проф. Любомир Тенев всеки понеделник след "По света и у нас" ни разхождаше из дебрите на западноевропейската класическа драматургия, когато имаше литературна, театрална, художествена и всякаква критика. Тогава бягането в часа по физическо започваше с учителската команда "Старт!", а състезанието - с пукота на съдийския пистолет. Сега с него ми дават "началото на старта", за да се "случи" то и да "стане факт".
Случаите се случват, отношението е по отношение, зимата започва да стартира, самоличността е налична. Все извадки от сбирката ми с повторения чрез еднокоренни или еднородни по смисъл и значение думи, както го пише в речника. Досадно ще е да ви ги излагам по дни и часове, но ви уверявам, че са от години. Затова избирам най-пресните.
На 21.06.2017 г. слушам Петър Волгин (П.В.) в "12 + 3". Хващам разговора му с цигуларката Зафира Вълова (З.В.), а после и с директора на Народния театър Мариус Донкин (М.Д.), който чрез Донка Стамболийска (Д.С.) ме осведомява за представленията в "Театър пред театъра", с които ще посрещнат лятното слънцестоене. Учудващо еднакво ми говорят и двамата, на различна възраст, артисти: "Случвали се кървави побоища за билети пред църквите или залите", в които маестро Антонио, тогавашна звезда, изнасял цигулковите си концерти, преди да се захване с оперно композиране (З.В.). Днес, за да се продаде и състои - поновому "случи" - един концерт, се искат много повече усилия. Няма ги подканите "Търси се!" пред залите на моята младост.
"Дали това посрещане се случи?" - Д.С. пита М.Д.
"Посрещането се случи... имаше чакащи от 6 ч." - отговаря й М.Д., малко по-млад от мен - роденият през 1949 г. Трудно разбирам съвременния говорен стил. Все едно да бях при П.В. и след моето "трябваше да напиша...", Д.С. да ме беше попитала

"Случи ли се това писане?"

вместо "Написахте ли...?", както на нейно място бих попитал.
Как стои "случа" до отглаголните съществителни? Отговорът ми е: грозно! Но експанзията "случа" си има история, или background. Нарочно не изписвам английската дума с кирилица, както угоднически го правят днес.
"Какво случваш в прическата?" - кълчоти въпрос към фризьор и хубавката Мария в "Здравето отблизо" на 29.05.2017 г. по БНТ. "Как се случва това предаване? Добре ли го случвам?" е ироничното, за щастие, обръщение на за малко водещия го Чочо към проф. Владко Мурдаров в "Денят започва с култура" на 12.05.2017 г.
Ето тази метаморфоза ме вълнува. Белег на възходящо или на низходящо развитие е тя? Защо този "културен пласт" излезе най-отгоре точно сега? Защо, възседнали галопа на чуждиците, стъпкахме чисто българските им съответствия? И само революцията в "комуникациите" ли е причината?
Баналният отговор е в изкуството на превода. Но така е само на пръв поглед. Както по-умни са забелязали, желязната завеса падна и смаза културната ни идентичност. Въпреки всичко "още съм й фен и тя е всичко за мен" - припявам като Калин Вельов. Затананиках, защото си спомних как на 21.10.2016 г. Силвия Великова (С.В). измъчваше говорителя на ЦИК Александър Андреев с "...промяната в закона по начина, по който това ще се случи" (!?) И за прочутата ни eвропреговаряща и депутатка, после вицепремиерка и "образователна" министърка Меглена Кунева, даваща пример за много често срещана семантична

 изроденост на фразата

разпитвана в ранния следобед на 5.12.2016 г. за възможностите на Реформаторския блок да състави служебен кабинет, но "...първо да се насрочи случването на разговора" с партньорите от ГЕРБ.
Пак тя много обича да обяснява как трябва "да се случи образователната реформа", или, казано по нашенски, "как да се реформира образованието ни". Не че колегите й партийци и подчинените й в министерството почитат книжовната норма, но случайно ли е случването на случаите със "случа"? Не! Защото за мен образователна реформа е да има телевизионно време и за телевизионен театър. Не за сериали като "Градчето Сидър Коув", а за кинопанорами с критици като сладкодумните Георги Стоянов-Бигор и Яко Молхов; за телевизионни поредици като тази на Боб Мънкхаус за нямото кино, прекрасно дублиран от Георги Джубрилов; за предавания като "Цивилизацията" на Кенет Кларк. Тогава културно съзрелият вкус няма да се спира пред третокласните стоки на първокласни цени, пробутвани му от програмни директори на тв канали. Няма да се множи и осакатеният език.
Макар и смело като предположение, инерцията "случа" побеждава и всички са в "трафика", защото националното ни чувство е закърняло. Потвърждава го и моят състудент - служебният министър-председател проф. Огнян Герджиков по новините в 7 на 15.03.2017 г.: "Взети са мерки, щото се очаква, че може да се случи наплив на емигранти". Като изявен книжовник - пише стихове и приказки за деца - можеше да каже: "Взети са мерки срещу очаквания наплив на мигранти."
Излишеството "случа" е

отпадък в речта

а когато върви с "който" си е чисто повторение, или тавтологичен израз, ако приемем научния термин. Може и без него, но и водещата С.В. го предпочита, защото да кажеш "случа" е къде по-елитно от простоватото "става", "правя" или "върша". "След този дебат, който се случи...", казва тя на 9.03.2017 г., а програмният директор на Асоциация "Прозрачност без граници" Ваня Нушева й припомня "огромните опашки, които се случиха в Испания, Германия и Турция" по време на изборите за български президент през 2016 г.
"Има ли шанс да се случи оня специален Закон за търговията с горива?", пита се и Андрей Делчев, изпълнителният директор на Българската петролна и газова асоциация, който на 8.03.2017 г. е в "Преди всички". Законът, разбира се, не се случва. Той се пише, приема, прилага и - при желание - спазва.
Записал съм и извадки от разговора на Ангел Григоров с политолога Владимир Шопов в "Събота 150" на 11.03.2017 г. за бъдещето на Европа в  "Бялата книга" на Жан Клод Юнкер със сценариите за движението й на различни скорости в центъра и в периферията. Питам ги защо предпочитат англоезичния пред чисто българския стил? Изразите "нещата, които се случиха" и "едва след като се случат тези няколко неща" не са ли еднозначни с "това, което стана" и с "едва ако това стане"?
Канонадата "случа" (happen) навлезе в българския с буквалните преводи от английски. В устата на български незнаещите, но силно стараещи се проевропейци глаголът стана безлично универсален, а лошите преводи го превърнаха в

 ненужно повторение

За съжаление отсреща няма чуваемост, а само стреляемост, но не срещу "случа" отпадъците.
Затова пак ще повторя: Повторението е отпадък. Ето ви три типични примера: "случаят се случва", "събитията, докато се случват" и "събитията, които предстоят да се случват". Наслушах се и на "политическото случване на събитията". Събитията в Анкара и Берлин, които се случват... Гениално, нали?
Случаят е събитие, нещо е "станало факт", както тъпо се изразяват днес. В случая "факт" също е отпадък и го зачерквам. Щом събитието не се е състояло, то само предстои, няма го още. Ще избегнем повторението само в случай, че не съчетаваме "случай" или "събитие" със "случа". Изисква го музиката на езика. Това чувство не всички го имат, или няма от кого да го придобият, защото хорът на безчувствениците заглушава можещите солисти.
От него, например, е лишена и абонираната за министър Екатерина Захариева: "Би трябвало вече да се случват (да има) такива случаи..." - кротко повтаря тя, поканена в студиото на "Преди всички" на 26.08.2016 г. като министър на правосъдието и вносител на проекта за нов НПК.
Спомних си и за гостуването й в Бойко-Василевата "Панорама" на 26.04.2013 г., тогава служебна заместник министър-председателка. Неправилен синтаксис, нищожен запас от думи, висок стил с чиновнически клишета. Обяснява ми "това, което е необходимо да се случи за промяна (да се промени) в енергетиката". Прави всичко възможно

"магистралите да се случват"

Надява се "магистралата ("Тракия") да се случи (да бъде завършена, пусната) до активния летен сезон". "Доста добре се случват нещата в (върви строителството на) магистралата в момента." (!?).
Исках да завърша с въпроса на репортер на БНР към програмния координатор на българския филмов фестивал "Блок кино" на 12.07.2016 г. в 6 и 15: "Подборът на филмите как се случва?". И с отговора на автора на роман, разпитван в БНР от Лъчезар Цветков на 12.10.2016 г.: "Голяма част от романа се случва в София" (!?). Но на 1.11.2016 г. куриозният въпрос на Таня Величкова към младо тате направо ме уби: "Как се случи при вас решението (Как решихте? Как се решихте?) да присъствате на раждането?".
"Къде ще се случва фестът?" - на 19.10.2016 г. Таня Милушева пита Преслава Преславова от "екипа" на фестивала Sofia Independent Film Fest (Софийски фестивал на независимото кино) и, слава Богу, веднага се поправя: "Къде ще са прожекциите?". Но положителните примери за съжаление са малко. И ако сакато завърша, като Нина Младенова към служебната "туристическа" министърка доц. Стела Балтова на 20.03.2017 г. в "Преди всички", ще кажа, че проверката ми констатира, че "има наличие", по-скоро, че ме залива неспирна река, понесла боклука "случа", плод на немарливото европодражание.