Корпоративните медии са новите бухалки на олигарсите

Корпоративните медии изпълняват ролята на нов тип "бухалки" за олигарсите, коментира вчера председателят на Института за модерна политика Борислав Цеков. Той участва в дискусията "Медии без филтър", излъчвана онлайн от БГНЕС и сайта на "Дойче веле". Медийни експерти, чужди дипломати и общественици обсъдиха състоянието и свободата на медиите в България.
Цеков заяви, че свободното изразяване на журналистите е застрашено не само от политическия контрол, а и от интересите на олигарсите. Според него се говори малко за корпоративните медии и корпоративната цензура. "Този тип медии у нас са много по-перфидна форма на ограничаване на свободата на словото, защото в тях се прави и нормална журналистика, смислени анализи и разследвания, но покрай това те служат и за медийни бухалки в защита на своя корпоративен собственик без оглед на обективност и истина", категоричен бе той.
Типичен пример за медийни бухалки са медиите на Иво Прокопиев, добави Цеков. Като пример за клеветническа кампания той посочи писанията срещу гражданските комитети и еколозите, поискали оставката на екоминистърката, която според тях прикрива екобезобразията на "Каолин" и мината в Челопеч. Според бившия зам.-редактор на "Труд" Никола Кицевски вестникарството в глобален мащаб е в криза и умира, а свободата на словото се носи от новите технологии.
"Немислимо е министър-председател, президент или министър да седи пред 3 включени телевизора у дома си и да вдига телефона ту на единия, ту на другия, ту на третия, да се включва със собствени изяви и коментари. Такъв политик би бил разнищен от критика, но и от подигравки", коментира журналистът от "Дойче веле" Александър Андреев. Той акцентира и върху казуса с цензурирането на интервюто с немския посланик Матиас Хьопфнер. Андреев бе възмутен от некоректността на медията, но подчерта, че е и против подобни интервюта непременно да се авторизират от интервюираните или от техните служби.
 Цензурата в медиите коментира експертът Иво Инджов. Според него новите средства за контрол са премиер да праща есемеси на журналисти и да изразява своето несъгласие с дадено мнение, както и министри да звънят по издания. Това е публична тайна, изтъкна Инджов. Финансирането с държавни средства и пропагандирането на европрограми също оказва влияние върху политиката на медиите. Според Юлияна Методиева от БХК в началото на прехода се е твърдяло, че частните медии ще дадат свободата, а сега се получава, че държавните медии са по-свободните. "Самият журналист, ако има самочувствие, би станал много по-голям като страшилище за самата власт. Тогава щеше да има повече паднали министри. Причината, поради която разследващата журналистика е в това състояние, е, че самите главни редактори не защитават журналистите", добави Методиева.