Когато тефлонът мисли вместо вас

Премиерът Бойко Борисов си призна за разговор, който уж не беше провеждал, който уж беше сглобен. Направи го, когато разследването по случая, известен като "Тановгейт", е прекратено от месеци. Следователно вече е безопасно и признанието е допустимо от неговата гледна точка. Фактът, че преди година от парламентарната трибуна твърдеше друго и заблуждаваше народните представители, че разговорът му с Танов е "сглобен" вече няма значение. Никой копче няма да му каже. Не защото няма за какво, а защото у гилдията отсъства желание за подобно нещо. С някои изключения, които само потвърждават правилото.
Всеки друг премиер на мястото на Борисов отдавна щеше да бъде разпънат от демократичната общественост, и то не на един, а на няколко кръста. Обаче на този министър-председател нищо не му се лепи. Тефлон. Защо?
Тази липса на реакция най-малко повдига въпроса за това, което наричаме "демократична общественост". Щом мишкува пред това безпардонно поведение на премиера, тя или не е демократична, или не е общественост. Или никога я е нямало, а е имало само имитация на образована прослойка, уж призвана да изпълнява някакви контролни функции в обществото ни. Която при първия сблъсък с тефлона се плъзга нежно по него и се свлича на дъното доволно цвъртяща.
Не правете като тях. Мислете, когато слушате Борисов. Търсете противоречията в думите му. Не позволявайте тефлонът да мисли вместо вас.