20 Февруари 2020четвъртък21:15 ч.

На фокус

Кръчмарска разправия за националните цели

Съседът Марков: Да се напънем да изнасяме за една година толкова, колкото Германия за десет дни

/ брой: 176

автор:Юрий Борисов

visibility 4411

Ганчо ми звънна и някак припряно ми каза: "Юрка, събирай групата, трябва да обсъдим националните цели!" "Че какъв е този зор?" "Ти чете ли за речта на Виктор Орбан пред млади унгарци в Румъния?" "НеЕ" "Ама вие май само партийни програми четете! Викай групата, важно е!" Звъннах на Марков, бай Дочо и Лъчо: "Утре в 6 часа при Камен! Ганчо нещо е мръднал по Орбан! Иска да обсъждаме националните цели!"
Настанихме се на една маса. Лъчо седна на кьоше, той и без това се беше женил два пъти. Този път всички си поръчахме по ракия.
- Ганчо, ти откакто отиде в АБВ, много припрян стана! - започнах аз. - Давай сега за този Орбан.
- Чудят се някои защо спечели втори мандат, въпреки че Брюксел му се зъби като тигър на антилопа. Говори ясно човека, с болка за страната, с поглед за бъдещето. Събира той млади унгарци в румънския град Байле Тушнад и им казва следните работи. Унгария трябвало да скъса с догмите и идеологиите. После трябвало да се изработи нова форма на унгарската държава, която да направи обществото успешно за десетилетие напред в глобалното състезание. Цитирам: "Не бива да се копира Западът, защото това е провинциализъм, който ще ни убие. Освен това, необходима е борба с чуждестранното влияние върху унгарските вътрешни работи!" Това е! Не е ли впечатляващо?
- Уводът е впечатляващ - каза бай Дочо - дай да викаме по едно "Наздраве!"
- МдааЕ започна Марков - Този Орбан според мен е малко шантав, но в неговата глава има четири важни неща, които не ги виждам в нашите политически глави. Първо, той си дава ясна сметка, че Унгария се намира в глобално състезание. Второ, той се опитва да строи стратегия за десетилетие напред. Трето, не ще модели, търси уникалния унгарски път. Четвърто, той обявява война на външната намеса в националните работи. А тук какво? Първо на нас ни набиват в главите, че живеем в някакво хармонично европейско семейство, където едва ли не всеки търчи да помага на другия. Глупости! Ние сме в състезание! И то жестоко! Какво се прави на състезание? Човек се бори. Ние за какво за борим? Изобщо разбираме ли, че сме в конкуренция и че ако спим, ще ни сдъвчат кокалите? Второ, при нас отдавна хоризонтите са година за година, месец за месец. Все едно светът утре ще свърши... Трето, изобщо не търсим кое ни е уникалното, с кое можем да побеждаваме, да се налагаме, все подражаваме - в Германия така правели, в Швеция така правели и прочие... Четвърто, на нас много ни харесва да ни се мешат във вътрешните работи. Даже удоволствие изпитваме. Сякаш се радваме, че ни обръщат внимание. Като ни похвалят, умираме от кеф. Като ни се скарат, ние започваме да се караме кой аджеба е виновен да ни дърпат ушите. Като в детската градина...
Настъпи тишина. А и доматите на Камен не бяха розови, та това малко ни развали настроението.
                                               *  *  *
- Вижте какво, махнете го този Орбан - поде бай Дочо. - Дайте да си гледаме България. Ганчо, казваш, национални цели... То нашите евродепутати казаха какви са ни приоритетите. Първо, Шенген. Второ, еврозоната. Светослав Малинов от РБ го влече към общия европейски енергиен съюз. Томислав Дончев от ГЕРБ каза, че има особен афинитет, така каза - "афинитет" към европейския цифров пазар. Божидар Лукарски от СДС, той не е евродепутат, но е важно да се каже, вижда единствения изход от икономическата криза в провеждането на дълбоки реформи във всички сфери на политиката и икономиката... Та това са целите - да ходим насам-натам из Европа, без да се бъркаме за лична карта и реформи до дупка във всичко, без изключение!
- Ей затова исках обсъждането - отново се включи Ганчо - тук, като ми приказват, почти нищо не разбирам. Като ми приказва Орбан или Ердоган - разбирам. За какво ни е толкова Шенген? Какво ми пречи да си покажа личната карта? А то при валутен борд, дали си в еврозоната или не, много важно! А приказките за тотални реформи във всичко направо ме хвърлят в тъча! Абе, някой за икономика няма ли да започне да говори? Че то състезанието между впрочем какво е? Не е ли кой ще продава най-много на другия? Ние тук участваме ли?...
- Участваме! - прекъсна го бай Дочо. - Не чу ли, че ще назначаваме търговски аташета в Куба, Алжир, Катар, Сингапур, Малайзия и Тайланд? Това го измисли онова момче, икономическият министър в оставка... Щом ще назначаваме търговски аташета, значи говорим за икономика и за състезание...
- И какво ще продаваме, моля? - прекъсна го на свой ред Ганчо. - Ябълки и круши?
- Ябълки не можем... - включи се Марков. -  На едно представяне на книга чух от Антон Дончев, че преди четвърт век сме произвеждали 400 хил. тона ябълки, а сега произвеждаме само по 40 хил. тона. Сега ми светна! Формулирам национална цел № 1! Да направим така, че отново да произвеждаме по 400 хил. тона ябълки, а тези търговски аташета да ги продават! Какво ще кажете?

   *  *  *     
Умълчахме се за кратко. Марков ни стресна с неговата национална цел № 1. Спогледахме се. Малко простовато ни прозвуча. Ябълките - национална цел! А защо не крушите? Защо не агнетата? Защо не биволите? Хората се състезават с компютри, ние си говорим за ябълки.
- Ей, момчета! Чувам оттук оттам какво си приказвате! - провикна се от тезгяха Камен, собственикът на кръчмата. - Като ви гледам как захващате втори час на по една ракия, да ви кажа ли каква трябва да бъде нашата основна национална цел? Държавата трябва да се замисли какво трябва да направи, за да можете  да си поръчате на ден по две ракии! Не по една!
- Що за цел, бе Камене? - изсмя се Лъчо.
- Ами смятай бе, ти поне си икономист! Един милион пияници по допълнителни лев и петдесет, това прави на ден милион и половина повече оборот. По триста дни в годината, да кажем, че пияниците се спират от време на време, за да си почине черният дроб - 450 млн. лева допълнителен оборот на година. Само ДДС-то от това е 90 млн. повече. Ами производителите на ракия, ами сервитьорите? Нали се разбрахме веднъж кога ще разкрия ново работно място? Нали се разбрахме, че безработицата може да бъде борена само с увеличаване на потреблението?
- И откъде ще ги намери държавата тези пари за допълнителна ракия? - и бай Дочо взе да се смее.
- Смейте се! Като не можете да мислите системно и глобално! - не се предаваше Камен. - Как откъде, от печалбите от продадените огромни количества ябълки. Свързваме двете цели! № 1 - ябълките, № 2 - допълнителната ракия!
- Вижте какво, чуйте сега икономиста! - приготви се да говори Лъчо. - Добре беше и Корнелия Нинова да е тук, но сигурно нашата кръчма си чака ред. Държавата трябва да вземе няколко милиарда евро заем и да създаде огромни ферми за най-различни работи. За бързо оборотни стоки, които знаем, че веднага ще продадем навън. Агнета, биволи, охлюви, гъски за гъши дроб. Държавата наема хиляди с ниско образование. Те са ни проблемът. Не високообразованите. Бой по безработицата на неграмотните! Те ще взимат всеки месец по 400 лева и хоп - веднага в магазина! Ето ти го оборота на Камен. Освен това билките! Знаете ли, че България е уникална със своите билки? Сетих се за Орбан! Уникалният път на България са билките и минералната вода. Никой не може да ни ги вземе! Ето, изясняват се националните цели!...
- Лъчо, дай по на едро, бе! - прекъсна го Марков. - Обобщавам... Лъчо, от теб ли го чух? Германия изнася за седем дни толкова, колкото България за цяла година. Говоря за пари, а не за натура.
Марков се изправи, взе чашата в ръка и тържествено обяви:
- Нашата национална цел трябва да бъде: България за една година да изнася толкова, колкото Германия за десет дни! Какво ще кажете?

   *  *  *
Поръчахме си по още една ракия, за да разбере Камен, че сме съпричастни към националните цели такива, каквито ги вижда той.
- Вижте какво, скъпи мои... - намесих се накрая и аз. - Основният ни проблем не е материален. Основният ни проблем е духовен и оттук трябва да почнем... Трябва да започнем от образованието...
- Ей ти, няма как да не изтъкнеш, че си бил председател на просветната комисия в парламента... - захапа ме Лъчо.
- Ами, няма как. И аз ще цитирам Антон Дончев. Докато не сложим тоги на учителите, истински тоги на уважението и цененето, нищо добро няма да се случи. Няма ли качествени хора, които да учат нашите деца, никакъв патриотизъм няма да видите. А без патриотизъм - няма болка по състоянието на страната, няма мисъл как ще се състезаваме, няма борбеност, няма жизненост. Имаш само опашки по терминалите на летището. Да ходят във Финландия да гледат! За едно учителско място по 30 човека се бият! А тук ги търсим вече със свещ... Качествените имам предвид. Та, в заключение, национална цел № 1 - силно образование! После почваме да говорим за ябълките, ракията, агнетата и кой ще ги продава по света... Трябва да бутнем безразличието към духовните ценности...
- Ти гледай да не си бутнеш ракията, както си си размахал ръцете!  - включи се отново и авторитетно бай Дочо.
- Аз пък си искам Шенген и еврото! - провикна се от съседната маса Иванчо, синът на Камен. Искам да съм европеец. А вие си бърборете за ябълки и охлюви...
Така и не стигнахме до консенсус. Сложна тема. Пък и след малко започваше мача "Левски - ЦСКА".
 

Румен Радев: Управляващите да се замислят

автор:Павлета Давидова

visibility 45

/ брой: 36

БАС в София: Спрете Луковмарш!

автор:Велиана Христова

visibility 44

/ брой: 36

Фандъкова забавила с година решението за винетките

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 36

Властта отложи влизането в чакалнята за еврото

автор:Дума

visibility 60

/ брой: 36

Харчим 3 пъти повече за почивка в чужбина

автор:Дума

visibility 37

/ брой: 36

ГЕРБ променя нелегално данъци и акцизи

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 36

Германски неонацист уби деветима мигранти

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 36

Евролидерите обсъждат бюджета на ЕС

автор:Дума

visibility 38

/ брой: 36

Дипломатическа активност заради Сирия

автор:Дума

visibility 33

/ брой: 36

Кратки новини

автор:Дума

visibility 36

/ брой: 36

Тъпанари*

автор:Ина Михайлова

visibility 70

/ брой: 36

Сагата с винетките

автор:Ростислава Иванова

visibility 35

/ брой: 36

Организираният хаос в поземлената реформа

visibility 38

/ брой: 36

Костенските ножари

автор:Михо Червенков

visibility 36

/ брой: 36

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ