Квартети, надбягали времето си

София квартет кани меломаните на концерт в камерна зала "България" на 27 февруари от 19 ч. Изпълнителите няма да изненадат с нестандартна фотосесия. Този път те самите ще бъдат изненадани от провокативните въпроси на журналистката Лили Големинова. И за предстоящия концерт под наслов "Квартети, надбягали времето си", те са подготвили амбициозна програма - Волфганг Амадеус Моцарт - Струнен квартет 19 "Дисонансите"; Антон Веберн - Струнен квартет "Langsamer Satz"; Лудвиг ван Бетовен - Струнен квартет оп. 130, научи ДУМА от Надежда Герова.
Квартет 19 "Дисонанси" е може би най-прочутият квартет на Моцарт. Той е последен от неговите шест квартета, посветени на Хайдн. Моцарт ги пише от 1782 г. (когато на бял свят се появяват шестте квартета на Хайдн оп. 33 - именно те вдъхновяват по-младия австриец да се захване с тази поредица) до 1785-а. Заглавието "Дисонанси" идва от необичайното (или по-скоро различното от традициите) въведение, където само в рамките на няколко такта има невиждано многообразие от "тонални бягства", съвсем различно от познатата музикална среда. Тук Моцарт е толкова иновативен, че мнозина са смятали, че в партитурата има грешки - в опит да си обяснят неподвластната на моментното статукво фантазия на композитора. Целият квартет е изпъстрен с изумителни детайли и тяхното откриване превръща слушането на творбата в истинско почти интерактивно приключение.
Струнния квартет "Langsamer Satz" (1905) Веберн пише 120 години след "Дисонанси"-те на Моцарт, през лятото на 1905-а, когато е едва на двадесет и една и творбите му са все още без опус. От 1902 г. той започва да посещава лекции във Виенския университет, като задълбочено изучава музикологията, и по-конкретно музиката на старите майстори, което на по-късен етап ще се отрази на неговото творчество. Тепърва му предстои срещата с Берг, с когото заедно са ученици на Арнолд Шьонберг. Тепърва Веберн ще стане един от знаковите представители на Втората виенска школа. Струнният квартет от 1905-а е от времето, когато творбите на Веберн са тонални, усеща се влиянието на късния немски романтизъм.
Квартет опус 130 Бетовен създава през 1826 г., 41 години след "Дисонанси" на Моцарт. Премиерата е още през март същата година, реакциите на публиката са смесени и затова издателите успяват да убедят Бетовен да съкрати финала - така той заменя мащабната Grosse Fuge с далеч по-краткото Finale. Allegro (това всъщност е последната завършена композиция на композитора преди неговата смърт). Той така и не чува квартета, след като го преработва. В Квартет оп. 130 има всичко - красиви теми, технически предизвикателства и широк кръг емоции на повърхността, но също и един нов, различен музикален език и нови тенденции във вътрешната логика на музикалната драматургия. Сякаш всичко, което е натрупал Бетовен - знания, философски прозрения, стремежи и сблъсъци с реалността, всичко е заложено в този квартет, пояснява надежда Герова.