Когато архивите заговорят

Централното разузнавателно управление разсекрети около 300 документа, свързани с разпада на бившата Югославска федерация. По-голямата част от секретните грами е свързана с войните в Хърватска и Босна и Херцеговина. Първата част от документите датира от 19 декември 1991 година и е свързана с признаването на независимостта на бившите републики, както и за бъдещето на Босна и Херцеговина.
От тях ясно се вижда колебливата политика на Белия дом относно признаването на Словения и Хърватска. Според тогавашните американски експерти най-доброто решение за Босна и Херцеговина е било чрез преговори страната да се подели между Хърватска и Сърбия. От документите става ясно също, че тогавашните президенти на Хърватска Франьо Туджман и на СРЮ Слободан Милошевич са били непрекъснато в контакт относно бъдещето на БиХ. В един от документите пише, че Туджман е споделил пред германски дипломати, че Босна е прекалено голяма и той е готов за подялба.
Интересен факт е, че тази новина не предизвика почти никакви коментари в Сърбия, а още по-малко в Хърватска, където тя буквално се изгуби на фона на вихрещите се скандали във връзка със случая "Лекс Перкович" - т.е. непризнаването на европейска заповед за арест от страна на Загреб.
От друга страна, в документите се споменава как ЦРУ е било твърде изненадано от липсата на каквато и да била реакция по повод на Операция "Буря" (по време на която хърватската армия и паравоенни формирования прочистват и прогонват сърбите от т.нар Република Сръбска Крайна на територията на Хърватска). Наред с това ЦРУ определя поведението на тогвашния хърватски президент Франьо Туджман като "твърдоглаво", особено след успешния край на операция "Буря", както и че Туджман "безсрамно" е обяснил пред американски дипломати как БиХ трябва да се подели между Хърватска и Сърбия. Според преценките на ЦРУ Туджман е виждал такава подялба като едно устойчиво решение, което би довело да включването на босненските хървати във "велика Хърватска" или най-малкото превръщането на част от БиХ в хърватски протекторат.
От своя страна архивите на ЦРУ обясняват как тогавашният президент на БиХ Алия Изетбегович се е опасявал (и вероятно с право), че Загреб ще се опита да задържи контрола над завзетите босненски територии.
В част от един от разсекретените документи пише, че "Решението на Германия и други страни от ЕС да признаят независимостта на югославските републики ще предизвика сърбите и босненските хървати да проявят тежнения за спояване с Хърватска и респективно със Сърбия. Това би могло да доведе до верижно насилие, а отделни местни паравоенни формации биха могли да подсилят или да попречат на анексирането на отделни райони".
Тепърва ще се изясняват позициите на всички страни от времето на конфликтите по разпада на бивша Югославия. Едно обаче е ясно - във Вашингтон определено добре са знаели какво ще се случи и са били в течение на желанията и грабителските намерения на лидерите на новосъздадените държави. Обаче не са направили нищо, за да попречат на задълбочаването на конфликта в БиХ, отнел по неофициални данни живота на повече от 100 000 души от всички страни в конфликта. Защо ли? Засега архивите мълчат по въпроса. От Вашингтон също не дават обяснения...
В началото на октомври се очаква бившият американски президент Бил Клинтън да организира кръгла маса по повод разсекретените документи на ЦРУ.