Кой кого и защо мрази?

Мирослав Попов

От многобройните инциденти за възможния национален приз "Омраза 2011" номинирам провокационните действия на Политическа партия "Атака" от май м.г, около Софийската джамия, организаторите на т.нар. "Луков марш" и някои от основните (конфликтуващи) участници в каскадата от инциденти, именувани общо като "Случаят в Катуница".

I Партията на омразата и скандала

На 6 май м.г. - на Гергьовден, и две седмици по-късно - на 20 май, все по време на голямата мюсюлманска петъчна обедна молитва, пред софийската джамия се случиха два скандални инцидента. На Гергьовден по обяд джип, съоръжен с мощна озвучителна уредба и облепен със знаците на "Атака", гарира между Халите и софийската  джамия. Вътре в храма тече седмичната проповед, отвън - по уредбата, гърмят... православни песнопения. Високоговорителите - насочени пряко към входа. От джамията изскачат шокирани мюсюлмани - повечето чуждестранни граждани, временно пребиваващи в страната ни, и се чудят какво всъщност става. За един дълбоко вярващ човек подобно действие по време на неговата молитва е подигравка с Бога, в който вярва. До сблъсък все пак не се стига. На 20 май нещата бяха по-сериозни. Група атакисти провеждат "разрешен от общината митинг" - на 25 метра(!) встрани на джамията. И това ако не е дискретно "подпомагане на скандала"!
В същия обеден молитвен час демонстрантите атакуваха прилежащо към джамията помещение - мястото за ритуално мюсюлманско предмолитвено измиване, което организаторите на митинга нарекоха "незаконен клозет". По канон мюсюлманинът трябва да влезе в храма духовно и физически пречистен... През следващите осемдесет минути гледката бе грозна: имаше физическо насилие от двете страни, разкървавени лица, запалена молитвена рогозка; озверели подстрекатели и защитници, ошашавени (малко на брой) полицаи и т.н. Това бе непровокирано нападение върху вярващи хора в момент, в който влизат или са влезли в молитвения си дом. Инцидентът стана световна новина. Около джамията, оказа се, са се били установили в очакване за нещо любопитно телевизионни екипи от поне три мюсюлмански държави. Знаели са, че нещо ще се случи?
Въпреки че прокуратурата не видя наказателноправна съставомерност в деянията, извършени около джамията, видеозаписите документират поне извършването на хулиганство - не дребно, а едро, по чл. 325 от НК.
В политически план инцидентът носи всички белези на провокация - с предизборен и с по-далечен прицел. Всъщност според редица анализатори Волен Сидеров изглежда просто подготвя оттеглянето си от голямата политика. Съзнателно или не, той съумя да изгради един неприемлив образ на българския патриотизъм и вероятно за дълго време блокира възможността в страната да има влиятелна партия с патриотичен профил. Грехът на Сидеров е грях както срещу толерантността, така и срещу българското родолюбие. Иначе не му липсват качества. Мога да припомня - в речта си по повод приемането на България в Европейския съюз преди пет години, доста преди кризата с еврото, Сидеров обяви, че "България става една бедна провинция на една пирамидална структура, каквато е Европейският съюз". Кризата на еврото не позволява подобни оценки да се подминават със снизхождение.

II. "Луков марш" и луковистите

Няколко години подред на 13 февруари в София, винаги с разрешението на Столичната община, се провежда т.нар. "Луков марш" -  шествие в чест на ген. Христо Луков - легендарен батареен командир през Първата световна война, по-късно отявлен фашист, водач на Съюза на българските национални легиони, лице на българския нацизъм през тридесетте години и по време на войната, екзекутиран на същата дата през 1943 г. заради фашистката си дейност. Паравоенизирана процесия се провежда в чест на човек, който открито е проповядвал антисемитски възгледи. Маршовете очевидно са неонацистки прояви, които фактически подклаждат омраза и вражда на етническа, расова и религиозна основа. В шествието миналия 13 февруари се включиха около 200 души. Луковистите веят флагове и пропагандират символи, които обществеността възприема като неонацистки, и просто целят да реабилитират нацизма. Преди няколко години Столичният общински съвет взе решение за поставянето на паметна плоча на генерал Христо Луков. Чу се, че на проведената в Асеновград сбирка на български и задгранични млади неофашисти съмишленическа музикална група изпяла песни като "Жидов гроб", "Убий евреина" и "Ген. Христо Луков"...

III. Катуница: "Да, колко оврази!"

На 23 януари асеновградският районен съд произнесе осъдителна присъда по най-острия социален конфликт с етнически измерения от много години насам. На три и половина години бе осъден некоронованият "ромски цар" Кирил Рашков - 68-годишен кланов водач с голямо семейство от ромския клан на "кардарашите", по всеобщо убеждение - най-богатите роми. Спонтанно възникналото обществено напрежение в края на септември м.г. бе по повод убийството на младеж в село Катуница и последващата смърт на друг, още по-млад. Инцидентът, който взриви общественото недоволство, е, че един от автомобилите на клана Рашкови демонстративно прегазва 19-годишен младеж, етнически българин. Младежът умира. Малко по-късно по време на демонстрация умира и друг - 17-годишен младеж. Преди 25 години тогавашните комунистически власти арестуват и осъждат Кирил Рашков за многобройни престъпления; налага му се присъда, предвиждаща двадесет години затвор, която между другото е била предшествана от повече от десет други присъди. От имотите му се изземват укрити български банкноти и злато на обща стойност над един милион лева (по днешни съпоставими цени над 1 млн. долара) и отделно мощен стрелкови арсенал. Публикация в тогавашния официоз "Работническо дело" го кръщава "Цар Киро". След 1989 г. Рашков е помилван и се отдава на предприемаческа дейност.
Управляващите се оказаха неподготвени за ексцесиите. Предизвикани в някаква степен и от продължителното бездействие на институциите. Критично следва да се оценят действията на полицията - в Пловдив и в Катуница тя демонстрира прекалено предпазлива стратегия и не успя, или не се опита, своевременно да преустанови възникналото насилие.
Според Указа за дребното хулиганство при подобен случай кметът на общината е длъжен да състави акт, в който да се опише подробно случаят.
Агитките на двата пловдивски футболни клуба всъщност са сериозният наш кандидат за приза на омразата. По повод протестите международни институции изразиха тревога от "вълната от антициганизъм в България". Заявено бе, че "политическото ръководство (на страната) трябва да заеме силна позиция срещу езика на омразата и да гарантира, че ще продължи да разполага значителен брой полицейски служители, които да защитават ромските квартали от заплахите за възмездие и тормоз".
След инцидента в Катуница, на 1 октомври 2011 г. президентът Първанов свика заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Темата бе: "Актуални проблеми на вътрешната сигурност. Неотложни мерки за гарантиране на реда и законността в страната и за недопускане на етническо напрежение". Всъщност малко по-рано "Атака" поиска свикване на КСНС по случая "Катуница", но всички основни политически сили реагираха на събитията в Катуница и в Пловдив. КСНС не прие конструкта на "Атака" за "циганската престъпност", което бе правилно. Престъпността не се дели на българска, циганска или турска, примерно казано.
"Войната" в Катуница и в Пловдив не бе война между българи и роми. Водеща тук не бе етническата ненавист. Сблъсъкът има социален, та дори в някаква степен "социално-класов" характер. Кирил Рашков не само заграбва общинска земя, но и притежава седем къщи и дори малка частна зоологическа градина.
Общественият протест е породен от демонстрираното чувството за безнаказаност и надзаконност, което излъчват Кирил Рашев и неговият род, и съответстващите му действия на фона на публично изградената представа за  противоправаната им активност. Наивно би било да не се види в случая "Катуница" проявление на силната тенденция в българския публичен живот обществото ни коварно да бъде връщано към архаични модели на социална конфликтност в съчетание с пълзящия нагоре ръст на обществената интертност и апатия. Което пък е закономерен резултат от дефицитите в реалната политика. Всичко това е резултат от факта, че гражданите нямат усещане за държавност и за правов ред. Според тях държавата е неспособна да гарантира сигурността им. Това отключи справедливия гняв на хората. Това бе гняв не срещу ромите, а протест срещу социалното неравенство, срещу двойния аршин, който се прилага за хората. Случаят "Катуница" изисква преди всичко адекватното разбиране на криминалните реалности на българския преход. Защото Цар Киро е преди всичко "свидна рожба" на този криминален преход.
Участниците в серията от инциденти в Катуница, въпреки че са в конфликт едни с други, заедно с "полицейските наблюдатели" следва да си поделят наградата.

Държавата играе "пас"
 
Дали това са само "изолирани инциденти"? В страната през последните две десетилетия се наложи атмосфера на безнаказаност за нетолерантни деяния, които българското законодателство отдавна е обявило за наказуеми. "Ослушването" на компетентните институции, когато възникне напрежение, насърчава безобразията.
Преамбюлът на българската Конституция обявява "хуманизма, равенството, справедливостта и търпимостта като "общочовешки ценности". Действат ли българските държавни институции съобразно този принцип? От друга страна, медийното свръхекспониране на конфликтите около ромските общности през миналия септември - октомври не бе напълно спонтанно.
Европа не разполага с проверени ефективни рецепти за противодействие на омразата и ксенофобията. От европейските институции към България са били отправяни множество препоръки - например още преди преобразуването на институцията за борба с расизма (ЕКРИ) българските власти бяха съветвани да дадат приоритет на наказателното разследване на расистки и ксенофобски престъпления.
Наред с него има и други - базисни причини, произтичащи от модела на "прехода". Той се извърши при презрително отношение към закона и към морала в закона. Ненаказването на масово извършвани престъпления има деградиращ ефект върху обществото и точно това е същността на случая "Катуница".
В теоретичните анализи на ксенофобските проблеми често изводът предхожда анализа. Да вземем съждението "повечето хора (повечето българи) са настроени негативно към циганите", което наскоро открих в някакъв европейски "анализ" на настроенията в страната след инцидента в Катуница. То отразява някакви фактически характеристики на българското обществено мнение, но спестява серия големи въпроси за генезиса на този негативизъм. Вместо проблемите да се видят реално, в цялата им сложност, продължава неуморната, често силно театрализирана война срещу симптомите, не срещу болестта.
Нека за малко дадем отдих на хвалбите за прословутата ни етническа толерантност и да се опитаме да си поговорим сериозно. Народът ни се променя, но не винаги към по-добро. В обществото расте социалната тежест на т.нар. "лумпенизирани прослойки". В него очевидно има влиятелни фактори, които преуспяват само в условия на разединение и страх. А нагнетяването на междунационална омраза и вражда в една страна е стратегически прийом за онзи, който иска "да я разпадне"...