22 Май 2026петък15:37 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Кога и какъв ще е краят?

Новият роман на Атанас Наковски "документира" сегашната обществено-политическа атмосфера у нас

/ брой: 168

автор:Дума

visibility 3075

Димитър Танев

Размисляйки върху новия роман на Атанас Наковски "Краят на бъдещето" (издаден от "Български писател"), от любопитство потърсих някои предишни статии и рецензии, разискващи творчеството му. И попаднах на заглавия, още тогава много точно прихванали неговата авторска същност, типологията на повестите и романите му. Например: "Нравственият образ на съвременника", "Съвременникът пред изпитанието на равносметката", "Проза на нравствените колизии и урбанизма". И т.н. Ето, следователно, един писател с характер, останал единосъщ в погледа и реакциите си към живота, света, човека, битието, независимо от огромните промени, които ни разтърсиха, преобърнаха, смениха крачката, манталитетите, световъзрението ни. Сега този поглед е дори още по-остър, анализиращ, критичен, поставящ всичко и всички пред "детектора на истината" (или на лъжата?), издигащ един безкомпромисен критерий (граждански, нравствен, хуманитарен), биещ по приспани съвести, вадещ на показ беди и грехове, тревожно оглеждащ и поемащ "това наоколо". И все пак, и все още - излъхващ авторовата вяра в по-доброто, в градивното, в реабилитирането на истината, в очистването на делата и съвестите.
Доскоро Наковски публикуваше множество ярки и ядни публицистико-политически статии из пъстрия днес печат. Може да се каже, че някои от най-новите му книги (и най-вече този му именно роман) са тяхно продължение - след уталожването, след отлежаването на реалностите и събитията в писателското съзнание, за да се отлеят сега в нова форма, като художествена проза.
"Краят на бъдещето" е политически (в известен смисъл - и "протестен") роман. Той "документира" сегашната обществено-политическа атмосфера у нас, прихваща едва ли не всичко от социален, нравствен, битов, та и междуличностен порядък - ежедневие за всички ни, вървящо като абсурден театър пред очите ни. То е стегнало живота ни (пряко илюзиите за свобода, демокрация и европейско самочувствие), хабейки ни, затрупвайки ни с тонове информация, с много изненади и проблеми. В героите на романа (изградени на принципа "нищо човешко не ми е чуждо") припознаваме редица актуални играчи и игри (Вазов - в своето време - наричаше този политически и висшечиновнически типаж "картонни герои"). "Охудожествени" са събития, обстоятелства, прояви, действия, парламентарни и извънпарламентарни договаряния, козни и борби, които, нека повторим, знаем от медии, от собствени наблюдения и преживявания, които сами освидетелстваме или пък участваме в тях като заблудени пешеходци, като стреснат миманс, но и като косвени виновници или съучастници.
Кандидати за президенти, депутати, прокурори, бизнесмени, съперници и комбинатори, големци с мераци и любовници от всякакъв вид и цвят, но единни в кариера, интереси, в опазване на статута и "елитността" си, те някак ни изглеждат като други, чужди хора с друг някакъв живот - хем уж лесно припознаваеми, втръснали ни с образите и говоренето си, хем изглеждащи като извадени от някакъв паноптикум. Един темпов персонаж, продукт на все още новата и неясна като бъдеще конюнктура, на все още напасващи се събития, дела, тенденции, насочвания. И Василев, и Стоянов, и Доктора, и Пешев, и Попчев, и Румянцев, и пр., и пр. са в своето кипнало време, не са още завършени в дълбочина, имат още ходове и посоки за разгръщане и социално-политически мимикрии (подобно на новоявлението Чичиков спрямо останалия "застинал" персонаж в Гоголевите "Мъртви души"). Затова още и често ще ни идват наум - сякаш ни внушава Наковски - ония думи, които Алеко Константинов бе изрекъл в приятелско писмо до свой съвременник: "А идеали трябват, Алексей, те не са празна дума, както мисли жадната за облаги сволоч..."

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ