Кризата е измислена - без ядене и пиене не може

Сергей Гълъбов е на 47 г., родом от Смолян, живее в Пазарджик, работи на морето. През зимата е готвач в Пловдив. Повече от четвърт век през лятото е на Слънчев бряг, женен с двама сина - на 12 и 14 години, които отглежда тъща му, защото и съпругата му е готвачка по морето. Сергей е завършил СПТУ по отдих и туризъм, а търговията е в кръвта му - човек, който обича работата си.

Цитат:
"Уж туризмът се разширява, а сезоните в Слънчев бряг намаляват. Има арендатори, които още не могат да платят на персонала си"


- Как открихте, че ставате за тази работа - пиар му казват работодателите, а в скоби пишат викач?
- Завършил съм такова училище, а като работиш като сервитьор, общуваш с клиентите, обслужваш ги, виждаш какво искат, какво им трябва, на какво се радват, от какво се отвращават. В един момент, като видиш, че ти обръщат повече внимание хората, че си по-контактен и става работата - професионалист отвсякъде, започнал съм от мивките.
- Смятате ли, че човек трябва да има и някаква дарба, артистичен талант дори, за да я работи тази работа?
- Не толкова артист, търговец трябва да е, да знае какво предлага на хората, какво продава и какъв ще е отзвукът после, ако не им хареса. Важно е какво даваш - човекът, който ги кани в заведението, трябва да знае за какво става въпрос, да си дава сметка ще останат ли доволни, ще дойдат ли отново тук. Важно е да има и редовни клиенти, редовни туристи, иначе не става. Имам туристи от двайсет години, даже имам един ирландец, който е от първия ми сезон на Слънчев бряг и където ме види, там отсяда - без значение дали бирата е един или десет лева. Сяда, там му е приятно, там стои и това е. Това не е единствен случай - 20-30 процента от редовните туристи си търсят човека, компанията, търсят си веселбата, за да дойдат на същото място. Не рискуват да ходят на други места по простата причина, че ще бъдат измамени, нещо, което постоянно се среща у нас.
- Работодателите оценяват ли това, че сте човек, който им води клиентела?
- Като не го оценяват, сменям работното място.
- А трябва ли да си малко "перде", за да спираш непознати?
- Човек нищо ново не може да измисли, викачеството си идва от Азия, на нас ни е от турците - колко години сме били заедно с тях, ние си го имаме заложено. Някои от по-старите обясняват, че са първите. Няма първи, няма втори, всичко е измислено: заставаш пред заведението, каниш си клиентите, предлагаш им онова, което е изложено. Ние сме един вид витрината, още на входа трябва да му кажеш какво предлагаш, какво има, кое е различното, за да прецени ще му стигнат ли парите, ще му е приятно ли.
- А как познавате туристите по националност?
- По излъчването на човека, по облекло, по начин на държане, по походката. От 20-30 метра различавам 80-90 процента от клиентите - кой е англоговорящ, кой е скандинавец или славянин - по излъчването, по фейса.
- Забелязах, че имате приятели, които не влизат, но спират да си говорят с вас.
- Много са, на някои им е интересно, "олинклузивите" са нахранени, доволни, ходят  из курорта и: "Минахме да те видим!", казват и сядат да пият по една бира, само колкото да не ме обидят, че ме подминават всеки път.
- Как се отразява кризата върху професията на викача, на ресторантьорството въобще?
- Криза няма, бе, човекът яде и пие, това е. Без ядене и пиене не може, каква криза? Кризата е измислена.
- Смятате ли, че е смислен дебатът, който се разгоря - за ограничаването на ол инклузива, защото подбивал работата на заведение като вашето, а и не се предлагала достатъчно качествена храна?
- Като затворят ол инклузива, кой ще изхрани туристите? От сто заведения на Слънчев бряг десет стават - останалите са непрофесионални: лоши кухни, заведенията пълни с работници, които нямат нищо общо с ресторантьорството. Бил дърводелец, бизнесът му умрял и станал ресторантьор, е, как да стане тази работа? Няма училище, няма образование, няма опит, седнал ресторант да върти! Дал му някой 20 000 лв., отворил ресторант и ще изхранва туристи, как да стане това?
- С други думи, ол инклузивът не пречи на вашата работа?
- Не пречи, но зависи пък там дали има качеството, което предлагат в Гърция, Турция, Испания. Има стари хотели, на които кухнята им отговаря за 50-60 човека, а той изхранва 500-600, как ви се вижда това, възможно ли е? И тогава реват хората и с гривните от ол инклузива идват, сядат си при нас, за да се нахранят - платил е човекът, но остава измамен. Идва, сяда, яде, плаща - всеки ден имаме поне по три-четири маси с такива туристи. Говоря ви откровено, това е действителността.
- Освен като пиар на заведение, какво друго си работил по морето?
- Стига, какъв пиар, викач съм си, това е професията. Иначе в ресторантьорството почти всички професии съм минал, но призванието ми е готвач - имам диплома за сервитьор и готвач, но готварството ми е страст. Обаче не е платено навсякъде, а на морето нямаш гарантирано работно време, нямаш почивен ден. Разкъртваш се от работа за три-четири месеца да изкараш някакви пари и после отиваш наново да търсиш работа. Ако си по-известен и имаш име, те търсят, но ако не си, докато си намериш работа и си покриеш разходите, парите от лятото свършили. И пак наново тръгваш за морето... Ако имаш редовно работа, три пъти по-малко да взимаш, си стоиш там и това е.
- Кой готви у вас, като и двамата сте готвачи?
- Тъщата! (смее се)!
- А децата имат ли афинитет към вашата работа?
- Вижте, то си е кръв - потеклото ми е търговско, малкият ни син си го влече: играчките си продава, нови купува. Пита няма ли работа за него при нас - като продавач, пък е четвърти за пети клас.
- По условията на труд да поговорим, на улицата сте - колко часа на ден, работно време имате ли, време за почивка, осигуровки?
- Имам, изглежда само викачите и музикантите сме в Европа - имаме право на храна, когато сме на работа, нощувката си поемаме сами, но сме осигурени, защото като дойде някой на проверка, започва първо от нас, от улицата.
- Работното облекло?
- Както си преценим, мене по шапката ме разпознават в началото туристите. Не ми е падала от главата десет години - така ме знаят, така си работя. Единият предава на другия: "Ще видите има един с шапка!", казва ирландецът на брат си. Брат му идва и ме намира по шапката. Сега имам едни холандци, казват: "Той съседът ще те намери по шапката, пък и на сестра си ще те опиша!"
- На колко езика се оправяте с гостите на курорта?
- До десет, обаче професионално водя разговор на четири езика - руски, чешки, немски и английски.
- С французите как сте, Сергей?
- Знам определен брой думи и фрази и като ги заговоря, те ме подкарат, защото мислят, че говоря перфектно, защото го правя изразително. Те се радват, защото много малко хора говорят френски език и като чуят френска дума, се спира цялата група и край, говори Сергей! Обаче на мене ми свършила лексиката, репертоарът се изчерпва и край, минавам на друг език. Като знаеш два до три западни езика, винаги можеш да осъществиш контакт с човек, ако е средноинтелигентен. Само да не е англичанин, защото говори само английски и нищо друго не знае. А разправят, че българите били по-прости и как ще е вярно това? Те, онези, не знаят бъкел чужда дума. Е може ли поне един чужд език да не знаеш, който и да е?
- Кои са най-дружелюбните чужденци от редовните туристи на Слънчев бряг?
- Руснакът единствен се чувства равен с нас и го показва, независимо че има много пари, той не те подценява в нищо. Да не говорим, че англичаните ни имат за нисша раса, обслужващ персонал, май не са разбрали нищо за обединена Европа, не са чули, че сме в ЕС.
- Откога докога върви сезонът сега по морето?
- Преди беше от 1 май до 30 октомври - шест месеца сезони е имало, работил съм по толкова като сервитьор, ама сега е юни, юли, август и край - септември е слабо. Скъсяват се сезоните много - уж туризмът се разширява, а сезоните в Слънчев бряг намаляват. Има арендатори, които още не могат да си платят на персонала.
- Колко печата имате в трудовата книжка?
- На Слънчев бряг не съм сменял много собственици, в момента съм с четвърти шеф за 25-26 сезона, при социализма - отделно, тогава работехме в "Балкантурист". Добрият работник си е ценен и си стои на мястото. И с викачеството е така, ако тази година ти е трудно, на следващата ще ти е много по-лесно, трупаш опит и познанства - догодина ще имаш редовни клиенти и поне 20 на сто от хората ще си влязат самички, няма да има натоварване.
- С тази професия ще изкарате ли до пенсия, Сергей?
- Още 2-3 години максимум, до 50. Стои се на крака цял ден... После готвач или нещо друго, ще видим. Това работя през зимата, имам опит в строителството - фаянс, теракота, зидария, шпакловка, боя. Всичко. Иначе няма откъде, децата ми трябва да стоят гладни, парите си вървят.
- Мислил ли си някога да напуснете България?
- Много пъти, но нямам избор, няма кой да гледа децата ми, трябва да си зарежа и семейството, а да тръгна с тях рискът е голям. Човек малко като е устроен, е трудно. Иначе много пъти съм мислил - нищо не става от тази държава! Хайде ставам, че вече е обяд, трябва да работя.