Конгресът на сръбските социалисти: настояще и бъдеще

Марко Марков

С нова емблема на стилизирана петолъчна звезда вместо червена роза, с послание до членовете си и обществеността "Отговорно за бъдещето" Социалистическата партия на Сърбия (СПС) проведе на 14 декември 2014 г. поредния си конгрес в белградския "Сава център". В типичния за нашите съседи стил събитието бе свързано със знаменателната Колубарска битка преди 100 години през декември 1914 г., спечелена от войската на Кралство Сърбия против австро-унгарската армия. В словото си председателят на партията заяви: "Днес ние не сме най-силната партия в Сърбия, затова трябва да бъдем майстори, които могат да използват и най-малкия благоприятен случай да отбележат гол в интерес на Сърбия".
С явно гласуване с вдигане на ръка и под бурните овации на делегатите за нов председател на партията бе преизбран единственият кандидат - досегашният лидер на социалистите, 49-годишният политолог Ивица Дачич. Роденият на 1 януари 1966 г. в косовския град Призрен Дачич оглавява СПС от 2006 г. През 1990 г. той е първият лидер на младите сръбски социалисти, а от 1992 до 2000 г. е говорител на партията.
Повече от половината от избрания на конгреса 305-членен Главен съвет на СПС са нови лица. Конгресът обаче не избра подпредседатели на партията, председател и 14 членове на Председателския съвет и 40 членове на Изпълнителния съвет. В рамките на първите три месеца на новата 2015 г. Ивица Дачич трябва да предложи на заседание на Главния съвет на СПС кандидатури за важните постове в най-тясното ръководство на партията.
За налагането от лидера на такова решение сигурно е допринесла острата предконгресна борба между 10 от досегашните партийни лидери за постовете на заместници на Дачич и за председател на Изпълнителния съвет, наподобяваща по остротата и нетолерантността си предизборните битки. Председателят не пропусна да изтъкне пред делегатите разочарованието си от това кариеристично боричкане. Според политическия социолог проф. д-р Слободан Релич в СПС продължава недемократичната вътрешнопартийна практика от Титово време вождът да се избира с акламации и той да има правото да предлага основните ръководни постове. Не бе видяно и обсъждане на някакви нови идеи, послания и промяна на конгреса, макар доста необичайно Ивица Дачич да цитира думите на пророка Мохамед, че "промяната не е дяволско дело"! Да не би пък да е имал предвид точно кадровите промени
Социалистическата партия на Сърбия с 5000 основни организации, в които членуват около 200 хиляди души. Повечето от тях са от слаборазвитите юг и изток на страната. Преобладават хората около и над 60-годишна възраст, със слабо образование, представители главно на селското население. Някои коментатори обясняват активността на гласуващите за СПС с нейното постоянно коалиционно партньорство с електорално близката до социалистите Партия на обединените пенсионери на Сърбия (ПУПС). Такава членска маса трудно излъчва ръководни кадри с високи професионални качества и експертен капацитет във важни сфери на обществения и държавен живот (в заключителното си слово с нотка на съжаление Дачич отбеляза, че някога в Главния съвет е имало 6-7 академици). Факт е, че до партийния ръководен връх стигат заможни новобогаташи, опитни предприемачи, средни и дребни собственици с интерес да използват властовите позиции за своя лична изгода. Такива партийни деятели в по-голямата си част са нискообразовани и идеологически индиферентни. Сериозен проблем на досегашното, а и на бъдещото ръководство е, че заместниците на лидера и членовете на 14-членното Председателство са известни в сръбското общество като спрягани в различни корупционни схеми, обвинения в кражби и други престъпления. С неопетнено реноме от ръководната върхушка се ползват подпредседателката на СПС Дияна Вукоманович и лидерът на белградските социалисти Александър Антич.
Показателно е, че водещият коалиционен партньор на социалистите във властта Сръбската прогресивна партия на премиера Александър Вучич отдавна изпраща послания, че очаква СПС да се освободи от корумпирания си кадрови баласт. Друг политически социолог - проф. д-р Слободан Антонич, в програмно-кадрови контекст смята, че СПС в практиката си повече прилича на партия на десния център, която вместо да защитава работещите е съмишленик на едрия капитал. С това той обяснява факта, че в Социалистическия интернационал СПС продължава да бъде със статут на наблюдател заради липсата на ясна програма и идейни различия със Социнтерна.
Причините за това биха могли да се потърсят в обстоятелството, че през изминалите 24 години след 1990 г., когато Съюзът на сръбските комунисти с лидер Слободан Милошевич се преименува в Социалистическа партия на Сърбия, социалистите под една или друга форма винаги са били на власт или във властта. В годините, които предстоят след конгреса, това може да означава, че СПС пак ще поема не само позитивите, но и особено негативите от управлението. Преяждането с власт и в България има почти същите последици.
В ръководните си документи СПС определя себе си като съвременна държавотворна партия на левицата, чийто програмни основи са социалната справедливост и демократичният социализъм, пазарната икономика, приватизацията и интеграцията на Сърбия в Европейския съюз. В заключителното си слово на конгреса Ивица Дачич заяви: "Целта, за която се борим, е създаване на една модерна, демократична и европейска, социално справедлива и икономически развита Сърбия".
Приетата още в 2010 г. партийна програма включва също "борба за Косово и Метохия в рамките на Сърбия като върховен национален въпрос, против автономистко-сепаратистките сили, които искат да направят Войводина държава, против разцеплението и федерализацията". В обстановката на сегашното трайно изостряне на геополитическото противопоставяне, настъпило особено след кризата в Украйна, има смисъл да отбележим, че в програмата на СПС по външната политика и сигурността е записано: "Светът и регионът на Балканите са изложени на големи предизвикателства, рискове и заплахи за сигурността... Въоръжаването и присъединяването към военни съюзи не са адекватен отговор на тези предизвикателства. Сърбия трябва да развие концепта за военен неутралитет... с подкрепа за Партньорство за мир". На СПС и на управлението на Сърбия, в което и социалистите участват, ще бъде все по-трудно да устояват на натиска от САЩ и ЕС, на които този концепт не се нрави още от времето, когато начело на държавата бе лидерът на Демократичната партия на Сърбия (вече изгубила електоралното си значение) Воислав Кощуница, по чието настояване военният неутралитет залегна в конституцията на държавата.
Може би като опит за балансиране трябва да тълкуваме факта, че пръв от сръбските политици Ивица Дачич изрече еретичното за сръбското ухо: "Би било добре преди влизането в Европейския съюз Сърбия да промени коституцията си". За сръбското обществено мнение това може да означава две неща - първо, формално признаване под някаква форма на новата западнобалканска държава Република Косово, и второ, скъсване с концепта за неутралитет и в обозрима перспектива влизане в Североатлантическия пакт.
От средата на декември 2014 г. СПС навлезе в юбилейната си 25-годишнина, в която предстоят сериозни изпитания пред нея и пред нейния лидер като първи вицепремиер и министър на външните работи на Република Сърбия. През 2015 г. Ивица Дачич ще бъде председателстващ Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от името на Сръбия. Той показа голяма кооперативност в сътрудничеството с ЕС и САЩ във все още незавършилите преговори по Косово, а добрите му контакти с Москва могат да се окажат полезни за Запада в условията на продължаващата криза в Украйна.
Освен с рождения ден на Ивица Дачич на 1 януари 2015 г., новата година е знаменателна и в личен план за лидера на сръбските социалисти, за успешната му дейност и като партиен лидер, и като отговорен сръбски държавник. Защото той възнамерява да се кандидатира на изборите през 2017 г. за президент на Република Сърбия.
Помолен да даде за ДУМА обобщено впечатление от конгреса на сръбските социалисти, известният политически наблюдател и коментатор Йово Вукелич, познат на редовните читатели на вестника, отбеляза големия политически опит на лидера на СПС Ивица Дачич. Подчерта също така, че партията има добра инфраструктура и рейтинг, който не пада под петнайсет процента. Според него новото попълнение на Главния съвет е от малко известни дейци на локално ниво, а за значителни кадрови проблеми не може да се говори. В този дух бихме могли да предположим, че натискът от страна на водещата в управлението политическа сила - Сръбска прогресивна партия, и нейният лидер и премиер на Сърбия Александър Вучич над СПС да се освободи от компрометирания кадрови баласт, може да се отрази и на позицията на партията в управлението особено, ако в започващата 2015 г. се наложи преустройство в правителството именно заради решителната борба против корупцията по високите етажи на властта, която премиерът е решил твърдо да води.