28 Март 2024четвъртък23:32 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Българските рекорди II

Копаем вече и дъното

Имаме нови "завоевания" в европейските класации

/ брой: 114

автор:Боряна Костова

visibility 2084

Когато в края на януари т.г. написах за печалните български рекорди* на фона на живота в Европейския съюз, си мислех, че държавата ни няма накъде да се срива повече. Официални данни на Европейската комисия, на Евростат, на Световната банка, както и на редица други важни международни институции и организации недвусмислено сочеха, че България е на последно място по почти всички важни за развитието на всяка страна показатели, като същевременно води най-черните класации. Така например тя беше на опашката в общността по доходи и качество на живота, но бе първенец по смъртност, успешни самоубийства и корупция... Днес се оказва, че България не само че не се е оттласнала и на милиметър от дъното, ами копае още надолу.
Работещите българи продължават да са с най-ниското заплащане в целия Европейски съюз. Проучване на Евростат, огласено в края на април т.г., показва, че

 и почасовият труд е най-евтин у нас

На нашенеца му плащат на час по 3,5 евро (7 лв.), докато на белгиеца - 39,3 евро. Дори северните ни съседи - румънците, са по-добре от нас - те взимат по 4,2 евро на час. Почасовото заплащане за труд в Дания е 38,6 евро, във Франция - 34,2 евро, в Люксембург - 33,7 евро, в Холандия - 31,1 евро, в Германия - 30,1 евро. Като изключим България и Румъния, зле са в Литва (5,5 евро за час) и в Латвия (5,9 евро).
Ставката от 3,5 евро обаче се отнася само за почасовия труд в обществения сектор у нас. Според националната ни статистика частните фирми плащат още по-малко - по 2,56 евро (5,13 лв.).
Пак по разчети на НСИ най-добре са заплатени хората, работещи в производството и разпределението на топлинна и електрическа енергия. Те получават по 18 лева (9 евро) на час. В добивната промишленост получават по 16 лв. на час, във финансовия и застрахователен сектор - по 13 лв., а в транспорта и съобщенията - по 8 лв. Най-ниско са заплатени служителите в административния и спомагателния сектор - по 2,72 лв. на час. Работещите в сферата на образованието получават за час работа по 6,50 лв., в държавното управление - по 7,86 лв., а в областта на културата, спорта и развлеченията - по 4,89 лв. на час.
Положението не е розово и при твърдите възнаграждения по трудов договор. Робърт Кайло, старши икономически експерт на Международната организация на труда, който беше в България в началото на март, съобщи потресаващата новина, че минималната заплата у нас (като се приспаднат от нея данъците и осигуровките) е по-ниска от тази, която получават селяните в Китай. И макар от 1 май т.г. минималната ни работна заплата да се покачи от 270 на 290 лв., ние продължаваме да сме

последни по долна граница на доходите

Между 200 и 300 евро е минималната заплата в балтийските републики и Унгария, а между 300 и 400 евро - в Чехия, Словакия и Полша. Най-висока е тя в Люксембург (1801 евро през януари т.г.). Което ще рече, че и там доходите не стоят на едно място, тъй като в края на м.г. най-ниското заплащане бе 1758 евро. Над 1000 евро е минималното възнаграждение във Великобритания, Франция, Белгия, Холандия и Ирландия. Между 500 и 900 евро е то в Португалия, Малта, Испания, Словения и Гърция.
Едно от най-новите проучвания на Евростат показва, че България продължава да е последна и по покупателна способност на гражданите си, съобразно разходите на домакинствата. По тази показател на дъното, но по-добре от нас, отново са Румъния, балтийските републики, следвани от другите страни от Централна и Източна Европа. На върха на класацията традиционно е Люксембург, следван от Холандия, Белгия, Франция, Ирландия и Великобритания.
Промяна в данните, които очертават социалното положение, има и в България. Те обаче вървят надолу и категорично опровергават хвалбите на правителството на Бойко Борисов, че животът се подобрява. От февруари 2010 до 2011 г.

бедността у нас е нараснала с 2 на сто

са пресметнали от Световната банка. Обеднява предимно градското население, което е по-силно засегнато от безработицата и намалените доходи. Глобалната икономическа криза се е отразила тежко на българските домакинства най-вече чрез пазара на труда, скока на безработицата и намаленото работно време в много предприятия. Затягането на коланите е по посока ограничаване на битовите разходи, парите за храна, средствата за здраве и образование. С най-голям риск от бедност са тези, в които главата на домакинството е безработен, образованието е ниско, при самотните майки и многодетните семейства.
Рискът от бедност у нас е 41,6% при 23% средно за ЕС, обяви наскоро лидерът на КНСБ Пламен Димитров. И за да остават повече пари у хората, синдикатът настоява да се въведе необлагаем минимум. Лошото е, че в близко време не се вижда "светлина в тунела". Според Шарън Бъроу, генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите, броят на безработните българи ще се увеличава и до края на годината вероятно ще стигне поне 19%. Според нея в следващите няколко години България ще се нуждае от 700 000 нови работни места.
Ниските доходи и масовото обедняване са свели живота на повечето българи само до грижа за физическо оцеляване. Показателно е, че докато днес западноевропейците инвестират в жилища, ние основно харчим парите си за храна. Която е некачествена и недостатъчна за мнозина. Факт е, че доста хора не си дояждат и 1/3 от населението вече се храни по два, вместо по три пъти дневно. Масовото затлъстяване, което заема особено застрашителни размери сред подрастващите, също се дължи на консумацията на вредни, нискокачествени продукти, бият тревога специалисти. А това вдига и ръста на сърдечносъдовите заболявания у нас, чийто брой и сега ни отрежда челното място в черните класации на Европа.  
Само преди дни националната статистика потвърди, че близо 84 на сто от разходите ни отиват за покриване на потребителски нужди, като най голямото перо е за храна - 35 на сто. Такъв висок процент никъде в Европа няма! 
 За облекло и обувки харчим само 3 на сто (колкото е в Литва и Унгария), за битови нужди в жилището и горива за отопление - 14,4 на сто, за обзавеждане на дома и ремонти - 2,8 на сто, за здравеопазване - 5,7 на сто, за транспорт - 6 на сто, за данъци - 5,3 на сто, за отдих и развлечения - 4 на сто, за алкохол и цигари - 4,5 на сто. Според аритметиката на НСИ, ако за миналата година българинът средно е получил 3672 лева (по 306 лв. месечно), за храна е отделил 1265 лв., за битови нужди в жилището и отопление - над 500 лв., за алкохол и цигари - 155 лв., за здравеопазване и транспорт - по около 200 лв. и т.н. Сметката обаче няма нищо общо с реалността, като се има предвид, че след скока в цените на течните горива, парното, тока, въглищата и дървата, отоплението струва поне три пъти повече.   
И докато ние сме

работили едва ли не за единия хляб

в Люксембург и Великобритания са отделяли за храна само по 9% от доходите си, в Ирландия - 9,8%, в Австрия - 10%, в Германия - 11%, в Дания - 11,2%, в Холандия - 11,7%, в Кипър, Финландия и Швеция - по 12,4%. Освен у нас, най-много средства за храна са давани в Румъния - 29 на сто, Литва - 26,4, Естония - 19, и Латвия - 18 на сто.
Добре живеещите нации, чиято основна грижа не е оцеляването, обичайно харчат повече средства за развлечения. По данни на Евростат испанците са заделяли от доходите си за ресторанти по 16,9 на сто, в Кипър и Малта - по 14 на сто, в Ирландия - 13,5 на сто. Най-малко са ходили по заведения в Литва - 2,8 на сто, Латвия - 4,4 на сто, в Румъния и Дания - 5 на сто, Швеция - 5,6 на сто. Странното е, че България не е включена в тази класация. Най-вероятно, защото процентът ни е обидно малък. Както е известно, напоследък пак поради повсеместната мизерия българинът все повече се отдава на домашен алкохолизъм.
Известно е, че България оглавява черната класация по обща смъртност в ЕС. За 2010 г. тя беше 14,6 на хиляда души, но година по-късно вече е 14,7 на хиляда. Броят на починалите у нас през 2011 г. е 108 258, т.е. над 7000 повече.
За повечето страни в Европа този показател остава между 9 и 10,5 на хиляда. Най-нисък е той в Ирландия - 6,1 на хиляда. А в близки на нас държави като Румъния, Естония, Унгария, Литва и Латвия, коефициентът на смъртност е между 11,8 и 13,4 на хиляда.
И ако допреди три години имахме надежда, че нацията ни няма да изчезне, тъй като раждаемостта се увеличаваше плавно, днес бъдещето ни е неясно. За сравнение ще посочим, че през 2009 г. раждаемостта средно за ЕС е била 10,8 на хиляда, а у нас - 10,7 на хиляда. Сега тук се раждат значително по-малко българчета. По данни на НСИ през 2011 г. са се родили 70 846 бебета, т.е. с 4667 по-малко от предишната.
Но има още една, много по-страшна подробност.

Мизерията убива българските деца

България е начело в Европа и по детска смъртност. Девет от 1000 бебета умират, преди да навършат годинка, твърдят от Националната мрежа за децата. Според нея в някои части от страната смъртността при децата е съпоставима с тази в Африка.
Мизерният живот, пълната често пъти нищета, липсата на родителски и здравни грижи са причина средно 11 от всеки 1000 деца у нас да не дочакват 5-ата си годинка, посочват експертите на организацията. Животът на 9 от 1000 бебета продължава най-много 12 месеца, почти толкова са и тези, които умират непосредствено преди или след раждането си.
Държавата не прави нищо за децата с психични проблеми и за наркозависимите подрастващи. Няма напредък при интегрирането на децата с увреждания в масовите училища. В голям проблем са отпадащите ученици.
Бедността съпътства всяко четвърто българско дете. Това е национална трагедия!
Накрая нека видим и какво реално стои

зад голямото фукане на Борисов

че много скоро ще доведе благоденствието в страната, тъй като правителството му усвоявало бързо и огромни европейски пари? Оказва се, че стои само поредна лъжа. Ще припомним отправеното предупреждение на Европейската комисия към българския премиер, че предвид задълбочаващата се криза Брюксел няма възможности, а и не е обещавал да отпуска големи суми за строеж и ремонт на пътната мрежа у нас. Публична тайна обаче е, че средствата за прословутите магистрали бяха изгребани "назаем" от хазната и сега дупката в нея стои. А Борисов и Дянков са се видели в чудо как да я запушат. Кабинетът отдавна опука резерва от 8,2 млрд. лева, оставен от тройната коалиция. Не се увенчаха с успех и правителствените "бизнес" разходки до Египет и Катар, където тайно се просеха кредити. Затова посегнаха на Сребърния фонд, предназначен за пенсионерите ни и ще натресат на поколенията изплащането на нов държавен заем.      
В началото на март зам.-министърът на земеделието Светлана Боянова пък направи едно признание, което досрина Борисовите "въздушни кули". Тя обяви, че почти

не усвояваме европарите за агроземеделие

и по този показател заемаме последното място в ЕС. Става дума за предоставените ни за екозоните НАТУРА и за биоземеделие 255 млн. евро, от които са договорени едва 6,12%, а са изплатени 5,86%, т.е. 14 млн. евро. До есента на м.г. бяха изплатени само 1 на сто. Според Боянова проблем е и, че парите за агроекология не могат да се прехвърлят към други дейности. И поради провала може да загубим средства от Програмата за развитие на селските райони. Както се казва - "Сефте!"
Отново си задавам въпроса: "По какво всъщност сме първи в Европа?" Миналата година бяхме челници в изграждането на молове, четири месеца по-късно вече сме се сдобили с още една национална "радост" - водим европейската класация и по заболели от кучешка тения... За което можем да благодарим на местното ГЕРБаджийско управление и особено на столичната кметица Йорданка Фандъкова.
--------------
* "Първенци сме, но... откъм опашката", ДУМА, 25 март 2012 г.

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ