Кой ще е следващият шок за световната икономика?

Гари Шилинг
Блумбърг


Пропастта между поведението на инвеститорите, очаровани от валутната и фискалната щедрост, и реалността на отслабващите икономики в цял свят се увеличава и аз наричам това явление "Голямото разделяне", а то е крайно нездравословно.
Тази пропаст ще се затвори, рано или късно, при всички случаи. Един начин, по който това може да стане, е чрез бърз растеж на икономиките в цял свят. Мащабни валутни и данъчни стимули преди и сега или други сили могат да дадат тласък на растежа. Някои инвеститори посочват неотдавнашното стабилизиране на цените на жилищата в САЩ като началото на едно съживяване. Аз имам своите съмнения. Изплащането на огромни дългове от частния сектор в САЩ и в чужбина; непреодоляното напрежение между германския север и средиземноморския юг в еврозоната; и необходимата промяна на китайската икономика от експортно ориентирана към захранвана от вътрешното потребление навеждат на мисълта, че рисковите инвестиции няма да достигнат до икономиките, изпаднали в рецесия или страдащи от хронично бавен растеж. До какво ще доведе мъчителното преосмисляне на положението от оптимистично настроените инвеститори? Вероятно до шок, както стана, макар и в ограничен мащаб, с еуфорията от първите два кръга на количествено облекчаване (КО), предприето от Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, и с операция Туист (Twist). Гръцката дългова криза сложи край в началото на 2010 година на покачването на индексите след КО-1. Оптимизмът на пазарите, предизвикан от КО-2, се изпари в началото на 2011 година с второто засилване на безпокойствата за Гърция и увеличаването на европейските финансови и икономически беди. Оптимизмът, породен от операция Туист, свърши с осъзнаването на факта, че трудностите на Европа може да са нерешими, и с опасенията за т.нар. фискалната скала в САЩ. Прогнозирането на конкретни трусове е рисковано, но аз мога да изброя няколко възможности.
Едно "твърдо приземяване" в Китай може да доведе до забавяне на икономическия растеж до 5-6%, особено след като ефектът бъде почувстван в световната търговия, при търсенето и цените на суровините и при валутите на страните производители на суровини. Налице е нарастващ консенсус, че това е възможно. Тази представа може да обясни започналото неотдавна прехвърляне от рискови позиции - краткосрочните държавни облигации, дългосрочните акции, краткосрочния курс на долара и дългосрочните цени на суровините - към сигурни позиции.
Едно падане от фискалната скала е друг възможен сценарий. Ако Конгресът и правителството на САЩ не вземат мерки до края на тази година, действието на данъчните отстъпки от ерата Буш ще изтече, данъкът върху трудовите доходи на служителите ще бъде повишен от 4,2 до 6,2%, помощите за безработица ще бъдат получавани за максимум 26 седмици при 99 сега и ще започнат задължителните съкращения на федералните разходи и увеличавания на данъци за общо 1,2 трилиона долара. Според изчисления на непартийната бюджетна служба на Конгреса фискалната скала ще намали увеличението на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2013 година с 4%. Това само по себе си създава предпоставки за дълбока рецесия и ефектите от фискалната скала ще бъдат подсилени в една вече изпаднала в рецесия икономика. Аз вярвам, че правителството на САЩ ще избегне фискалната скала, поне временно. Само че членовете и на двете камари на Конгреса от "Чаеното парти" искат да бъдат преизбрани, но ако кажат на своите избиратели, че мерките за строги икономии са нещо добро, то това няма да им донесе много гласове. При условие че сегашният Конгрес и правителство са в задънена улица, те могат да използват сесията между изборите и края на своя мандат, за да отложат повишаването на данъците и съкращаването на разходите, като оставят следващия Конгрес и правителство да се оправят с кашата.
Така или иначе, аз се съмнявам, че икономиката ще падне от фискалната скала. Един стар приятел - бившият републикански член на Камарата на представителите от Ню Йорк и бивш президент на Световната банка Барбър Конабъл - често ми е казвал, че "Конгресът в крайна сметка прави необходимото, но едва когато е принуден и колкото е възможно по-късно". Малцина във Вашингтон са готови да се запънат и да оставят икономиката да падне в бездната. Освен това се съмнявам, че кой знае колко бизнесмени и потребители вярват, че фискалната скала няма да бъде избегната, макар мнозина да посочват тази заплаха като причина за общата несигурност, която бави увеличаването на потребителските разходи и капиталовите инвестиции. Забележете обаче, че неутрализирането на опасността от фискална скала няма да даде допълнителен стимул на икономиката. То просто ще остави сегашните държавни разходи и данъчни равнища непроменени. Друг възможен вариант е едно рязко покачване на цената на петрола, евентуално в резултат на криза в Близкия изток, свързана с Иран, да сложи край на еуфорията на инвеститорите.
 Добавете към списъка с възможни шокове корпоративните печалби, предизвикващите голямо разочарование. Вечно оптимистичните анализатори на Уолстрийт вярват, че оперативните печалби на индекса Standard & Poor's 500 ще намалеят леко през третото тримесечие на годината в сравнение със същия период миналата година, но през четвъртото тримесечие се очаква покачване от 14%. Нека допуснем обаче, че моята прогноза е правилна и оперативните печалби спаднат до 80 долара за акция през четири последователни тримесечия поради свиване на корпоративните приходи заради рецесия, стопяване на маржа на печалбата от рекордни равнища и загуби при валутните преводи в резултат на поскъпването на долара.
Дали обаче това означава, че инвеститорите стават предпазливи и внимателни и вярват, че Управлението на държавния резерв на САЩ прибягва до тази мярка прекалено често? Дали те очакват "твърдо приземяване" в Китай или един от другите шокове, които изброих? Аз не приемам масовото схващане, че "всяко зло е за добро". Условията са толкова лоши, че те просто са само лоши. Огромните валутни и данъчни стимули в САЩ и други страни през последните пет години не успяха да компенсират изплащането на колосални дългове в частния сектор в целия свят. При това е малко вероятно тези мерки да постигнат своята цел, докато този процес не приключи след още пет до седем години.