Кой, как и с какво спасява Балканите?

Докато от сп. "Шпигел" задават въпроси на губернатора на Атика, Гърция, и получават отговор "Няма да намерим решение, ако планът за Гърция е да смъкнем пенсиите до равнището на Хърватия и другите балкански страни или да ни изхвърлят от ЕС", канцлерът Меркел направи "историческо" (според германски медии) посещение в Тирана, Белград и Сараево. И то в средата на гръцката драма. На свой ред и Виктория Нюланд, помощник-държавен секретар на САЩ, след участие на годишния форум "Коалиция форум" в Дубровник, бе в Скопие с цел "стимулиране продължаването на преговорите за решаване на политическата криза в Македония". На този фон няма как да не се досетим за Берлинския конгрес от 1878 г., когато Ото фон Бисмарк отстоява позиции, които не биха дали възможност за разпространение на руско и турско влияние в региона, но са в полза на австроунгарска окупация на Босна и Херцеговина. Но за нас например са били фатални от гледна точка на национални интереси и територии.
Днес не са малко наблюдателите, които побързаха да напишат, че активизацията на ЕС, в частност на Германия, е следствие опасения, че Русия, Турция и вече Саудитска Арабия увеличават своето влияние и присъствие в Западните Балкани. Стари връзки и религиозна основа са част от използваните методи, но в духа на времето ни финансовите потоци и различни газови проекти имат своето водещо място. Остава впечатлението, че Меркел и САЩ подават сигнал на тези страни, че нямат намерение да отстъпят или отслабят собственото си влияние на полуострова. Въпреки, че все повече гласове в Загреб, 2 години след присъединяването на Хърватия в ЕС, си задават въпроса дали са постъпили правилно, като са се присъединили към съюз на ръба на разпад, а в Сърбия все още над 60% от населението смятат връзките с Москва за по-надеждни, перспективни и от полза за интересите на страната. Случаят в Сребреница с нападението над сръбския премиер Вучич е ново доказателство, че на Балканите нищо старо не е забравено и всичко неясно напредничаво трудно си пробива път. Независимо от европейското излъчване и стремеж към членство в ЕС. И независимо, че канцлерът Меркал при тези блицпосещения намери подходящи думи в стил "на всекиго по нещо". Още повече, че регионът съвсем не е стабилен. Република Сръбска в БиХ - често заплашена с отцепване на своя "ентитет", в Албания - корупцията и криминалният контингент са нерешен проблем, Сърбия не може да преодолее отделянето на Косово и да забрави бомбардировките на НАТО от 1999 г., Косово  живее сякаш на магия, а БиХ не успява да действа като нормална държава. Дейтънското споразумение не осигури такива условия за тази изкуствена държава.
Всички повсеместно са бедни по европейските стандарти, а безработицата и липсата на перспективи за младите карат около 50% от тях в БиХ да искат да се изселят, и то най-вече в Германия, Великобритания, Швейцария или САЩ. В Албания 67% искат да напуснат страната си, а Косово просто не е в състояние да спре  потоците имигранти към Европа. Питайте Будапеща по този повод! А Меркел каза в Тирана, че "Албания не е страна, чиито граждани могат да получат в Германия право на престой като потърпевши". Албанският премиер Еди Рама я посреща с думите "Може би на Балканите ние изглеждаме малко старомодни, защото искаме да станем членки на ЕС във време, когато други искат да напуснат съюза. Но в този случай ние искаме да бъдем старомодни". Да, гърците рисуват Меркел като Хитлер, но в Албания, Сърбия и БиХ, тя се радва на топъл прием. И обещава на Тирана да призове ЕК да активизира преговорите със страната, която сега е само кандидат-член за ЕС. Еди Рама не крие, че без ЕС (т.е. Германия с нейната подкрепа), "балканските страни няма да успеят да  отстранят старите кошмари". Но албанските медии от своя страна не пропуснаха да подчертаят, че "накрая никой от политическите актьори в Албания не може да бъде истински доволен от това посещение", защото "управляващите са очаквали по-големи похвали за постиженията си, а опозицията се е надявала на повече критика към проточилите се реформи". За Великоалбанските идеи с откъсване на територии от Македония, Сърбия,Черна гора, Гърция, както и цяло Косово, нито дума. Както и за опасността, че Косово може да дестабилизира целия регион поради значителния брой косовари, които воюват на страната на "Ислямска държава" или че радикални ислямисти намират добра почва за идеите си тук.
Напротив, германски медии твърдят, че "Берлин флиртува с Прищина" и то успоредно с процеса за минимализиране влиянието на Русия на Балканите чрез процеса на евроинтеграция. Затова и в Белград Меркел е заявила, че условията за членство в ЕС включват признаването на независимостта на Косово, т.е. готовност за компромис с Прищина и присъединяване към курса на санкции към Русия. Без конкретика относно датите за присъединяване, но с отбелязване на значителните резултати от дейността на сръбското правителство по пътя към Брюксел. И най-вече относно преговорите за статуса на сръбското малцинство в Косово, енергетиката, свободата на движение на стоки и хора, както и телекомуникациите между двете страни. Един вид темата за отношенията между Белград и Прищина е била водеща при кратката визита на Меркел в Белград.
Медиите в сръбската столица са единодушни, че е получен сигнал, че "Сърбия може да разчита на подкрепа от страна на Берлин". Надеждите са, че в края на година ще започне процес на отваряне на глави за присъединяване. Но за Сърбия е важно да се знае, че канцлерката посети страната им в тежък момент за ЕС, в частност за Германия, предвид ситуацията с Гърция. Явно Германия държи отворена перспективата за европейска интеграция на Западните Балкани и това няма как да не е стимул за сърбите. Защото ЕС пострада като авторитет заради гръцката криза и начините за изход от нея, а Западните Балкани са съседи, които под лупа и с нескрито напрежение следят преговорите Атина/Брюксел. Белград сигурно се надява, че гръцката сага може да повлияе върху ускоряването на присъединителния процес, но едва ли може да се направи извод, че "Сърбия става някак по-важно място на политическата карта на Балканите и Европа" и "отбелязва успехи поради посещението на Меркел в Берлин и отхвърлянето на британската резолюция в СС на ООН относно геноцид в Сребреница". Така пишат сръбски медии и са убедени, че "успехите дават тежест на Сърбия и тя има шанс да се позиционира като точка на стабилност в региона и като надежден партньор".
 За Сараево е важно да се знае, че вярва в тезата "не се считаме за изолирани в региона" и че планира до края на 2017 г. да направи искане за приемане в ЕС. Меркел е заявила на властите там, че от ситуацията в БиХ зависи функционирането на целия Балкански полуостров и че подписването на Споразумението за стабилизиране и асоциация между Сараево и ЕС е крачка в правилна посока. Думи, които винаги се казват в подобни ситуации, докато Сараево има нужда от цялостна оценка на начините на функциониране на държавата и промени в тази посока. Трите общности там - сърби, бошняци и хървати, все още трудно съчетават интереси и начин на живот. Без значение от позитивните оценки на Меркел, която също посети Сребреница и разговаря с местните жители. 
В същото време Македония сякаш ревнува, че Меркел не се е спряла и в Скопие, но затова пък Виктория Нюланд гарантира интереса на САЩ към страната и региона. Призивите са за преодоляване на разногласията между управляващи и опозиция, за да се "стигне до пътя на демократичните реформи". Още повече, че представителите на опозицията и правителството са били информирани, че "пред вас има голяма възможност за единство и просперитет. Пред вас е членството в ЕС и НАТО".
Каквото и да се говори,  сянката на Гърция няма как да не се отразява върху ситуацията на Балканите. В германски медии например се твърди, че "Хърватия е втората Гърция в ЕС". А хърватските коментатори задълбочено анализират кризата в Гърция и отражението й върху хърватската икономика. Какво научихме след Гърция, се питат в Загреб, като сами си отговарят, че е гибелно да се дават и вземат пари, които не могат да се върнат, че мерките за контрол от страна на Брюксел са изключително слаби, че повечето страни членки в ЕС не издържат на бюджетната дисциплина. А също - че е тежко да се правят реформи, но е скъпо да не се започват, че вплитането на геополитиката в икономиката е гибелно, че гърците се държат в ЕС, за да не отидат при руснаците, че страхът от диктатура или крайно леви/десни може да донесе и нови заеми и т.н. Да, хърватите са реалисти и знаят точно какво става в Гърция. Но наистина не знаят  какъв е изходът и как те самите да се справят с кризата в страната си. Защото всички твърдят, че липсва доверие в пазарната икономика и каквото и да се прави, безработицата расте, а недоволството на хората още повече. Хърватите са убедени, че имат проблеми, но те не са привнесени отвън, домашни са. За 2015 г. икономиката на Хърватия няма да нарасне с повече от 0.3% , а безработицата ще остане около 17%, като младежката е близка до тази в Гърция и Испания. ДДС е 25% с изключение за туризма, хляба и млякото. Туристите са 14 млн. и формират 1/5 от БВП на страната, печалбата от тази дейност е 7 млрд. евро (2011 г.), но страната има 7 международни летища и 1289 км магистрали при 4.3 млн население и около 50% от площта на България. Сигурно има защо на форума в Дубривник Виктория Нюланд да каже, че Хърватия е с роля в обезпечаването на енергийната сигурност в региона чрез диференциране на възможностите за снабдяване и намаляване на влиянието на руския газ. И още, че Хърватия има важна роля като център на енергийната сигурност през 21 век и "ако вземете умни решения, ще вървите напред". В тази връзка не е без значение, че  Хърватия е обявила търг за проучване на залежи на петрол и газ по Адриатическото крайбрежие и ще кани кандидати да проучват нейни територии по суша за потенциални залежи. Още повече, че има разрешително за придвижване на стар проект за изграждане на терминал за втечнен газ в Северната част на Адриатическо море. Като замирише на петрол и газ, водещи политици от т.нар. велики сили започват да се прескачат с официални посещения. Интересното е, че на трето място като инвеститор в Хърватия се явява Унгария и тя настоява Загреб да задвижи въпроса за изграждане на газопровод между двете страни, защото това би се отразило положително върху икономиките на двете държави. Независимо, че в момента отношенията им не са на онова положение, което е било.
Каквото и да убеждава Балканите канцлерът Меркел, каквото и да говори Виктория Нюланд, народите тук си знаят, че няма да им се размине преминаването през "долината на сълзите", както казват в Загреб. Лошото е, че тази долина сякаш край няма и плашенето с гръцки сценарий не е лек за балканските неволи. Унижаването на цели народи и държави накрая води или до военни конфликти, или до обръщането на погледите, в случая - към Изток. Там не е само Русия, а и информациите за БРИКС и ШОС дават възможност за варианти. Стига да има лидери, които могат успешно да си изиграват националните карти без мисъл за собствено оцеляване. Ако "великите" само си гонят и мерят "влиянията", Балканите са доказали, че добре действат с клечките кибрит и твърде лесно палят "бурето с барут". Понякога и без да се замислят за последиците. В крайна сметка гърците доказаха, че винаги има две страни и сметката няма как да остане само за едната страна. Въпрос на време... Дори и сега да се чувстват унизени и приели за пореден път наложени тежки условия ("спасителен план") от страна на кредитори и Брюксел.
Балканите са различни. Там често и "пенсии" скачат на барикадите, ако се взривява националното им достойнство.

Помощник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд при визитата си в някои балкански страни ясно показа, че Вашингтон ще продължава да развива влиянието си в региона
 

При посещението си в Македония г-жа Нюланд успя да убеди премиера Никола Груевски да подпише споразумение с опозицията за провеждане на предсрочни парламентарни избори