Кой е по-по-най?

Шарлот МакДоналд
ВВС

Кризата в еврозоната пося разделения в европейското семейство, а Гърция по-специално често е сочена с пръст заради отправяни критики. Простира ли се Гърция извън чергата си? Мързеливи ли са гърците? На втория въпрос статистиката дава изненадващ отговор.
Гърция се сблъска с още по-голямо орязване на разходите, след като бе постигнато споразумение по втория спасителен пакет от 130 милиарда евро (110 милиарда британски лири, 175 милиарда долара), които да й помогнат да избегне фалита. Статистиката обаче сочи, че страната не е изгубила пътя си заради мързел. Ако погледнете средно годишно изработените часове на всеки работник, гърците изглеждат много трудолюбиви.
Цифрите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) сочат, че средностатистическият гръцки работник се труди 2017 часа годишно, което е най-много в сравнение с останалите европейски страни. От 34-те страни- членки на ОИСР тя е само на две места под лидера Южна Корея. От друга страна, средният германски работник, за когото нормално се смята, че е въплъщение на трудолюбието, работи само 1408 часа годишно. По този показател Германия е на 33-то място, от общо 34, в класацията на ОИСР (или в рамките на европейските страни - на 24-то от общо 25 места). Само работниците на една друга страна от ОИСР работят по-малко часове и това е Холандия с 1377 часа.
Средностатистическият грък работи цели 40% по-дълго от средностатистическия германец.
Цифрите обаче са по-интересни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Има две големи причини, поради които тези две страни се различават толкова много по количеството изработени часове годишно.
Паскал Мариани, който е статистик в областта на трудовия пазар в ОИСР, посочва: "Гръцкият трудов пазар е съставен от много хора, които са самонаети, което значи фермери и, от друга страна, магазинери, работещи много часове". Самонаетите имат склонност да работят повече от служителите, чиито часове труд са определени в договора за наемане. Другата причина, която посочва г-н Мариани, е различният брой работници на непълно работно време в различните страни. В Германия делът на работещите на непълен график е доста голям. Съотношението е близо всеки четвърти, посочва той. Тъй като данните са за изработените часове годишно за всички заети, големият дял на работещите на половин работен ден в Германия намалява общия среден брой часове. В Гърция доста по-малко хора работят на половин работен ден.
Понеже двата трудови пазара са структурирани различно, на практика е трудно да се сравняват съответни параметри. Ако се вземат предвид тези фактори, като се отделят работещите на непълно работно време и самонаетите и се отчетат само служителите на пълен работен ден, гърците пак работят почти с 10% повече часове от германците. Това е така, защото германците си вземат повече отпуски, болнични и майчинство - средно четири седмици повече от гърците.
Досега разглеждахме работещите, но само 60% от гръцкото население в трудоспособна възраст имат работа спрямо 72% в Германия. Може да помислите тогава, че ако сравняваме средния брой изработени часове от хората в трудоспособна възраст, които се получават, като разделим общия брой на изработените часове на броя на населението в трудоспособна възраст, Германия ще излезе напред. Обаче не, Гърция пак бие Германия.
Защо тогава Гърция трябва да бъде спасявана, а не Германия?
Това е сложен въпрос. Можете да получите отговор до известна степен, като се направи една друга проста сметка. Да вземем брутния вътрешен продукт - това е цялото производство на страните, и да го разделим на броя на работниците. Така погледнато, средностатистическият германски работник е по-производителен от гръцкия. Германия се нарежда на осмо място по производителност на работник сред страните от ОИСР, или на седмо място сред европейските страни, докато Гърция е на 24 място.
Г-н Мариани посочва, че това е така, защото Германия има много ефективен промишлен сектор. Освен това, макар по-малък дял от германците да работят в селското стопанство, те са по-ефективни и в този сектор - отчасти защото "техниката е по-широко разпространена", отбелязва той.
В крайна сметка обаче г-н Мариани държи да подчертае, че всички тези числа вървят с предупреждението, че може да не са съвсем точни. Те се събират от отделните национални статистически власти, които имат свои собствени методи за събиране и сравняване на информацията.