Краен ислямизъм надвисва и над Европа, и над България

Киряк Цонев


Напоследък на световния политически хоризонт се появи новото понятие ИДИЛ, заменено много скоро от неговите автори с друго понятие - Ислямски халифат.
Какво означава първото съкращение. Оказва се, че то е твърде свободен превод на арабското название на новосъздадената твърде изкуствено от крайни ислямисти т.нар. Ислямска държава на Ирак и Леванта. Тук смущава второто понятие Левант, което е непознато за българския читател. То се появява в началото на ХХ в. след разпада на Османската империя. Въобще на френски Levant означава "утринно, изгряващо слънце", "изток" - такова е било общото европейско название на страните на изток от Средиземно море, където възникват впоследствие държавите Сирия, Ливан, Йордания, Израел и автономната засега формация Палестина, като първите две са френски протекторати, а другите - британски. Арабите обаче използват думата Шам за същите тези територии, което е древното им арамейско название, то впоследствие се прехвърля само върху Сирия, а днес се използва предимно като древно название на Дамаск. (И сега съществува турска пословица, в която, като се иска да се каже, че две точки са много отдалечени една от друга, се казва "Къде е Шам, а къде е Багдад?" - "Нерде Шам, нерде Багдад?", която е алюзия на нашенското "Нерде Ямбол - нерде Стамбул?") Впрочем това название е известно у нас и от прословутия "Шам-фъстък" и по-древното "Уарда Шамия" - "Дамаска роза", пренесена през ХVІІІ в. на българска територия в Задбалканските полета.
Терминът ИДИЛ просъществува сравнително кратко време. Сега неговите създатели създадоха ново-старо понятие "халифат". Тази дума произхожда от арабската дума "халиф", означаваща "наместник"q и това е било уникална титла на лице, което "замествало" мюсюлманския пророк Мохамед след неговата смърт. Цялата територия, върху която се простирала неговата властq е именно "халифат", а тази власт е не само териториална, но и личностна - на халифа са били подчинени всички вярващи мюсюлмани по земното кълбо. За отбелязване е, че последният, Османският халифат, с център Истанбул, е ликвидиран с административни методи от Кемал Ататюрк през 1924 г. - за него е било ясно, че в тази насока "демократичните" методи не само че са безполезни, а дори са вредни. 
Очевидно халифатът включва територии, излизащи зад пределите на чисто арабската или чисто ислямската държава. Този извод може да се направиq като се види картата, публикувана напоследък (най-напред в македонския албански печат!), която обхваща предполагаемата територия на този нов халифат, а той е една ретроспекция на Багдадския средновековен халифат в разширения му османски вариант, още повече, че самообявилият се за нов халиф лидер на ислямистките сили носи символичната фамилия Багдади. Наред със страните от арабския свят и традиционно мюсюлманските земи, тази територия обхваща практически целия Балкански полуостров, вкл. България, разбира се, Мала Азия, Задкавказието, Средна Азия, и достига до Хърватска и Централна Европа на запад и Китай на изток.
Подобни претенции не могат да не плашат. Тук не става въпрос кой кого ще победи в евентуална война - в подобен сблъсък естествено е победата да бъде на страната на супермодерната военна западна техника. Някои на запад дори заговориха за страшната последваща война на човечеството (разбирай Запада) срещу силите на злото,  известна в Библията като Армагедон. Въпросът е подобен възможен сблъсък да се избегне, да не се допусне въобще.
А неговото начало е вече поставено. Най-вероятно западните политици ще се постараят да забравят грешките си по отношение на позициите си към Сирия, когато те на практика подпомогнаха именно тези сили, които са най-големите врагове на човешкия прогрес, и започнаха сами физическото унищожаване на лидерите на първоизточниците на сирийската опозиция. Сега сирийската трагедия прераства в твърде нежелани форми, защото този конфликт се превърна от чисто регионален сблъсък между политически сили в етнорелигиозна война, в резултат на която вече се леят потоци кръв и тя засяга милиони човешки съдби. Очевидно традиционно опозиционните сили в Сирия нямат физическа възможност да се противопоставят на  крайните си опоненти ислямистите, влезли в страната с помощта и поощрението на Запада и на Турция и заплашващи вече основните енергийни източници на Европа и света. И не само тях. Краткото съобщение на "командването" на халифата за ликвидиране на "християнските огнища" в Мосул - Ирак, говори за ужасяващи трагедии, за които светът се досеща, но предпочита засега позорно да мълчи. Или решението за поголовно "обрязване" на жените-мюсюлманки в окупираните от ислямистите райони - нещо, което не присъства официално в нито една от традиционните религиозни догми на исляма! Нека напомним, че едно от първите решения на ислямистите на потъналата в хаос благодарение на европейската намеса Либия е да се върне страната към многоженството. И колко още подобни средновековни решения може да шокират съвременния човек!
А при определени условия те може да засегнат и България. Процесът в Пазарджик с жалките му страхливи последици, процесите в други наши градове срещу крайни ислямисти (защитавани за съжаление от някои съвременни антипатриотични организации за "правата на човека") показват, че те вече са тук, че те вече действат, че подготвят разцепление на религиозна основа за България! Струва ми се, че нашите правителства, леви или десни, все едно, не проумяват, подценяват тази опасност, която вече виси като Дамоклев меч над главата на многострадална България. 
Твърде объркана става и турската политика. От една страна, това е солидарност с борещите се палестинци в Газа, от друга - волна или неволна солидарност с ислямистите в Сирия, които са не по-малка опасност за самата Турция, а от трета - от опасно растящия брой бегълци от военните действия в тази страна. Факт е, че Турция се опитва да запази сред тях за себе си най-добре подготвените, най-талантливите, а да изтласка неквалифицираната работна ръка към България и Европа. А е също факт, че тероризмът намира почва именно сред такива кръгове. Което подсилва опасността, надвиснала над страната ни.
Време е и Западът да разбере, че светът е изправен пред огромна опасност, заплашваща преди всичко западните интереси, особено в жизнено важните области на петрола и природния газ, че на карта са поставени принципите за елементарната човешка хуманност, да престане с дребнавите си провокации срещу този или онзи режим, предизвикал недоволството им с някои независими свои решения, в тази или онази точка на земното кълбо, а да събере сили и да противопостави обединените световни сили на тази всеобща реалност, поставяща света пред нови широкомащабни кървави сблъсъци с неуправляеми перспективи.
Тревожната камбана вече бие. Ще бъде ли тя чута?