30 Октомври 2020петък10:14 ч.

ПЕГАС

Критика

Когато душата ври и кипи...

Поезията е гневно отрицание на днешното нечовешко статукво

/ брой: 160

автор:Продрум Димов

visibility 737

 От редактора

Драги читателю, 

В днешното издание на "Пегас" може да се докоснеш до поезията на Ивайло Диманов чрез книгата му "Концерт за славей и валдхорна" и критическия прочит на ПГГ

Такова впечатление оставят наелектризираните стихове на известния наш темпераментен поет, бард и журналист Ивайло Диманов. В това ни убеждава категорично с парливия си език и стихосбирката му "Концерт за славей и валдхорна", която столичното издателство "Клепсида" предложи неотдавна на читателите ни. 

Ивайло Диманов напомни за многообещаващото си перо преди 30-ина години, когато през 1989 г. се появи на бял свят дебютната му творба "Книга без заглавие". С нея той привлече погледите на литературните ни среди, които го видяха като автор със свое емоционално творческо мислене. Този интерес беше подсилен и от следващото му заглавие "Площад Гарибалди" (1990), с което подсказа за неподозираните възможности на своя поетичен потенциал. 

Вероломното нахлуване на т.нар. демократични промени обаче го заставиха да преосмисли немалко неща от крехкото си тогава житейско и творческо битие. Той успя да се опази от безумието, като запази самообладание и се постара да остане верен на себе си, макар че това забави творческия му процес. И не се поколеба да разкрие своя поетичен потенциал в разкрепостената си литературна рожба "Допълнение към закона за защита на цветните сънища" (2005), последвана от "Шлиферът на Леонардо" (2006) и "Добър вечер, г-жо Тъга" (2008). 

В творчеството на Ивайло Диманов намират реално отражение тягостните проблеми на нашия съвременник, неспирните социално-психологически и икономически сътресения, от които не престава да се задъхва съвременното общество. Той е непримирим към ширещите се безнаказано социални неправди, низост, уродливост и падение. Затова и нерядко стихът му изригва гневно отрицание на днешното нечовешко статукво и търси спасителния отдушник в любовта. 

Такъв виждаме автора и в поетичната му книга "Концерт за славей и валдхорна". Съдържанието на изданието е обособено формално в три цикъла, които съществено тематично не се разграничават, а взаимно допълват и оформят цялостния облик на творбата. В това ни убеждават и заглавията "Съмнявай се, докато можеш", "Ще посадя в сърцето ти любов" и "Във чашата плуват..."

Поетът разполага с надежден идейно-естетически натюрел и има чудесен усет към функционалните възможности на художественото слово, при това е подчертано принципен и взискателен към себе си. А това го прави не само амбициозен, но и примамлив емоционален и актуален творец. За него поетичното слово е могъщо средство, защото:

Изкуство е тълпите да нахраниш с думи.

И колкото и да изглежда неразумно - 

бих опаковал Пентагона, Кремъл, Ленин,

но не с брезент и найлон, а с поезия.

("Адажио в ми мажор")

В стиховете си Ивайло Диманов ни прави съпричастни на неспокойния си вътрешен свят и с невероятно откровение и чистосърдечност разголва душата си с изненадващ самокритичен тон. В този ред от мисли неведнъж съм долавял и творческото благодатно влияние на големия Вапцаров. По вапцаровски той се подлага на безпощаден самосъд, претегляйки своя житейски път:

За него, живота, извърших толкова глупости.

Чак ме е яд колко леко и лесно всичко пилея.

Ех, ако можех още четвърт век да си купя.

И с тоя акъл да поживея тъй, както умея...

("Купувам четвърт век")

Тази гореща изповед го разкрива като личност с изключително чувствителни сетива, които улавят и най-неуловимите детайли в човешкото поведение. На особен прицел в поезията му обаче са поставени нескончаемите отрицателни явления, които обезсмислят и грозят още повече неудържимата арогантност на днешния безпътен ден. Поетът се възмущава дълбоко от социалните неправди, но никога не изпада в отчаяние и безизходна резигнация, търси като Диоген с фенера изход от мрака и го намира в спасителната мисия на любовта.

Ножове забива в сърцето ми мрака.

Дали все пак си е струвало всичко това?

Не знам. Но зад ъгъла на съседната пряка

Спасение дебне единствено в любовта!

("Концерт за славей и валдхорна")

Това обстоятелство обяснява и живителното присъствие на великото чувство в творчеството му. Затова и изповядва:

Знам, че без теб светът се разпада.

С твоя смях животът е по-малко пуст. 

И до сетния миг на площад "Гарибалди"

Ще танцувам с теб най-дългия блус.

("Танцувай с мен")

Подобна интимна атмосфера дишат пълнокръвно значителна част от творбите му: "Една жена на 32", "Ти помниш ли морето" и други. Но оставам с непоклатимото заключение, че в най-скъпото и най-сакрално кътче на сърцето му е скътана завинаги любимата му дъщеричка, израсла под топлото бащино крило. В паметта му често изплуват спомените за тая мила "тополка" и вярва, че:

Ще се пробуди в щерка ми детето

и ще попита: "Татко, колко ме обичаш?"

Ще ми налее тя в чашата морето 

и аз ще го изпия цялото, до дъно.

("Колко ме обичаш")

Творбите на Ивайло Диманов вълнуват читателите с удивителния си емоционално-психологически рисунък при отразяване на образите и картините от заобикалящата ни действителност. Неговата словесна живопис одухотворява нашите наблюдения, разсъждения, влияе на настроението на читателите с мажорния или минорен глас на пейзажа, който е в унисон с човешките преживявания. Не може човек да не изпитва тъга, когато погледът му връхлита изоставеното море, опустелия плаж или му се счува унилият глас на осиротелите гларуси. Поведението на природата, отразено майсторски от художника, ни насочва и към душевните пулсации на лирическия герой. 

Творчеството на Ивайло Диманов е една своеобразна лироепическа симбиоза от взаимно допълващи се поетични и музикални ритми, които дават живот на социалната и интимна тематика. И двете изтъкват уникалната поетично-музикална същност на автора. Но в тази интригуваща вселена неведнъж се извисява тревожният глас на гражданската съвест:

Здравей, анахронизъм, слепооки!

Вземи парите ми, купи си хляб.

Не чакай милост в тая нощ жестока -

за чуждите беди светът е сляп!

("Слепият")

Не една и две страници врят и кипят от болка, горест и възмущение, породени от жалката участ на хилядите угнетени и унизени у нас и по света: "Обяви", "Как да си свием цигара от Етичния кодекс?", "Какво ще ни дадеш, Историйо?" и много други. 

В стиховете на Ивайло Диманов бликат като необуздаем гейзер огнените изблици на любовта, но в същото време те ни покоряват и с неукротимия си гняв и неистов протест срещу вземащите все по-застрашителни размери алчност и мизантропизъм. Поезията му е чужда на каквато и да е самоцелна художествено-естетическа натруфеност, но ни грабва с проникновените си социални дълбини и силното си човешко емоционално, социално-гражданско въздействие.

Франция под карантина

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 207

Ислямист закла трима в църква в Ница

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 207

В Скопие са отхвърлили българския компромис

автор:Дума

visibility 313

/ брой: 207

Ереван: Баку отхвърля прекратяването на огъня

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 207

Датата

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ