Краят на рецесията се не вижда

Юг Оноре
АФП

Международният валутен фонд (МВФ) престана да бъде оптимист за Гърция, загърбвайки убеждението, че тя би могла да се възстанови бързо, както нейните кредитори вярваха в началото на международния план за подпомагане на Атина.
"Рецесията ще бъде по-дълбока от прогнозирането през юни и вече се очаква съживяване едва през 2013 година", написаха МВФ, Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) в комюнике, публикувано миналата седмица.
Гърция, която е в рецесия от края на 2008 година, не й вижда края. А прогнозите на МВФ са все по-мрачни. Датата, когато гръцката икономика вероятно ще възобнови растежа си, от две години непрекъснато се отлага. През 2009 година, преди дълговата криза, МВФ вярваше, че това ще стане през 2011 година. През 2010 година и до лятото на 2011 година фондът залагаше на 2012 година. От септември срокът вече е 2013 година.
"Тройката" кредитори на Атина обяви деблокирането на 8 милиарда евро през ноември, но МВФ вече не говори за отпускането на нов заем за страната, която е в най-затруднено положение в еврозоната.
След срещата на високо равнище на страните, въвели единната валута, състояла се на 21 юли, управляващият директор на Фонда Кристин Лагард каза, че очаква Гърция да поиска "в скоро време" нова помощ. Два месеца по-късно тонът е променен: във Вашингтон на годишната среща на МВФ г-жа Лагард забрави за какъвто и да е нов кредит и отсече, че Гърция трябва да изпълни ангажиментите си, преди да получи нови европейски средства.
"Последно чухме, че европейските партньори имат твърд ангажимент за подкрепа на всяка една членка на еврозоната. Мисля, че това е изключително важно", каза Лагард, без да определя ролята на МВФ.
Директорът на Фонда за Европа Антонио Борхес го потвърди: "Ако гърците направят това, което трябва да направят, мисля, че могат да разчитат на пълната подкрепа на останалата част от Европа".
Той пропусна да спомене МВФ. Според Якоб Киеркегаард, икономист от института "Питърсън" във Вашингтон, историята е доказала, че институцията е дала съгласието си, когато е обещала 30 милиарда евро на Гърция през май 2010 година, за един прекалено амбициозен план: страната бързо да бъде реформирана, без да се преструктурира нейният дълг.
"Прогнозите бяха оптимистични. С тях се правеше опит играчите на пазара да бъдат убедени, че Гърция не е неплатежоспособна страна", обяснява Киеркегаард.
МВФ обаче констатира с течение на времето, че Атина не успява да напредва толкова бързо, колкото се искаше, най-вече в приватизационните сделки. Постепенно гледната точка на тази силна световна институция с богат опит в кризите по дълга започна да се различава от подхода на европейците, според които първо става дума за запазването на младия паричен съюз и банките, които държат книжа по гръцкия дълг. Според Киеркегаард "пазарите имат с една степен по-високо доверие към МВФ като неутрален арбитър, отколкото към ЕЦБ или Еврокомисията".
И така МВФ постепенно наложи своите виждания. Програмата за подпомагане на Атина в по-голямата си част бе замислена от европейците и тя се провали в постигането на поставените й цели: да направи Гърция по-конкурентоспособна, да възстанови доверието в държавните финанси и да отслаби финансовото напрежение в еврозоната.
Противно на очакванията на европейците "призракът на очакваните загуби за притежателите на гръцки облигации и съпътстващите рискове от "заразяване" не са отминали", констатира Самарджит Шанкар, анализатор в Bank of New York-Mellon. И най-вече начинът, по който гръцката икономика се срина, бе жестоко разочарование, подчертава Есвар Прасад, бивш икономист на Фонда (1990-2006).
"По принцип" прогнозите на МВФ се ръководят от хипотезата, че правителството ще следва сигурна икономическа политика, обясни Прасад пред АФП. Гърция показва, че "отклоненията при воденето на една политика (...) могат да предизвикат и разлики между прогнозите за растеж и ефективния растеж".