Кой както може

Във времена на тежки изпитания хората показват истинските си лица. Тогава виждаш кой е състрадателен и кой мисли само за себе си. В кризисни ситуации ролята на държавата е да осигури нормалния живот на своите граждани. Правителството обаче оставя твърде много хора да се справят както могат. Концентриран в жалбите на бизнеса, проблемите на медиците и увеличаващия се брой заразени, кабинетът забрави местната власт. Или поне не желае да помисли за нея.

Кметовете трябва сами да осигурят дезинфекция, да се погрижат за реда, че и да подпомогнат лечебните заведения и медиците си. Някои общини вече изнемогват заради ограничените парични постъпления. Кметове се отказаха от заплатите си и ги пренасочиха към борбата с вируса - за болници и маски, за храна на нуждаещи се. Някои общини като Русе проявиха разбиране и освободиха родителите от плащането на такси за градини и ясли. Други подадоха ръка на наемателите. Сигурно ще им излезе скъпо, поне в краткосрочен вариант.

Трети общини обаче играят не по правилата - искат си таксите за забавачка, пращат чиновници и служители в неплатен отпуск, вместо в платен, и ги оставят без стотинка за препитание.

Колкото и да им е трудно на кметовете, не може да обричат хората си на безпаричие. Всеки има нужда от заплата, защото още утре може да му спрат телефона, тока или водата. Управляващите така решиха. Неплатеният отпуск е по-лош и от уволнението. Защото оставаш без пари, а няма как да отидеш и на борсата - още се водиш на работа. Храната, лекарствата, ипотеката и наемът чакат. 

Кметовете се оплакват, че властта не чува жалбите и предложенията им. Финансовият министър продължава да си "трайка", май вече на всички е ясно, че сметките му са криви и все не излизат. Лъснаха поредните пробойни и липса на управленска мисъл. А градоначалниците искат указания, че и пари. Ситуацията на полудецентрализация "а ла ГЕРБ" ги докара до там - твърде много задължения и твърде малко средства.

И все пак - някой да им напомни, че принудителният неплатен отпуск е не само неетичен, но и незаконен! Ако властта нарушава правилата, как да очакваме отговорност от частника? Държавата, подчинена на ГЕРБ, за пореден път е майка за едни и мащеха - за други. Време е обаче кризата да събуди повече отговорност и състрадание у тези, които взимат решенията. Защото от тяхното безхаберие страдат всички "брънки" по веригата.