Криворазбраната глобализация

Доц. д-р Ивайло Христов


Възлов проблем на българската духовна идентичност се предизвикателствата около присъствието на страната ни в обединеното европейско семейство.
Колкото и странно да звучи, през годините на прехода към демократично общество и пазарно стопанство по-скоро се отдалечмихме от Европа като икономика, бит и култура. Няма какво да се лъжем: тепърва предстои европеизирането на България. Това, че сме член на ЕС, все още нищо не означава. Ние не сме европейска страна нито по бит, нито по жизнен стандарт, нито по производителност на труда. Нашето изоставане от Западна Европа е с десетилетия. И ако в началото на 90-те години на ХХ век прогнозите за пълна евроинтеграция бяха оптимистични, с течение на годините те ставаха все по-мрачни.
Днес все повече се нуждаем от отговора на въпроса - има ли страната ни свободата сама да взема решения за икономическото, политическото и културното си бъдеще? Защото дори когато изглежда, че България има избор, опциите пред нея се свеждат до избиране на различни пътища на глобализацията и водят до една и съща крайна точка - загубване на националния суверенитет, от който са останали само спомени. И ако глобализацията в политически и икономически аспект е в крайна сметка обективен процес, то в нравствено, духовно и културно отношение тя е вредна и пагубна. 

Нещо като етикет на американската... ценностна система


Безогледна американизация

В България това се вижда чрез синдрома на криворазбраната глобализация. Тя притежава няколко основни, но различни по сила и въздействие посоки. Едната е възприемането на глобализацията като американизация.
Подобна изследователска стратегия е водеща тема през последните години на редица политолози, публицисти и журналисти. Без съмнение от 1945 г. до днес САЩ заемат водеща позиция в света и в известна степен моделират съвременното геополитическо пространство. Влиянието на САЩ е във всички сфери, включително и в културната. Всъщност, ако има култура, която да е постигнала резултати в процеса на голобализацията, това е именно американската. Успоредно с това виждаме колко преувеличени, разколебани са определенията, че Съединените щати били най-демократичната страна. Трудно бихме отнесли подобно твърдение за  държава, в която все още има расови предразсъдъци, където не са намалени дълбоките социални различия и където смъртното наказание не е отменено. Динамиката на експанзионистичното развитие на американската ценностна система не позволява тя да достигне до същностни духовни хоризонти. Дуайт Макдоналд я определя като "безлична, слаба, без интелектуални ценности куртура, която заплашва да погълне всичко в своята разпространяваща се тиня". Според него тя се формира от пазарните интереси, по-конкретно от "наемници на хората на бизнеса", загърбили истинската същност и функция на културата. Резултатът e една "захаросана, тийнейджърска, псевдобунтарска агресивна масова култура".

Сексхищница - кандидатка за "Биг Брадър", едно от най-пошлите превъплъщения на родния културен снобизъм


Демократичен... тоталитаризъм

Нека да припомним, че именно разбирането за глобализацията като американизация довежда до т.нар. теория за унификацията. Нейната основна теза е, че глобализацията в днешната си форма обезличава и еталонизира отделните национални култури, ограничавайки по този начин възможностите и правото на потребителите на културата да направят своя избор. Отнесена към националния културен суверенитет, тази тенденция е равносилна на заплаха, тъй като изключва правото на свободен избор. Мнозина привърженици на "глобализацията без граници" твърдят, че никой не отнема отделните алтернативи, просто хората избират новата "обща култура". Но ако изборът ни се свежда до дилемата между две-три възможности, можем ли наистина да говорим за алтернативи? В постсоциалистическите държави този процес има и други измерения и като че ли стои малко по-различно. Народите от бившия Източен блок приемат идването на големите корпорации като "благословия", "край на лишенията" и начало на "мечтаното изобилие". Усеща се, че новият "културен хегемон" може да повлияе чувствително на местната култура, дори да я асимилира. Така цяло поколение българи, радващи се на новото си "демократично битие", стават свидетели на раждането на нов феномен, който Александър Зиновиев определи като "демократичен тоталитаризъм". С други думи, възможностите за избор в новите демократични страни са сведени до опциите, които Западът и САЩ позволяват и налагат.


Подмяна на националното съзнание

Криворазбраната глобализация в България се вижда и в механичното пренасяне на глобализационните процеси от сферата на икономиката и технологиите на развитите държави към духовните, културно-историческите и езикови аспекти на битието. Отнесено към националната ни самобитност, това говори за промяна на физиономичността на българската литература и култура, което в последна сметка ще доведе до отродяване от българщината и подмяна на националното съзнание. Защото едва ли има по-драматично десетилетие за българската култура и литература от 90-те години на миналия век. Промяната бе многопосочна: от вдигането на информационната завеса през новата структура на книгоиздаването до характера на читателския интерес. Литературата загуби основното си предназначение (върху което се е крепяла столетия наред), а именно: да възпитава в родолюбие и да бъде неразделна част от съграждането на националното ни съзнание, противоотрова на безродието.

Обезличаване на интелектуалния елит

В този смисъл "измитането" на ценностите в духовната сфера е част от извилата се след 1989 г. над България отродителна вихрушка, която постави литературата в задния двор на действителността. Нейното унищожаване е начин за разчистване на геополитическото пространство за чужди идеи и ценности, водещо в крайна сметка до обезличаване на нацията. Разбира се, едва ли можем да мислим за организиран "поход" от тъмни сили, решили да смачкат на всяка цена славянството, българската самобитност и култура. В значителна степен тази работа си я вършим самите ние, водени от стремежа да се харесаме на една или друга конюнктура. Без да си даваме сметка, че унификацията на различията, на "другостта", означава духовна немощ и стерилитет. Ясно е, че подобни процеси засягат цялостното "преустройство" на българската духовна сфера, подложена на деформации и "пренагласяне", залята от вълните на комерсиализма и графоманството. Тези атаки са елемент от засилването на центробежните сили и установяването на хаос в моралната сфера. Не на последно място те са средство за въвличане на интелектуалния елит в изкуствено противоборство - най-лесния начин за неговото ликвидиране.

Покушение срещу народността

Българската литература, а това важи в значителна степен и за руската, почти се изгуби сред наводнилите книжния ни пазар американски криминалета и любовни романи. Излизащите пък от печат родни книги са с порядъчно криминализирани сюжети - условие, наложено им от механизмите на конкуренцията. Днес ярко се виждат механизмите на неолиберализма и пипалата на консуматорското общество в сферата на културата и духовността. Словото е притиснато от масовата култура и диктата на електронните медии, които не признават друг идеал, различен от консумативния. Грубо казано: литературата днес не участва в изграждането на облика на съвременното българско общество. Нейната човеколюбива, възпитателна, родолюбива и пр. функция е подменена от гласа на медиите, управлявани от различни финансови и икономически корпорации. Пред писателите остана изборът: или да са обречени на натиск и мизерия, т.е. да бъдат материално съсипани и "обезвредени", или да пишат така, че да обслужват властимащите. Така бе осъществена една от основните цели на "бленуваната глобализация" - художественото слово да изчезне като коректив на политическата класа.
Нека да подчертая дори и с риска да повторя: ударите върху българската духовност и идентичност (било чрез продължаващото действие на данък добавена стойност, който приравнява книгите с хазарта; било чрез пълното отсъствие на държавна защитна политика, било чрез липса на контакти и пр.) не е просто част от "пазарния пейзаж" в България. Те са пряко покушение срещу народността ни. Защото внасянето, лансирането и рекламирането предимно на чуждестранна литература водят до подхранването на една "универсализирана култура", лишена от национални стойности, отваряща страшни празноти в душите, вакуум с непредвидими последици.