Кой ни насади?

За 30 години преход и милиарди похарчени европари за агросектора у нас сме до под кривата круша. Иначе казано, парите бяха прахосани. Защото като резултат имаме едно ярко изразено монокултурно земеделие с превес на зърнопроизводството, огромен спад на овощарството и зеленчукопроизводството и пълен срив в животновъдството. Плачевното състояние на последния от изброените сектори бе очертано с едно изречение от д-р Светла Чамова от Асоциацията на месопреработвателите: в момента у нас се отглеждат около 3,4 милиона животни за добив на месо, докато в началото на прехода броят им е бил 14,5 млн. Сиреч, за три десетилетия животните у нас са с 11 млн., или около 75% по-малко! И това се случи, независимо от селскостопанската политика на ЕС, финансирането и подкрепата! А, може би, въпреки нея.

Големите играчи в ЕС винаги са дърпали чергата повече към себе си и ние сме сред държавите с най-малки европейски агросубсидии, но никой не пречеше на поредица от български правителства да имат умна и национално отговорна политика в земеделието. Така че сами се насадихме на тези пачи яйца. И ще си сърбаме попарата. Или по-точно ние, обикновените хора, теглим заради недалновидната държавна политика в земеделието и животновъдството.

По данни на преработвателите у нас се произвежда около 80 000 т свинско месо, което е предимно за прясна консумация. И така близо две трети от преработваното месо се внася - основно от ЕС. А сега и с африканската чума промишленото отглеждане на свине (свинското е сред най-предпочитаните меса у нас след пилешкото) се сви с близо 30 на сто. 

Докараха ни дотам от добре развита селскостопанска държава да имаме мижава добавена стойност в земеделието, да не можем със собствено производство да изхранваме населението си, а да сме потребители на чуждата продукция. Срам!