Компютърна неграмотност

Нашите деветокласници - предпоследни в света по умение да решат проблем, дори елементарен. Например как да избутат табуретките вкъщи, когато чистят с прахосмукачка, или как да изберат най-късото разстояние за пътуване между две точки. Близо 80 на сто от 15-годишните у нас са под критичното ниво на умението да приложат знанията си на практика, сиреч - да мислят над някакъв проблем, показаха поредните резултати, огласени от международното изследване PISA. Най-тъжното е, че това развенчава мита за днешните ни деца, които вече не четяли книги, но пък били интернет поколение. Вярно, 93 на сто от участвалите в PISA имат компютър вкъщи. Имат го, въпросът е за какво го ползват. Вижте каква обща, езикова и всякаква неграмотност се лее из фейсбук и чатове, и ще разберете, че проблемът не е в компютъра, а е в образованието. Компютърът сам по себе си не образова, а образованието е това, което те учи за какво да ползваш компютъра.
Всеки проблем в образованието, какъвто е и лошото представяне на деветокласниците ни, никога не е изолиран. Можем да го свържем и с учебните програми, и с учебниците, и с начина на преподаване, с дисциплината, с родителите, и с всичко. Но поне две теми можем да обособим. Едната е свързана с училищните компютри. По време на прокълнатата Тройна коалиция всички училища в страната бяха снабдени с компютри, изградиха се компютърни кабинети. Важно е, защото училищният компютър винаги се използва за образование, домашният - рядко. Сега една четвърт от училищата имат връзка с интернет, амбицията на министър Клисарова е до края на годината да бъдат свързани още толкова. Програмата за ИКТ в училище за 2014 г. има 15 млн. лв. Ако в бъдещата оперативна европрограма в частта й за образователни инфраструктури се наблегне на компютризирането и подмяната на остарелите вече машини в училище, проблемът в основни линии ще се реши.
Много по-сложно е с втория голям проблем, който PISA откроява за България - зависимостта на образоваността на децата от социалното разслоение на бедни и богати семейства. Българското училище не неутрализира в достатъчна степен социалното разслоение в обществото, бе казано в анализите още в края на 2013 г., пък и преди 3, и преди 6 години. Затова - повече пари за малкото училище и за това в "глухата провинция". Преференциално заплащане за учителите, които преподават в него! Училището няма как да промени например това, сред колко книги вкъщи е израсло детето и колко образовани са родителите му. Българското училище обаче през десетилетията и допреди 20-ина години тушираше тези различия - деца на необразовани селяни станаха професори, а отрочетата на всички семейства еднакво ядяха хотдог в голямото междучасие и еднакво носеха сатенените си черни престилки. Впрочем една модерна ученическа униформа във всяко училище днес би била първа стъпка към неутрализиране на мисленето в категории "богат-беден". Това правят в цял свят, в който, като гледам, всички вече ни изпревариха.