Колос в науката и духовната култура на България

Доц. д.ф.н. Гено МАТЕЕВ

В съзнанието ни битува убеждението, че няма незаменими личности. Това не е вярно, ако съдим по личността на Асен Златаров. Ще го каже всеки изследовател на творчеството и живота му и всеки от неговите възпитаници, забележителни учени, преподаватели и общественици.

Асен Златаров е роден на 4(16) февруари 1885 г. в Хасково. Дават му името Иван-Асен, в памет на цар Иван Асен II, победил през 1230 г. при Клокотница и утвърдил могъществото на България. Бащата на Асен Златаров - Христо Златаров, е чирпанлия, търговец, участник в национално-освободителните борби. Майката Теофана х. Иванчо Минчева е образована жена, родена във видна възрожденска хасковска фамилия.

Отначало Асен Златаров учи в реална гимназия в Пловдив, но се премества в София с цялото семейство, завършва средното си образование през 1903 г. Искал е да следва медицина, но по здравословни причини записва химия в Софийския университет, а от 1904 г. следва химия в Женева, Швейцария, където завършва през 1907 г. През това време посещава лекции по физика, философия и литература. Защитава дисертация и става доктор по химия и физика в университета в Гренобъл, Франция. През 1909-1910 г. специализира химия на храненето и хранителните продукти в Мюнхен, Германия.

След такава подготовка по химия и физика, овладял добре немски и френски език, с богата култура по философия, литература, Асен Златаров се отдава на научна и преподавателска работа. През учебната 1909-1910 г. е учител в Мъжката гимназия в Пловдив, след което става асистент в Катедрата по органична химия в Софийски университет. От 1920 г. е доцент по физиологична химия в Медицинския факултет на Софийския университет и частен доцент по биохимия, през 1922 г. е избран за редовен доцент по химия на храненето. От 1935 г. Златаров е редовен професор и ръководител на Катедрата по органична химия във Физико-математическия факултет на Софийския университет. Израства като уважаван и известен химик органик и биохимик, писател, оратор, трибун, убеден демократ, хуманист, общественик по призвание.

През 1910 г. Асен Златаров създава семейство с Евдокия Атанасова - дъщеря на офицера от Бесарабия Никола Атанасов, участвал в Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. Оглеждат двама синове - Асен и Светозар. Имах възможност да разговарям с д-р Светозар Златаров през 1986 г. Запомних неговата доброта и обществена ангажираност.

Асен Златаров е известен и като писател, поет и майстор на разкази и драми. С псевдонима Аура издава "Под сенките на облаците", "Безсъници", "Песен за нея", "Цветя за него", "Трагедията на Яворов", "Градът на любовта" и др. С голямо себераздаване, с неимоверно натоварване се посвещава на популяризирането на знанията сред населението в цялата страна. За своя кратък живот е изнесъл над 1000 сказки. Читалищните салони се запълват много преди пристигането му, публиката го посреща с овации.

Атанас Далчев обръща внимание на универсалността в творчеството на проф. Златаров: "Сред всичките ни съвременни хора на културата Асен Златаров се отличава с широтата на своите духовни интереси и с разнообразието на своето творчество. Той притежава познания из всички области..."

Проф. Асен Златаров е 

основоположник на биохимията в България

Председател е на Съюза на химиците в България от 1929 г. до кончината си на 22.12.1936 г. Редактор е на сп. "Химия и индустрия". Изследвал е хранителната и калорийна стойност на хранителните продукти. Ценни са изследванията му за храненето у нас и за глада.

Изучил е обстойно начина на приготвяне и използване на храната в българската национална кухня. Работил е по изучаване на ензимохимията на тежките метали, стимулацията на поникването и растежа на растенията. Открил е специална реакция на нитратните йони за качеството на питейната вода, наречено на негово име в научната литература. Анализира използването на розата, соята и японската гъба. Някои от научните му трудове са издадени на немски език. Проф. Вера Павлова и акад. Асен Хаджиолов убедително доказват, че през 1920 г., още преди канадците Брантинг и Бести, Златаров е добил инсулиноподобно вещество, извлечено от екстрактите на спанака, което всъщност е подобие на съвременния инсулин. Според проф. Вера Павлова той е "учен със световно име и историческа роля и значение за развитието на нашата наука и култура".

Акад. Михаил Арнаудов е написал: "Асен Златаров беше не само истински учен, но и истински човек. Като учен той проявяваше най-ценни качества на изследовател и мислител; жажда за сродяване с истината. Велико сърце, велика доброта, 

велико нравствено безкористие 

той раздаваше навред неизчерпаеми съкровища на мисълта и любовта си."

През 1926 г. Асен Златаров посещава Париж и неуморно изучава постиженията в интересуващите го области на знанието. Утвърждава се като учен от международна величина. Завръщайки се в София, издава 14 разработки, от които 5 научно-популярни, а 9 са на химическа тематика. От тях 3 са издадени на френски език и 2 на немски.

През 1935 г. Асен Златаров чества своята 50- годишнина, става редовен професор и завеждащ Катедрата по химия в Софийския университет. Същата година участва международен конгрес по физиология в Ленинград и Москва. Докосва се до руската култура, общува с учени, стават близки с акад. Николай Державин. У нас написва книга "В страната на съветите", в която отразява новия социалистически живот без капиталисти, с достъп на трудещите се до образование, култура, до управлението.

Пак през 1935 г. проф. Златаров е поканен в Белград на Конгреса на лекарите. Говори блестящо за един от най-упоритите врагове на човечеството - рака. След това в университета "Коларчеви" темата му е борбата със старостта. Акад. Ташо Ташев е написал за него: "Асен Златаров беше богато надарен, всестранно образован и с интерес към всички клонове на науката, литературата, изкуството и историята на човечеството. Той се прояви като 

енциклопедист на XX век

и като късен представител на нашите възрожденци..."

Акад. Кирил Братанов, който е бил негов студент, си спомня: "Той беше за мен най-скъпият, най-любимият професор. Проф. Асен Златаров не четеше своите лекции, а говореше. Едната катедра му беше олтарът. В неговите лекции имаше наука, това беше основното, но имаше и философия, имаше и поезия, много умело намираше място за лек хумор."

По природа и по убеждение Асен Златаров е демократ, хуманист и борец за свобода и истина. Издава брошура "Демокрация", "Изкуството да се живее" и др. Проявява се като смел борец за мир, но когато през 1912 г. започва освободителната война за Одринска Тракия, става доброволец.

Още с появата на хитлеризма издига глас за опасността от фашизма. Пише материали и говори за расизма, за неговата ненаучност и реакционност.

През 1930 г. проф. Златаров създава собствена радиостанция "Родно радио", работила до 1935 г. Заедно с поета Сирак Скитник има голяма заслуга за откриването на Националното радио. Основоположник е на Въздържателното дружество в България.

Асен Златаров пише за срещата си с Жан Жорес и следва заветите му. По убеждение е социалист. Златаров се бори против алчността, завистта, користта, високомерието и политическия разврат. Като морално извисена личност формира стремеж към истината, свободата, любовта, демокрацията и сиянието на хуманизма. Изнася сказки за Ботев и Левски. Пламенно говори за приятеля си Яворов, за Вазов, Антон Страшимиров, Т.Г. Влайков, Пенчо Славейков, Мара Белчева.

През 1936 г. проф. Златаров заболява тежко и в началото на декември отива на лечение във Виена. В завещание до жена си я съветва да бъде внимателна с децата и да влиза с усмивка, защото "смехът е озонът на живота". Вторият завет е до младежите - да обичат България и ако искат да вървят напред, да отгледат три добродетели: "любов към труда, любов към истината и любов към народа".

След операция от рак на стомаха, проф. Асен Златаров напуска този свят в 8 часа на 22 декември 1936 г. във Виена. Скръбната вест се разнася в София и в страната. Първият траурен митинг е в кв. "Коньовица", пред читалище "Аура". След това, носейки ковчега, младежи преминават през София. Над 50 000 участват в процесията. Опелото е отслужено от митрополит Стефан. В цялата страна са спуснати черни знамена в памет на големия българин, съобщават европейски вестници.