21 Октомври 2019понеделник17:40 ч.

Книга за Чудомир като книга за нас

Писателят народопсихолог Любомир Котев поднася на читателите четиво, което непременно ще ги "хване" и заинтригува

/ брой: 229

автор:Христо Карастоянов

visibility 2029

"Чудомир - непризнатият класик и неопознатият народопсихолог"-  започва с едно странно признание: че тази книга е комедия от грешки. Има се предвид не че самата книга е такава - като комедия от грешки е написването й. И авторът обяснява, че книгата му е била "замислена като книга за нашенците, онези незабравими, близки на всяко българско сърце герои на вълшебника Чудомир, модерната метаморфоза на Вазовите чичовци", но се оказва, че е "невъзможно да заобиколиш Чудомир, да подминеш неговия уж равен, спокоен живот на провинциалист", "неговите несекващи конфликти и съмнения, неговата тиха радост, неговото и смущаващо, и вдъхновяващо битие на странна птица"... Точно това се е получило - книга за Чудомир. И ако в "Българинът според Йовков" Любомир Котев като цяло стоеше повече в ясно очертаните пространства на академичния си опит, тук нещата стават съвсем различни.
Това е книга за събрата по съдба - затова е и дотолкоз емоционална, че буквално през страница-две взривява изследователското хладнокръвие на автора и той изригва в откровен гняв.
Например това тук: "Никакви критици всъщност, той е оплют от Ангел Тодоров и Петко Русев, бездарният поет Ангел Тодоров, онзи вицов герой, който се похвалил в банята, че е писател, а телякът отсякъл, че няма такъв писател".
Или това: "Виждам сега, като казах прибързано, че освестят тези разкази, че трябва да се коригирам, защото какво освестят, как, като и държавата, и горските ни са същите?! Трябва да се каже, че иска да ни освести Чудомир, но не може, защото сме непоправими, всякога подвластни на глупави предразсъдъци, прастари предразсъдъци (...) или на нови хитрости, мерзки тарикатлъци..."
А животът и съдбата на Чудомир, уви, дават много поводи за подобни изблици. Уж обществено тачен човек, едва ли не любимец на властта, която по едно време дори го назначава за депутат, видял се и с пари дори, той на практика не е бил долюбван нито от властниците, нито дори от съгражданите си. И като не е можело да го обявят за враг на народа като Зощенко (с когото го сравнява Бицили), или направо да го пратят при предшественика му в "Зора" Райко Алексиев, просто се опитват да го пренебрегнат.
И Любомир Котев с удивление проследява механизма на това пренебрегване: Чудомир е "възвеличаван" като голям... хуморист. Автор на хуморески, на някакви злободневки, да, но не и като блестящ белетрист, какъвто е в очите на непредубедения читател. Клишето за "хумориста Чудомир" е дотолкоз устойчиво, че - както авторът ни припомня - дори Емилиян Станев, като изрежда всички очевидни достойнства на Чудомировите разкази, накрая се чудом чуди: "Но нали той е хуморист?!..."
Така че за разлика от "Оптимистична теория за Бай Ганьо", "Чичовци" и "Българинът според Йовков", където авторът "четеше" ред по ред и страница по страница възлови творби в българската класика, за да търси там съвременните проекции на героите им, то в "Чудомир..." той далеч не остава само при онези над 600 разказа, излезли изпод перото на Чудомир. За сегашната си книга Котев е изчел твърде внимателно както дневниците на своя герой, така и неговата кореспонденция с другари и авери.
А там открива един откровен дуализъм. Припомня си едно писмо до Петър Пондев, където героят му пише как "гражданинът Дим. Чорбаджийски не можеше да търпи писателя Чудомир" - и стига първо до печалния извод, че Чудомир "се е уплашил и си е глътнал езика", "страхливо мълчи, наместо да е гласът на разума в разблудното време". След което обаче, напомняйки ни кой точно го оплюва и принуждава да мълчи, заключава, че "бихме могли да допуснем, че този човек с железен характер, инатлив като нашенците, е мълчал не толкова от страх, колкото от презрение..."
Има и логично обяснение в тази различност на новата книга на Котев спрямо предишните му: Чудомир и неговите нашенци са къде-къде по-близо до нас като историческо време. И защо да им търсиш някакви нови измерения, като техните измерения на практика хич не са се превърнали в история.
Но още по-важното е, че за разлика от Вазов, Щастливеца и Йовков, Чудомир е фактически наш съвременник. Та затова и изследователят му Любомир Котев твърде често зарязва академичния тон на литературоведа и народопсихолога и пише за героя си вече като публицист и писател.
И, разбира се, е пристрастен, твърде пристрастен. Защото разбира драмата на Чудомир по-ясно, отколкото драмата на Йовков, да речем. По е наясно Котев с живота на писателя Чудомир в Казанлък, с равнодушното коварство на властта и с пламенната завист на нещастниците. За Котев е напълно разбираемо онова, което учудва журналиста Иван Хаджийски, който бил чул "какви ли не ужасии за Чудомир" -  "темерут, грубиян, свидлив, червив с пари, не обича младите, не им помага, негостоприемен и т.н." Че какво друго да чуе?! Котев много добре познава, да кажем, Как'Сийка - дето е "направена от всички казанлъшки клюкарки", според както тежко отронва Чудомир в едно писмо, но от която Как'Сийка според Котев пък става страхотна ОФ-активистка. А на съседната маса в която и да е ямболска кръчма твърде често е седял някой тукашен Лъжлив Съби. И тук си имаме по някоя и друга "пуста наша Пена, с пустите й превземки" - амбициозни майки на бездарни отрочета. Всичко това сме го виждали, минавали сме го вече, и затова тази книга - за която знам, че е замисляна отдавна - се чете като написана на един дъх. Има си хас да не е така!
Но има и още нещо. Именно защото е наш почти съвременник Чудомир, за Любомир Котев е по-понятно как зад искрящия хумор на разказвача неизменно проличава и проницателният поглед на народопсихолога. Тук вече не говорим за съвременните проекции на Вазовите чичовци. В "Чудомир - непризнатият класик и неопознатият народопсихолог" Любомир Котев проследява генезиса на Чудомировите нашенци, понеже на свой ред ги познава: не като образи от класиката, а като почти съвременници. И вижда как неговият герой "прониква до дъното на грешната им душица", а аз от своя страна виждам в тази констатация на Котев една почти перфектна дефиниция на науката народопсихология.
Та тъй... Новата книга на писателя (и народопсихолога) Любомир Котев вече тръгна към своите читатели. В сегашното ни "разблудно" време е трудно да се гадае каква ще е съдбата й. Защото книгата му за Бай Ганьо беше възмутено отречена от академичните среди (които отсетне кротичко си крадяха от нея идеи и тези), "Чичовци" беше посрещната с интерес, "Българинът според Йовков" донесе съюзната награда за автора си...
What next? - според както се изразява днешното компютърско поколение...
Не знам какво следва, но пожелавам едно "На добър час!" и  "Да живей!"
______

Любомир Котев. "Чудомир - непризнатият класик и неопознатият народопсихолог", изд. "Захарий Стоянов", София, 2011.

 

Лавров напомни, че "Росатом" иска да участва в АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 52

Борисов обяви, че строи газови магистрали

автор:Дума

visibility 104

Гурбетчиите пращат по 3,4 млн. евро на ден

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 201

"Зиги-Заги, Ой-Ой-Ой, Адолф Хитлер наш герой!"

автор:Велислава Дърева

visibility 539

/ брой: 201

И ядно тупаме с краче

автор:Константин Иванов

visibility 240

/ брой: 201

Николай Радев: "Златният дъжд" от пари към Пловдив е мит

автор:Павлета Давидова

visibility 335

/ брой: 201

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ