Косово пред парламентарни избори
Очаква се активно участие на сръбското население, което има гарантирани 10 депутатски мандата
/ брой: 124
След броени дни приключва кратката, едва десетдневна кампания за парламентарните избори на 8 юни в най-новата държава в Западните Балкани - някогашната сръбска автономна област Косово и Метохия. Според Института за близкоизточни и балкански изследвания в Любляна очакванията на международната общност от тези избори са да бъдат отстранени от политическата сцена "военните водачи" в албанските партии, да започнат да се решават тежките икономически проблеми, Косово да престане да бъде рай за организираната престъпност, да се тръгне решително по пътя на помирението.
За участие в изборите са се регистрирали 19 политически партии, 7 граждански инициативи, 4 коалиции и 1 независим кандидат за депутат в косовския парламент.
Споразумението между Белград и Прищина, постигнато с посредничеството на Брюксел, се очаква да повлияе на по-активното участие на сръбското население в парламентарните избори. В почти моноетническата албанска държава, в която албанците са 1 620 000 души, сръбската етническа общност възлиза едва на 140 000 души. Над 200 000 са сърбите, избягали от областта след 78-дневните бомбардировки на НАТО в 1999 г., разселени предимно на територията на Централна Сърбия.
За първи път в самопровъзгласилата се република ще се състоят избори на цялата нейна територия, вкл. и в нейната северна част. Там политическите сили на сръбската общност винаги са бойкотирали изборите по собствено убеждение или под влиянието на властите в Белград, ръководени от веруюто "Косово е Сърбия". 90 процента от сърбите са концентрирани в десет от тридесетте общини. Четири от тях са в северната част на Косово, а шест се намират в централната и южната му част. Останалите 10% от сръбското население живеят изолирано в малки анклави сред албанско обкръжение. За участие в изборите са се регистрирали и около 30 хил. сръбски бежанци от Сърбия и съседни държави.
Решението сръбските политически сили да участват на тези парламентарни избори в единна коалиция под името "Сръбска листа" е взето в средата на май след консултации и с правителството в Белград. В тази коалиция влизат най-силните сръбски политически партии: управляващата Сръбска прогресивна партия на Александър Вучич, Социалистическата партия на Сърбия на вицепремиера и външен министър Ивица Дачич, Движение на социалистите и Нова демократична партия на бившия сръбски президент Борис Тадич. Коалицията включва и Самостоятелната либерална партия на сърбите в Косово с лидер Слободан Петрович. Досега тази партия е била коалиционен партньор на Демократичната партия на Косово на премиера Хашим Тачи.
Това обединено явяване на изборите на 8 юни показва една значителна промяна в подхода на досегашните политически опоненти, което свидетелства за убеждението на сръбския политически елит, че явяването поотделно няма да им осигури необходимата парламентарна представителност и максимален брой депутати в парламента. Тази еволюция се дължи до голяма степен на политиката на правителството в Белград за преговори с Прищина като единствен начин за защита на правата на сръбското население и все по-налагащото се разбиране за потребността от активно участие на представителите на сръбската общност в политическия живот на Косово. Възможност за това им предоставя и избирателният закон, според който сърбите като най-голяма малцинствена общност имат гарантирани 10 депутатски мандата в 120-местния парламент в Прищина. Още 10 се полагат на другите малцинства. При положение, че коалицията "Сръбска листа" спечели над 5% от гласовете (над 40 000 гласа), ще има право на допълнителни 4 или 5 депутатски мандата.
Според водача на "Сръбска листа" Бранимир Стоянович коалицията би могла да има важен глас при съставяне на правителството на Косово, каквато е и главната цел на това политическо обединение. Участието на представители на "Сръбска листа" в законодателната и в изпълнителната власт би дало възможност за ефективна защита на правата на сърбите в Косово, на тяхната сигурност, опазване на културно-историческото наследство и подобряване на икономическите им перспективи. Очаква се в централните и южните сръбски общини избирателната активност да надхвърли 40%, а в северната част на Косово да достигне 15 на сто.
В самата Сърбия партиите на десницата, на които парламентарният вот на изборите през март определи ролята на опозиция - Демократичната партия на Сърбия на Воислав Кощуница, Сръбската радикална партия на Воислав Шешел и др. - винаги са бойкотирали всички избори в Косово. Те се обявяват за бойкот и на сегашните, но очевидно започват да губят все повече влиянието си сред сръбското население. Линията на десните сили потвърждава безперспективността на такъв подход към общата сигурност, което е по същество против интересите на сръбското население в Косово.
Структура на населението на Косово според преброяването от 2011 г.
* Албанци 88% (1 620 000)
* Сърби 7% (140 000)
* Други малцинства 5% (64 000) - В тази графа влизат бошняци, турци, горани (славяни мюсюлмани, част от тях се определят като българи и говорят език, много близък до българския. Към етническата иидентичност на гораните, за разлика от българските правителства, аспирации проявяват Скопие и Сараево), роми и малцинствените общности със странни имена - ашкалии и египтяни.