Корнелия Нинова към БНБ: Защо няма доклад за плюсовете и минусите от еврото

Лидерът на БСП Корнелия Нинова обвини вчера ръководството на БНБ, че се бави с подготовката на доклада, който трябваше да анализира ползите и вредите от въвеждането на еврото у нас от началото на 2024 г. "Съгласно решение на Координационния съвет за еврозоната от 13 юли първият вариант на доклада ви трябваше да бъде готов до края на юли, а окончателният - до края на август. Защо няма доклад, уважаеми членове на Управителния съвет на БНБ? В него трябваше да има две части - мнението на БНБ и мнението на Министерството на финансите. Кой не си е свършил работата и имате ли доклад?", попита лидерът на БСП от парламентарната трибуна.

Именно по инициатива на депутатите от левицата управителят и УС на БНБ бяха изслушани по темата. От думите на проф. Румен Гечев стана ясно, че БСП няма да подкрепи влизането в еврозоната преди да е ясно, че това ще бъде полезно за хората и икономиката. 

"Има обективни неща, които не можем да заобиколим - още с присъединяването на България в ЕС ние сме приели, че като членове ще имаме еврото като валута. Второ - всяка държава решава кога да стане това и трето - трябва да отговаряме на определени изисквания, за да бъдем приети в еврозоната. Според тези изисквания в момента ние не можем да влезем в еврозоната, най-вече заради високата инфлация, изискванията за дефицит - обективни макроикономически показатели", заяви Нинова.

"Вярно ли е, че за да влезем в тези рамки, трябва рязко да свалим инфлацията до 6-7%, в момента тя е 10-11%? Дефицитът да влезе в рамките на 3%? И това трябва ли да стане с много рязко намаляване на разходите - на заплати, на социални плащания, капиталови разходи? Това би ли довело за рецесия в българската икономика и увеличаване на бедността и неравенствата в България?", добави тя.

Нинова постави и конкретни въпроси: Как ще се отрази на икономическия растеж, на финансовата и банковата стабилност, конкурентоспособност на българските фирми, ефектът върху текущата сметка и търговския баланс, покупателната способност на доходите и депозитите, в това число върху инфлационните очаквания, степента на запазване на суверенитета при управлението и използването на валутните и златните резерви и евентуалните ангажименти по изплащане на дългове на Европейския съюз и на други страни-членки, които вече са в еврозоната?

"Политическото решение за еврозоната ще има своята цена и тя няма да е малка", заяви управителят на БНБ Димитър Радев. Той призова депутатите да се фокусират върху това как да разрешат политическата криза. По думите му със служебно правителство "тази работа с еврозоната няма как да стане". "Въпросът за еврозоната е преди всичко друго политически, а не експертен, и отговорът на този въпрос трябва да бъде даден от Народното събрание, заяви управителят на БНБ. 

"Всъщност въпросът е дали България да остане неопределено дълго време в бъдещето, закотвена в дълбоката периферия на Европа с присъщата на тази периферия бедност, корупция, институционална немощ и външни зависимости, или трябва да бъде направено общо усилие това да се промени чрез ускоряване на сериозно вече забавения процес на присъединяване към Еврозоната, коментира Димитър Радев, като отбеляза, че изразява личното си мнение.

Той обеща да прати на всички желаещи частта от въпросния доклад за еврото, подготвена от БНБ, до края на седмицата. Другата част трябва да е дело на Министерството на финансите. 

"Въпросът за приемането на еврото е с свързан не с политическо, а с икономическо решение", опонира депутатът от левицата проф. Румен Гечев. Според него не е вярно, че ако не влезем в еврозоната през 2024 г., ще останем в периферията. Той даде пример с държави като Дания и Швеция, които не са въвели еврото и не само не са в периферията, а и са сред най-конкурентоспособните в света. Същото важи и за Чехия, Полша и Унгария.

"Въпросът ми е на какво основание БНБ предлага да се вземе политическо решение за влизане в еврозоната на 1 януари 2024 г.", попита проф. Гечев и допълни: 

"Ние, от БСП, докато не сме сигурни, че това присъединяване е в полза на българските икономика и българските домакинства, няма да го подкрепим".

"Управителят на БНБ не отговори на нито един въпрос." Това констатира и Борислав Гуцанов.

 "Отговори ли г-н Радев на въпроса за икономическия растеж, финансовата и банковата стабилност, конкурентоспособността на български фирми и сфера върху текущата сметка и търговския баланс? Отговори ли на въпроса за покупателната способност на доходите и депозитите, в това число върху инфлационните очаквания? Отговори ли на въпроса за степента на запазване на суверенитета при управление и при използването на валутните и златните ни резерви?", попита Гуцанов.

Депутатът от левицата подчерта, че управителят на БНБ е бил поканен в Народното събрание да отговаря на въпросите на народните представители, а не да чете лекция.

 "Такава подигравка в Народното събрание от институцията БНБ не сме очаквали", коментира той.

Георги Свиленски пък обори управителя на централната банка Радев като посочи, че още миналия петък е било изпратено питането на левицата към БНБ и те са имали достатъчно време да се подготвят с анализа.

Не сме доволни от отговорите на нито един от въпросите, заяви проф. Гечев в заключителното си изказване. Не бе отговорено как еврото ще повлияе на текущата сметка, на търговския баланс, на икономиката, на БВП, каза той.

"Не сравняваме България с Швеция, но искаме да разберем как нашата страна ще се адаптира към еврото така, че да стане конкурентна. Няма как да има успешна валутна зона, когато отделните  страни в нея са на различна степен на развитие. Оспорвам твърдението за лихвите. Няма такова нещо, че страните членки на еврозоната получават по-ниски лихви. Еврозоната е затънала в дългове, четири пъти по голями от България. Дефицитите им са много по-големи. Как тогава ще искат ние да влезем в тези критерии", каза той. Според Гечев за еврото три пъти трябва да се мери и един път да се реже.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.