Кой подмени протестите?

Цяло лято станахме свидетели на това как млади хора с плам в очите затваряха централните улици на столицата и задаваха въпроси от името на обществото ни.
В началото въпросите се поставяха на протест срещу назначението на Пеевски, който къде митологизиран, къде сатанизиран постави морала на всеки на изпитание. Обществото ни даде урок, който не бива да се забравя от политиците. Не улицата, а обществото ни. Те изразиха своето бурно несъгласие и гласът им моментално бе чут. Моментално! Само 24 часа по-късно Пеевски вече не беше шеф на ДАНС. Новите управляващи показаха, че могат да се учат от грешките си и отмениха това назначение.
Само че някой реши, че всички ние като общество трябва да бъдем на тръни, след като не участва в управлението на държавата. След това дойдоха пиарките (новите политически комисари), които възвестиха пришествието на "умните, младите, красивите и успелите", които ще продължат да протестират, само и само да има протест. Пиарките са модерният тумор на политиката, защото са в състояние да олигавят мелодраматично всичко, до което се докоснат.
Тези пиарки станаха служебни говорители на онези млади хора, които поискаха морал в политиката. Още тогава трябваше да ни стане ясно, че това е първата подмяна от много, които предстоят. Злите езици не напразно говорят, че една от най-очевидните пиарки се сеща, че в България става нещо едва на четвъртия ден и панически, за да не изтърве шанса за нови печалби, прекъсва почивката си на море, за да се завърне в София като глас на протеста. Креслив глас на протеста. Това дори не е подмяна, това е узурпиране на светлите идеи в името на задкулисния интерес. И този интерес си пролича едва накрая, когато дори "Ранобудните студенти" се оплакаха, че от пиарки не се можели дъх да си поемат.
След пиарките дойде следващата вълна от политически пиявици. Появиха се (бившите) преподаватели по марксизъм-ленинизъм, а днес изявени богослови, които обявиха, че протестира качеството срещу количеството.
Вечно пътуващи на държавна издръжка по скъпи и далечни спортни дестинации болни мозъци, получили шанса покрай протеста отново да вържат пионерската си връзка, решиха от името на същите тези млади хора да пуснат атомна бомба на Историческата поляна на връх Бузлуджа, докато трае националния събор на левицата, (сигурно, за да изравнят резултата), като най-невинно ни обясниха, че се шегуват. Абсолютен разгул на омразата.
През цялото това време момчета и момичета с камери, фотографи и "случайни" граждани с мобилни апарати заснемаха всичко, което се случваше. След като нищо не се случваше, сами започнаха да случват нещо, което да оправдае ежеминутното им присъствие. "Случаен" гражданин засне друг "случаен" гражданин, как дава инструкции на хора, които могат да се видят сред платената публика на различни риалити формати, как най-правилно да блокират кола на НСО, Веднага след това операторът се похвали с нов автомобил в социалната мрежа.
Но и това не беше достатъчно на уличните театрали. След опита им за атака срещу парламента, те се опитаха да фетишизират един бял автобус, да го превърнат в символ на протеста си. Но точно това се превърна в последната разделителна линия - от протеста изчезнаха младите, а самият протест придоби бутиков характер. Стана миниатюрен, досаден, имитативен и истеричен.
Останалите по улицата почнаха да планират къде ще почиват, къде из летните резиденции ще се срещат с президента, как да поддържат интереса към себе си. После всички знаем какво се случи - на 4 септември се появиха Бойко Борисов и Цветан Цветанов и протестът ги аплодира. Началото на края винаги идва с много шум. Шум, защото никой не иска да чуе въпросите, които следват от медийната история на един подменен протест.
Все по-често започнахме да чуваме проповеди с претенциите за морал от последна инстанция, в която, вместо "отче наш" и "амин" за начало и край се казваше "червени боклуци" и "оставка".
Накрая стигнахме до най-циничната употреба на млади хора, които заедно с вечни студенти превърнаха в коптор Ректората на СУ. Трябваше да излезе 90-минутен запис в интернет, за да стане ясно цинизма на идеолозите на окупаторите, които като истински политкомисари обсъдиха как да прикрият партийната покрепа, която оказват с всевъзможен ресурс от партии, които проповядваха открито и честно отношение
Сигурно е много популярно винаги да задаваш въпроси, но е време да се дадат отговори.
Кой даде правото на биволи и телета да се качат на амвона и раздават морал "по света и у нас"? Кой даде на блогъри правото да раздават стандарти за морал и прозрачност на институции, след като същите тези блогъри в нарушение на закона не са внесли дължимите по закон отчети за огромните средства, които са акумулирали в своите системи от НПО-организации?
Кой създаде списъци на правилни и неправилни граждани, каквито не се помнят от времето на фашизма?
Кой? Кой? Кой?
Когато задавате въпроси, трябва да сте готови и вие да отговаряте на такива. В повечето случаи обаче чувахме само подло мълчание и досадни клишета.
Старата подлост никога не е началото на нов морал.