Културният обмен между нашите страни трябва да продължи

Светлана Врагова е родена в Ереван, в семейството на военнослужащ, детството й преминава в Германия. През 1972 г. постъпва в режисьорския факултет на ГИТИС, при н.а. на СССР Ю. Завадски. Още като студентка поставя първия си спектакъл. След завършването режисира пиеси на различни сцени, а през 1988 г. основава театър-студия "На Спартаковския площад" в Москва. Първият спектакъл "Скъпа Елена Сергеевна" по Л. Разумовска предизвиква фурор. С него трупата гастролира с голям успех из САЩ и Европа. През 1995 г. театърът приема името "Модернъ", което съответства по-точно на посоката на театралните търсения на неговия художествен ръководител Светлана Врагова. Наскоро народната артистка на РФ гостува у нас и даде специално интервю за ДУМА.

- Светлана Александровна, гостувате в София по покана на режисьора Съни Сънински - какво знаете за неговите постановки и изобщо за творческите му инициативи?
- Преди да дойда тук, много ми бяха разказвали за Съни Сънински. Особено след наградата на негов спектакъл на фестивала "Славянски венец" в Москва. Очаквах срещата с голям интерес, защото сега достъпът ни до културата на България е твърде ограничен. Много жалко, защото нашите народи винаги са общували. При нас в Русия е поставял Александър Морфов, който се ползва с огромен успех. Аз самата съм учила режисура в един курс с българи. Така се случи, че през последните години се поотдалечихме, макар и не по наша вина... Но нека да говорим само за култура! Другите неща не зависят от нас. Единственото, което можем да направим, е да настояваме културният обмен между нашите страни да продължи. Тук, в България, Съни Сънински ни показа всичко, което прави. Видях спектакъла "Охранители" и много ми хареса. Това е театър на абсурда, с много добри артисти. Гледах също така и знаменития му спектакъл "Вечерен акт" по А.П. Чехов, който е наистина уникален по отношение на режисьорския си прочит, но и на висотата на актьорското ниво и умения. Имам интерес и за спектакъла му "Алхимикът" по П. Коелю, за който сме чували и който ме привлича особено. Освен това неговият проект "България на длан" е световна идея - да измислиш такова название! Той е много талантлив човек, патриот, родолюбец, трябва да му се помага, талантливите хора са крехки и раними. Направи ми прекрасно впечатление - гостоприемен, добър, красив. А идеята му и реализацията на театралната механична галерия с името "Приказната къщичка", която е създал - никъде не съм виждала такова нещо... Много съм щастлива, че Господ ме доведе тук - с моята сътрудничка Анна Саед-Шах пристигнахме бързо след поканата на Сънински, без сложни и продължителни преговори.
- Московският драматичен театър "Модернъ", който ръководите, навършва 27 години. Намира се, може да се каже, в своята зрялост. За какво имате повече кураж днес, в сравнение с първите години на трупата?
- Макар че вече 15 години бях работила като режисьор, създаването на театър "На Спартаковския площад" беше истинска авантюра. Тази студия с гръм и трясък заяви своето присъствие в културния живот. Направихме "Скъпа Елена Сергеевна" на Людмила Разумовска със студенти от Шчепкинското театрално училище. Завоювахме невиждан успех. С този знаменит спектакъл обиколихме света. В Америка ни дадоха всички възможни награди, в Югославия получихме много отличия... Този спектакъл беше жесток. Майкъл Билингтън от "Гардиън" писа, че му прилича на Кубрик. А аз не бях гледала Кубрик, защото у нас по онова време имаше цензура. Получих наградата "Жена, която променя света" - наред с Тачър, Одри Хепбърн и др., но високото отличие не ме накара да се възгордея - то не ми прибавя талант. После преименувах театъра на "Модернъ". Гледайки сградата, в която се настани театърът, реших, че след като тя е в стил модерн, най-подходящото за име на театъра е "Модернъ". Исках сградата да съответства на името и същността на театъра, който създадох. Тогава започнах и да изучавам модерн подробно. Когато се върнах в Америка да изнасям лекции, всички ми станаха на крака. Ал Пачино ми каза: "Аз изигравам подобно нещо след 16 дубъла, а вие - отведнъж, и то всеки ден." Поставих с успех "Катерина Ивановна" от Леонид Андреев, която никога не е поставяна. Андреев е много тежък автор, но ние го играем с удоволствие. Спектакълът е скъп, с уникални костюми - дело на Алина Будникова.
- Как работите с детската публика - в репертоара на театъра има доста заглавия за младия зрител?
- Бях член на президентския съвет по култура и Ролан Биков ми каза: "Ще те назнача за председател, но трябва да поставиш детски спектакъл." Детските театри постепенно изчезнаха. Сега пак започват да се създават. Тогава дадох дума на Ролан Антонович. И понеже никой не пише по-добре от Михалков, поставих неговия "Зайко-Всезнайко" и "Страхливото опашле". Обожавам Сергей Владимирович! В афиша имаме още "Пътешествието на Малкия принц", "Трите прасенца и Сивият вълк" и др.
- Каните ли гост-режисьори? Вероятно би било интересно за актьорите, а и за постоянната ви публика?
- Преди време театърът беше изключително авторски, пиесите поставях само аз. Но за 27 години човек се уморява - моите постановки са панорамни, тричасови спектакли. Володя Агеев бе първият, когото поканих - той постави "Саломе" на Оскар Уайлд. При нас е поставял Борис Шчедрин - "Сънят на чичото" от Достоевски, в който ролята на Княза изпълнява н.а. Владимир Михайлович Зелдин. На 10 февруари той навърши 100 години, но гласът му е мощен и играе по-добре от всеки млад артист. Много съм внимателна по отношение на режисурата. Нашият театър има своя специфична атмосфера и режисьорите трябва да могат да се впишат в нея.
- Театър "Модернъ" разполага с три зали - голяма с 254 места и две камерни. Имате възможност да представяте всякакви театрални форми.
- Ние в Русия живеем с разбирането, че театърът е дом, храм, където се изповядва една религия, където се събират единомишленици и разговарят. В малката зала играем спектакли за най-малките, в средната представяме "Пътешествието на Малкия принц" и други подобни. На голямата сцена са мащабните спектакли за възрастни. "Примка" по Рустам Ибрахимбеков е много голям спектакъл, иска ми се с него да дойдем в България - той засяга всекиго от нас, защото описва как преживяваме епохата на прехода.
- Сигурно за вече близо трите десетилетия от създаването си театърът притежава голям гардероб и реквизит. Как се съхранява? Имате ли инициативи, с които въвеждате зрителите в неговите "потайности"?
- В Нощта на театъра например след първо действие на спектакъла публиката бе поканена да се качи на сцената, разглеждаха реквизита, посядаха на креслата, разговаряхме... Проблемът по отношение на декорите е голям - на двора имаме една полуразрушена сграда, ако се ремонтира, те може да се съхраняват в нея. Вече два спектакъла отпаднаха от репертоара ни, защото декорите са повредени. Водим постоянна борба... От това се уморява режисьорът - не от поставянето на спектакли, а от борбата с чиновниците.
- В трупата има народни и заслужили артисти, както и съвсем млади хора. Очевидно осъществявате по най-добрия начин приемствеността - нещо толкова ценно и за младите, и за възрастните актьори, а и за самия театър.
- Събирам в един спектакъл артисти от различни възрасти, с младите работя отделно. Зелдин например, на 100 години играе с моите млади артисти, а енергетиката му е същата. Няма стари артисти - ако актьорът успее да съхрани у себе си творческия заряд, ние се молим да е жив и здрав, защото той има опит, разбиране за естетика, поведение. Това са талантливите артисти - каквито са били като млади, такива са и като възрастни.
- У нас след промените през 1989 г. бяха премахнати званията народен и заслужил артист.
- Това не е добре!
- В Русия те продължават да бъдат ценени и да носят авторитет и самочувствие на творците. Така ли е?
- При нас също много хора роптаеха срещу това, но какво остава на артиста, освен едното звание! Званието дава привилегии, то на практика те прави недосегаем, не могат да те съкратят и да те уволнят. Ние настояваме званията да останат. Когато играехме в Америка, идваха да ни гледат много млади актьори. Завиждаха ни и не вярваха, че се занимаваме само с творчество. Веднъж отидох на ресторант по покана на един милиардер. Минава край масата един актьор и ме вика по име - "Светлана!" Питам го какво прави там, а той отговаря, че работи като сервитьор. Милиардерите си обърнаха главите на другата страна. А аз казах на господина, който ме покани: "И ти някога си бил беден, нали?" Там няма такова уважение към актьора. А у нас има и ние ще се борим, ще си го отстояваме.
- Вашата длъжност е художествен ръководител на театър "Модернъ", но по специалност сте режисьорка. Какво произведение или кой автор силно желаете да поставите на сцена?
- Подготвих постановката на "Кучешки валс" от Леонид Андреев. Обичам автори, които е невъзможно да бъдат поставени или никой не е успял да постави. Избирам хубави и много трудни пиеси и ми е интересно. Харесва ми да преодолявам трудностите, да измислям странни декори. Искам да поставя няколко мюзикъла, единият е "Хадибук" - притча за любовта, от еврейския автор от началото на миналия век с псевдоним Семьон Ан-ски. Има и други хубави пиеси, за които си мисля...
- Кога ще видим театър "Модернъ" в България?
- Толкова мечтая да се случи! Но за това трябва да се разговаря с министрите. Ще работим по въпроса. Мисля, че у нас политиците все пак обичат изкуството и ще им бъде интересно. Надявам се на добър резултат. А аз искам да видя България у нас. Може би спектакълът на Съни Сънински "Охранители" ще се играе в нашия театър.