Когато се раждат стихове

Велин Георгиев

Тя не знае, че съм я харесал, както се казва, от пръв поглед, още с дебютната й стихосбирка. Беше много отдавна. Нямаше как да й го кажа, а ми е землячка поетесата Магдалена Шумарова, от поетичния резерват Петрич е тази лирична дама, която ме впечатли с простотата на лиричните си песни. И след десетилетия разминаване, най-неочаквано някой ми показа елегантната поетична книга "Сълза от бели божури" и не останах равнодушен. Не ме е излъгало някогашното ми чувство, че Магдалена Шумарова е по природа поетеса.
Колко са вече пропуснатите от мен нейни книги, които не съм прочел, не знам, но тази е продължение на дебютната й.
И видях снимката й на корицата. Вгледах се в хубавото й лице, непроменено от годините, и прочетох краткото стихотворение, чиито думи сякаш излизаха от поетичната й уста.

Тихо е... Тихо е... Тихо е...
В нощта пак сънуваме стихове.
В нощта пак мечтите целуваме
и летим, във безкрая изгубени,
и всичко е толкова хубаво...

Тази космическа тишина в южната петричка нощ се е спуснала пак...

когато се раждат стихове...

И разгръщайки в моя безсънна нощ стихосбирката на поетесата, реших, че влизането в нейния свят не е за лирична разходка, защото има болка и страдание, има една особена човешка светлина и нежност, едно човеколюбие, някакво мълчаливо противостоене... на горчилките в този наш живот.

Замълчи, тишина!
Той пристига с всички влакове
с дъх на есен,
с дъх на тъга...
...ставам вопъл.
Замълчи, тишина!

Когато се раждат стихове, така се говори.
Продължавай, Поетесо.

----------
Стихосбирката ще бъде представена в НЛС "Старинният файтон" на 12 ноември от 18 ч. За нея ще говорят литературните критици Благовеста Касабова и Пенчо Чернаев. Ще има авторски рецитал.