Кризата в еврозоната застрашава развиващите се страни

Стивън Лоуман
ДПА

Тригодишните дългови проблеми в еврозоната продължават да наказват световната икономика, а има и нови предупреждения - намалялото кредитиране от европейските банки означава, че последиците от кризата биха могли да се усетят най-дълбоко в развиващия се свят.
През юни в анализ, наречен от авторите "бомба" за развиващите се страни, лондонският мозъчен тръст Институт за чуждестранно развитие оценява, че последиците от кризата в еврозоната ще струват на развиващия се свят 238 милиарда долара през 2012 и 2013 година. В доклада сред страните, изложени най-много на риск, са откроени Мозамбик, Кения, Нигер, Камерун, Кабо Верде и Парагвай. "Способността на развиващите се държави да отговорят на шоковите вълни, идващи от кризата в еврозоната, вероятно ще бъде ограничена, ако международните финанси секнат и глобалните условия рязко се влошат", написа Изабела Маса, автор на доклада.
Действително европейските банки започнаха да затварят кредитните си кранчета към нововъзникващите икономики, след като вниманието им се измести към финансовите сътресения у дома. Между 2000 и 2008 година инвеститорите и кредиторите в страните от еврозоната бяха основният източник на частен капитал в света, и особено важен кредитор за нововъзникващите пазари. Само че Корпорацията по международни финанси (КМФ - IFC), подразделение на Световната банка, подпомагащо частния сектор в развиващите се страни, информира през юни, че отливът на капитал под формата на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), портфейлни инвестиции и кредитиране на търговски банки значително е намалял.
През 2011 година отливът от еврозоната към останалата част от света възлезе на 248 милиарда долара - сума, която бе около половината от отчетената през предходната година. През същия период притокът на капитал към нововъзникващите икономики намаля, според КМФ. Този спад в кредитирането застрашава развиващите се икономики, които зависят от финансовата подкрепа на развитите икономики като еврозоната.
Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира икономически растеж от 5,4% за нововъзникващите пазари през 2012 година, което е по-малко спрямо 6,2%, отчетени за 2011 година. Фондът отдава това забавяне отчасти на по-слабите капиталови притоци от Европа. "Когато инвеститорите изпаднат в паника, те избягват риска от нововъзникващите пазари", коментира Франко Рика, главен икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Той отбеляза, че това е накарало европейските банки да прекъснат финансови отношения с нововъзникващите пазари, особено след като финансовите регулатори настояват те да намалят съотношението на заемния капитал и да подсилят баланса си. Притокът на частни капитали в икономиките в преход, следени от ЕБВР - Централна и Източна Европа, както и четири страни от Близкия изток от Северна Африка - бе отрицателен през третото и четвъртото тримесечие на 2011 година и най-новите данни сочат, че те са останали негативни и през първото тримесечие на 2012 година.
Икономистите твърдят, че отслабващото частно финансиране може да доведе до намаляване на икономическия растеж, доходите и достъпа до ликвидност в развиващите се страни. При такива условия е почти сигурно, че безработицата ще нарасне. Може би най-важното е, че свиващото се предлагане на кредит би могло да предизвика сътресения в енергийния сектор и земеделието в най-уязвимите страни, а КМФ предупреди, че това пък "би могло да има много отрицателни последици".
За да се справят с проблема, ЕБВР и КМФ имат програми, с които се цели да бъде смекчен рискът за банките, финансиращи дейности, свързани с търговия към нововъзникващи пазари. През март КМФ пусна Програма за финансиране на "критични" суровини, която споделя инвестиционния риск с банките, започнали да се колебаят да предоставят кредит на компании, свързани със земеделието в развиващи се страни. Програмата е от решаващо значение, според КМФ, тъй като 38 от най-бедните страни в света разчитат на земеделския сектор, за да осигуряват повече от половината си работни места.
Африка, която изнася предимно суровини за Европа, е особено уязвима от ефекта на разпространение на кризата в еврозоната. Европа остава най-големият търговски партньор на Африка като регион. Нещо повече, европейските икономики в застой също така допринасят за охлаждане на растежа в Китай - все по-важен играч в африканските икономики. "Една продължителна дългова криза води до отслабено търсене на износа от Африка", отбелязва г-жа Мемъри Дюб, старши научен сътрудник по икономика в Южноафриканския институт за международни отношения. Доклад на Ernst & Young от май съдържа добри новини: проектите за ПЧИ на континента, много от Европа и Китай, са скочили с 27% на годишна основа през 2011 година. Дюб посочва, че влиянието, което еврозоната оказва върху Африка до момента, е "сравнително ограничено". Според нея обаче влошаващият се икономически растеж в Европа "застрашава" ПЧИ в Африка. "Не можем да си позволим кризата да се проточи, тъй като тогава ще започнем да усещаме последиците й по същия начин, както при световната икономическа криза от 2008 година", заключва тя.