Край на правосъдието!

Д-р инж. Александър ТРИФОНОВ

Тихомълком парламентът прие на първо четене промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Текстовете са драстично посегателство върху правата на гражданите, защото се прави опит да се унищожи административното правосъдие. За първи път от 1947 г. насам преди 10 години се даде възможност на гражданите да оспорват актовете на държавата. На 1 март 2007 г. бяха създадени административните съдилища, като първоинстанционните актове могат да се оспорват от ВАС. Проектът, гласуван от депутатите, прави опит да унищожи всичко това. Предвижда се възможност, без оглед на това колко време е минало от едно съдебно решение, да бъде възобновено производството, както и на всяко едно основание да се търси нищожност.
Проектът де факто предвижда премахване на касационното производство. ВАС, който все пак изглежда като някакъв остров на стабилност, практически ще спре да работи. 80 на сто от делата в него са касационни производства, т.е. оспорвания на предходни съдебни решения. Съд контролира съд. Това правеше ВАС в своите тричленни и петчленни  състави. Сега в проекта се казва, че заседанията ще бъдат закрити. Това означава, че един докладчик може да си отиде вкъщи и там да решава. Стигаме до тайно правосъдие. А това е парадокс, който е невероятен в съвременното право.
За определени производства за граждани таксата става 90 лв., за юридически лица и организации на граждани тя започва от 450 и стига до 10 000 лв. Прави се опит с акт на Народното събрание, с изменение и допълнение на АПК, хората да бъдат отказани от правосъдие. Това е

грубо нарушение на практиката на Европейския съд

Поправките накърняват основно правата на гражданите, но имат и пряко отношение към бизнеса. Това произтича от съдържанието на чл. 1 на АПК, който урежда:
* издаването, оспорването и изпълнението на административните актове, както и оспорването по съдебен ред на подзаконови нормативни актове;
* разглеждането и решаването на сигналите и предложенията на гражданите и организациите;
* производството за обезщетение за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица;
* разглеждането на искания да се задължи административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.
Работодателските организации, организациите на бизнеса мълчат. А какви последствия може да има за тях от тези поправки в светлината на проектозакона за концесиите и отмяната на закона за публично-частното партньорство? Във всеки момент от партньорството частният партньор/концесионерът може да бъде заплашван с административен акт, а той

да се защитава чрез даване на подкупи

Концесионерът би могъл чрез корупционни практики:
* да прокарва административни актове, които ще ощетяват населението (например при правото му да събира такси) под "благовидната" аргументация, че няма достатъчно приходи да възстанови направените разходи. Населението практически е лишено от възможността да се защити чрез предложените поправки;
* да рекетира местната администрация чрез актове на по-висша инстанция, т.е. допуска се възможността за финансова репресия от корпоративни субекти;
* да изпълнява политически поръчки за репресия срещу неудобни за властта ръководители на администрации, компании, неправителствени организации и т.н.
С отпадането на финансово-икономическия модел като задължително приложение към концесионния договор (и въвеждането да се работи само с прогнозни данни, подадени от концесионера) администрацията не може да се защити от претенции към нея от страна на концесионера, т.е.

концесионерът ще прилага правото



а не правото ще регулира отношенията между него и обществото. Следва обаче да се поясни, че досега няма законно установена дефиниция на това понятие и неговото съдържание, а само тълкувания. Следователно с него може да се злоупотребява при използване на корупционни практики.
И какво се получава на практика?
С предложените и гласувани вече на първо четене промени в АПК в законодателната практика навлиза нова правна уредба - "корупционно право".
Продължава практиката да се ограничава общественото обсъждане на законопроекти или техни изменения и допълнения, които имат директно или индиректно отношение върху икономическия живот и икономическите взаимоотношения в обществото. Примери да искате! Промените в АПК, законопроектът за концесиите и отмяната на закона за публично-частното партньорство. В оценката на въздействието към чл. 19 от Закона за нормативните актове (ЗНА) не се включи влиянието върху държавния и местните бюджети като критерий. Бюджетите се разглеждат като дойни крави за корупция. Подценява се влиянието на правото върху икономиката и не се изследва, изучава и преподава икономика на правото, за да не се получават парадокси в законодателните процедури и текстове. Не се прилага т. 2 на чл. 19 на ЗНА, а именно: "Оценката на въздействието е предварителна и последваща. Оценката на въздействието изследва съотношението между формулираните цели и очакваните (постигнати) резултати." По този начин се оневиняват авторите на предлаганите проекти за промени или законодателни инициативи, което позволява да се въвеждат корпоративни интереси и корупционни практики в нормативните уредби. Ограничава се прозрачността в отношенията между частните интереси и публичната власт, а така също възможността отделният гражданин или организации на граждани да изказват мнение, да търсят истината при конкретни казуси, защото те стават безпомощни при новите поправки в АПК спрямо компаниите и законодателната власт. Въвежда се

господство на корпоративния интерес



и на парите като инструменти на корупцията.
Прави впечатление, че Европейската комисия и нейното представителство в София мълчат. Няма реакции по открито лобистки законодателни инициативи - например за концесиите и АПК. Следва ли да се направи изводът, че ЕК очаква България да се превърне в територия или протекторат на хищни корпорации?
Според гръцкия поет и мислител Ясон Евангелу "Вярата е философия на бедните, а философията - вяра на богатите". И тъй като КНСБ обяви, че 78% от българите са бедни, на тях им остава вярата. В кого? В Европа например - за ред и справедливост.  Остава обаче и съмнението, защото "Ситият на гладния не вярва". А търпението е до време. Както казва американкският нобелист Уилям Фокнър, "Аз съм уверен, че човек не трябва просто да търпи - той е длъжен да побеждава." Явно е дошло времето бедните да търсят победата. Остава само да изберат средствата.