Кметът на постоянната издънка

Пловдивският кмет Иван Тотев e абониран за издънки. Още преди местните избори през 2011 г. той бе записан как обучава актива на ГЕРБ да прави бюлетините невалидни и по същество да саботира изборния процес.
Сега Тотев (известен с прякора "мамин Ваньо") лъсна отново в цялата си политическа прелест в серия от записи, които разтърсиха града под тепетата насред циганското лято. В годините на прехода Пловдив е изживял поредица от смъртоносни управления, но новият кмет задмина всички с непосредствения си подход. Когато човек чете неговите излияния пред пловдивския актив на ГЕРБ, чувства душевно колебание - дали да започне да се кикоти като президент пред камера, или да пореве като Веселин Маринов, когато обяснява за своя принц на бял кон (Цветан Цветанов).
Думите на Тотев разкриват механизма на подмолната политика в стил "ГЕРБ". Партийните чиновници, които не стават за нищо, се назначават в общината. Верните гербаджии се разхвърлят на апетитни държавни службички. Резултатът е административен октопод с хиляди пипала, паяжинна корупционна мрежа. Най-притеснителното е, че Тотев откровено говори как има договорка с шефа на летище Пловдив Иван Карнабитов за назначаване на кадри. От Министерството на транспорта вчера не се чу нито дума по темата. Карнабитов също се покри като фолкзвезда, преследвана от папараци. А трябваше да се чуе участват ли в този подземен механизъм за създаване на партийни клики в държавната и общинската администрация.
Трябва да сме благодарни на политическата логорея на пловдивския кмет. Пред очите ни се разкри истинската същност на ГЕРБ. Това не е партия, а корпоративно образувание, бизнес брадавица. Смисълът на нейното съществуване е властта, а основната идея - държавната заплата. Трябва ли да се учудваме тогава на трагичното състояние на Пловдив? Този град никога не е бил управляван добре, но сега удари дъното с този управник.
И още нещо. В един от първите записи се чуваше как Тотев обяснява, че е получил нареждане да осъществява дясно единство в града. И за целта е потърсил един от бившите сини кметове - Спас Гърневски. Името Гърневски не говори много на хората извън Пловдив, което е недопустим пропуск. Лицето Гърневски е метафора за това защо в България никога няма да има десница. Защото, когато човек се зарови в биографиите на десните, рано или късно ще се натъкне на някой поетичен опус като този, който е сътворил Гърневски като млад поет от септемврийското поколение:
Не чува Бог. Един войник от Изток
ще връхлети върху смъртта,
положил историческия изпит,
оценен с алена звезда.
Ето заради това е трудно да се занимаваш с политика в България. В мига, в който тръгнеш да ровиш за истински смисъл, попадаш само на нагаждачи, саботьори и кариеристи. И на нито една свястна идея. Пловдив в този смисъл прилича на град, който е в ръцете на вампири и няма да бъде пуснат от заложничество, ако не се осветят докрай всички порочни зависимости, всички потайни корупционни схеми, всеки гербаджия, който се е свил в тъмното и чака да вземе заплатка в края на месеца.
Едва тогава ще можем да говорим за различно бъдеще.