11 Юли 2025петък11:20 ч.

Когато обсъждаме слона само по ушите

/ брой: 99

автор:Юрий Борисов

visibility 2423

В България разговорите за доходите от много време насам звучат като две развалени грамофонни плочи. Едната плоча казва: разликата между българските заплати (минимална и средна) и средните в ЕС е много по-голяма отколкото разликата в българския БВП и средния за ЕС. Следователно заплатите трябва да се вдигнат. Другата плоча отговаря: пари няма, ако бъдат вдигнати заплатите, ще се увеличат и безработицата, и сивият сектор. Затова заплатите не трябва да бъдат вдигани.
Държавата слуша двете плочи и вдига рамене.
Да обсъждаме просто и само заплатите, вън от контекстите, в които се създават,  е все едно да обсъждаме слон, виждайки само ушите му.
Най-напред за първата грамофонна плоча. На пръв поглед тя е абсолютно права. Ако съотношението между българския БВП (на глава на населението) и германския  е 1:2,75 и ако е такова съотношението между минималните заплащания, българската минимална заплата трябва да е 1200 лева. Това показват сметките, след като Германия реши да въведе минимално заплащане от 8,50 евро на час. Този пример е популярен във Фейсбук.
Да, обаче! Да приемем, че българският работник произвежда джапанки, а немският - мерцедеси. Да допуснем, че в чифт джапанки от 10 лева материалите са 9 лева, а добавената стойност - 1 лев. От този 1 лев БГ работникът ще си получи заплатата. Да допуснем, че някаква част за мерцедеса струва 10 лева, а материалите за нея са 5 лева. Добавената стойност е 5 лева и от нея немският работник ще си получи заплатата. И двамата произвеждат един и същ БВП, но явно ще вземат различни възнаграждения. Тук  естествено няма значение колко  струват  джапанките или частите за кола. Някой у нас да предявява претенции към бизнеса да увеличи високотехнологичното си производство и респективно държавата да помогне за този процес? И да свърже тези две неща със заплащането? Не съм чул. Може и да съм пропуснал нещо.
Две думи за втората грамофонна плоча, която все обяснява, че няма пари. Интересна е темата  как се разпределя добавената стойност. С други думи, как този 1 лев от джапанките си ги делят бизнесменът и работникът и как това се случва с 5-те лева в Германия.
Да се обсъжда проблемът с доходите, без да се обсъжда поведението на бизнеса, е абсолютно загубено време.
От 2006 г. до 2012 г. например БВП на страната се е увеличил с 56% - от 50 млрд. лева на 78 млрд. лева. В същото време събраният данък печалба си стои на едно и също място. През 2006 г. той е в размер на 1334 млн. лева, а през 2012 г. - 1395 млн. лева. Философията на майчинското отношение към бизнеса е ясна. В него трябва да останат повече пари, защото… След като в бизнеса обаче остават сериозни суми, те за какво се използват? За модернизиране на производството, за увеличение на заплатите, за квалификация на заетите? Или за набъбване на банковите сметки на големите депозити. За което сме писали много пъти.
 

Обиски в енергетиката заради договора с "Боташ"

автор:Дума

visibility 3557

/ брой: 125

Въвеждат пълен контрол върху шофьорските курсове

автор:Дума

visibility 6193

/ брой: 125

Обявите за работа намаляват

автор:Дума

visibility 5808

/ брой: 125

Едва 31% от българите са чували за европроекти

автор:Дума

visibility 6288

/ брой: 125

Македонският език отхвърлен в Страсбург

автор:Дума

visibility 3236

/ брой: 125

Санчес с мерки против корупцията в Испания

автор:Дума

visibility 5885

/ брой: 125

Арестуваха заподозрян за терор в Германия

автор:Дума

visibility 3176

/ брой: 125

Единение

автор:Александър Симов

visibility 5821

/ брой: 125

За убеждаването

автор:Първан Симеонов

visibility 3770

/ брой: 125

Пет препоръки към България от ЕС

автор:Дума

visibility 2423

/ брой: 125

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ