Кой с какъв шанс е да стане френски президент?

В Европа надделява мнението, че събитията през последните години поставиха Германия в позицията на солов едноличен европейски лидер, независимо от факта, че Берлин не пропуска да подчертава по всеки повод, че е екипен играч и че не би си позволил да напуска границите на френско-германския тандем в усилията да се решават европейските проблеми и кризи. Дали наистина поради британските лавирания и демонстрирано дистанциране от ЕС, дали поради продължаващата икономическа слабост на Франция или поради опасенията за ляв завой в страни от Южна Европа, но тежестта на лидерското бреме на Германия расте, а мигрантските вълни  от Близкия изток и Балканите усложняват още повече ситуацията за Брюксел. Без да се споменава в тази връзка Украйна, терористичните заплахи и санкциите към Москва. И докато канцлерът Меркел и премиерът Камерън по-скоро опровергават установена европейска традиция да не се преизбират управлявали един мандат лидери поради неизпълнение на поети предизборни ангажименти, предстоящите през 2017 г. президентски избори във Франция например отрано предизвикват социолози и анализатори. Най-вече защото Франция е един от моторите на ЕС, независимо от икономическата реалност и ниво на безработицата в страната на "солидарност, равенство, братство". Мненията на наблюдателите са от "французите не харесват Саркози, но те вече не харесват и Оланд", та до "иска да промени всичко, но защо не го направи през годините на своя мандат". Това явно поставя в центъра на вниманието

дилемата Оланд или Саркози

без да се акцентира особено върху факта, че френските социолози по правило не са особено силни в своите прогнози.
В Европа, а и у нас, непрекъснато никнат нови партии, непрекъснато гласоподавателите се люшкат от ляво в дясно, отглеждана алергия към даден политик се изражда в "гласувам с отвращение", а в крайна сметка гражданите не успяват да се отърват от чувството на излъгани. За пореден път. Никола Саркози обаче е един от малкото политици, който събра кураж да обяви връщане на лидерската политическа сцена във Франция, като започна с преименуване на собствената си партия, а не чрез делене или създаване на нова. След сравнително кратко оттегляне от активната политика, след период на печелене на сериозни пари от лекции в Залива, след "опипване" на старите силни връзки със световни лидери, Саркози говори за "нова свежа сила" в задрямалата френска политика, за "скъсване с модела", и нарече партията си "Републиканци". Американско звучене в републиканска Франция! И повод да се припомнят близките му отношения с Джордж Буш и "подчинен на Вашингтон". С всичката условност на това понятие. Защото едно от първите неща, които направи в изявленията си, бе да каже с ирония "голям теч от спуканата европейска тръба" във връзка с притока на мигранти в Европа и дискусиите да се разпределят по квоти между страните бежанците. "Няма пари, няма работни места, няма жилища, а те измислиха нещо, което не намалява миграцията, а я разпределя". Без угризения на съвестта говори за риска, пред който е изправена Франция по отношение на бежанските потоци. Няма съмнение, че призивите за вяра в свободата, светската държава и кариера само чрез заслуги в една силна Франция са стари републикански ценности и печелят и днес привърженици. Но през юли

едва 30% от анкетираните французи

са посочили положително мнение за Никола Саркози като лидер на десницата. Пред него е Ален Жупе с 58%, който е бивш премиер и "фаворит на естаблишмънта в Париж".
Стефан, който е на почивка по нашето Черноморие и е общински съветник в малко френско градче, е убеден, че Ален Жупе ще е правилният избор и е с най-големите шансове. Но известният с хиперактивността си експрезидент продължава да пълни с партийни привърженици залите при своите изяви и наблюдателите в столицата са убедени, че той ще има подкрепата на по-голяма част от партийните активисти, ако е по-голяма избирателната активност. Това при провеждане на избори вътре в десницата, която трябва да определи лидера си. Казват, че френският елит се надсмива над Саркози и демонстрациите на кадри от личния му живот, но това може да се окаже наистина в негова полза, ако не срещне достойни съперници по пътя си. Французите са доказали, че често гласуват не толкова за личности, колкото срещу личности. Това означава, че Саркози има шанс, след като спечели партията си, да спечели срещу Оланд (ляво) и Байру (център) на първи тур и Марин льо Пен на втори.
Както се казва, "сметки без кръчмар", защото има още доста време до раздаване на картите, а

геопромените и европейските дилеми се множат

Да се повтарят тези на крайнодясното като тези на Марин льо Пен, да постигаш споразумения с някои от центристите, да се опитваш да балансираш между различните фракции сред т.нар. "голисти" и да си известен със "зиг-заги" във външната политика не са достатъчни условия за повторен успех на президентски избори. Експертите са категорични, че центристите не го харесват и предполагат, че Ален Жупе е фаворит в този спектър. Просто с имиджа си на умерен той може да спечели гласове и от тези на социалистите. Това при положение, че президентът Оланд реши да се кандидатира за втори мандат и успее да постигне "изпълнение на личната си кауза", т.е. намаляване на безработицата във Франция.
Последните статистически данни сочат, че икономическият ръст се завръща. Има слабо оживление, казват наблюдателите и подчертават оптимизма си относно следващата година. Според МВФ икономическият ръст ще бъде около 1,2%, но факторите за това постижение са изцяло външни - ниските цени на петрола, спадът на лихвените проценти и на еврото. В същото време бюджетният дефицит ще надвиши отново позволените 3 процента. Няма да има увеличение на инвестициите или на възнагражденията. Бюрата по труда отчитат над 3,5 млн. безработни и дори 5 млн. общо безработни и такива, които изобщо не търсят работа. Лекото увеличение на минималната работна заплата от 1 януари т. г. само предизвика реакции от страна на десните като "геноцид над средната класа". Ако прогнозите за по-голям ръст на икономиката през 2016 г. се окажат верни, то президентът Оланд не само ще отчете положителен баланс за политиката си, но

ще си върне част от загубения авторитет

И то не само вляво. А ако и безработицата отбележи процес на спад, тогава Оланд наистина ще има повече от шанс да спечели в бъдещите президентски избори. Просто ще преодолее упреците на французите, че не е изпълнил предизборните си обещания. Въпросът е дали той ще е изборът на социалистите за нов президентски мандат.
Наблюдатели във Франция убедено пишат, че президентът Оланд няма силна конкуренция вляво. Но социолози твърдят, че Мануел Валс е предпочитан кандидат от гражданите, защото зад него стоели социалдемократите отляво, центристи и дори либералдемократи отдясно. Зависи кои ще гласуват на вътрешните избори на левицата, а сред тях са и социалисти, леви радикали, комунисти, дори зелени. Известни са близките отношения между президента Оланд и Валс и едва ли симпатичният млад социалист ще се противопостави на президента на тези избори. Вляво са и икономическият министър Еманюел Макрон, кметът на Лил Мартин Обри и министърът на енергетиката и екологията Сеголен Роаял, екскандидат за президент и ексспътница в живота на Оланд. Но тези социалистически звезди на този етап определено не събират достатъчно гласове

за сериозна конкуренция на Оланд

Сондажите във Франция са с повишена трудност и обикновено резултатите не ги потвърждават. Сигурно затова никой не може да си представи двубой Оланд/Льо Пен или Саркози/Льо Пен. Дискутира се Оланд/Саркози. Повтаря се без умора обаче, че никой при никакви обстоятелства не допуска в Елисейския дворец да се настани Марин льо Пен. Така ще играят и отляво, и отдясно. Както се казва, всеки има шанс, ако улучи точната вакса за механизма, който ще го изведе на президентския връх. Има време. Засега се хвърлят зарове. А често резултатите зависят и от външни фактори, дори за страна като Франция. Кого ли предпочита Меркел? Нали Германия е на върха на европейското кормило? А другите геополитически играчи? За тях във Франция на този етап по този въпрос се избягват задълбочени анализи. Знае ли човек в този объркан и обезверен свят какво ще се случи до 2017-а!

Марин льо Пен и партията й "Национален фронт", яхнала вълната на евроскептицизма, печелят все по-голяма популярност

Според редица социолози премиерът Мануел Валс е сред фаворитите за кандидат на левицата

В центъра на вниманието, поне засега, са настоящ и бивш президент - Оланд и Саркози