Кюрдите пак мечтаят за своя държава

Сегашните стремежи на кюрдите към държавност датират от края на Първата световна война (1914-1918), когато останките на Отоманската империя бяха разделени на това, което днес представлява държавната система в Близкия изток.
По време на четири години договаряне, оспорване, конфликт и договаряне на сделки възможността кюрдската автономия в източния Анадол потенциално да се превърне в държава беше допусната (в Севърския договор), после отменена. Кюрдите не са забравили това, първо предателство към тях от многото, извършени от конкуриращите се чужди и регионални сили. Оттогава народът на Кюрдистан живее разделен на значителни малцинства в държави като Турция, Ирак, Иран и Сирия. Във всяка от тях кюрдската идентичност е потискана от застъпващите националистическа програма държави, която ги изключва.
Ирак на Саддам Хюсеин позорно прибягна до използването на химическо оръжие срещу кюрдите в своя напън да арабизира иракски Кюрдистан през 80-те години на миналия век. Сирия на Хафез Асад определи десетки хиляди кюрди като чужденци и ти лиши от основните им граждански права, като ги вкара в т.нар. укрития. В Турция от десетилетия те са подлагани на покоряване от въоръжените сили и на асимилиране. Кюрдското национално самосъзнание и сепаратистки движения неизбежно използваха момента за да отговорят на дискриминацията. Най-известна е Кюрдската работническа партия (ПКК), която се вдигна с оръжие срещу държавата в Турция, прегръщайки комунистическата идеология и прилагайки тактика, която доведе до класифицирането й като терористична организация от Анкара и Вашингтон.
Кюрдските движения за съпротива бяха използвани и от правителствата на съседни държави, за да подкопаят основите на тезите-противници. Например иранският шах в началото на 70-те години на миналия век подкрепи (с одобрението на Щатите) кюрдите срещу иракското правителство, но ги изостави в момента, в който Багдад и Техеран стигнаха до приспособяване помежду си. Иракските кюрди обвиниха САЩ за това предателство, само за да го изстрадат отново през 1991 г., когато президентът Джордж Буш призова иракчаните да се вдигнат на бунт срещу Саддам и после просто стоеше и гледаше, докато неговите войски се обърнаха и ги изтикаха към границата с Турция.
По това време все пак САЩ и техните съюзници промениха тактиката си и създадоха зона, забранена за полети над иракски Кюрдистан и създадоха основите за превръщането му в автономен район след американската инвазия от 2003 г. Кюрдите подкрепиха свалянето на Саддам, въпреки че техните отношения с последвалите правителства в Багдад бяха обтегнати.
В Сирия режимът на Асад подпомагаше ПКК за известно време като начин да подкопава стабилността в Турция. Но след залавянето на лидера на ПКК Абдула Йоджалан на турците се удаде да обезвредят създавания от ПКК проблем и да започнат мирен процес. Под натиска на Евросъюза правителството на Ердоган създаде възможност за възстановяване на кюрдския език и култура. По същото време Реджеп Тайип Ердоган изкова сближаване с Башар Асад. Това обаче приключи веднага, след като Асад с жестокост смаза демонстрациите по време на Арабската пролет. Ердоган се посвети оттогава на свалянето на Асад от власт и е обвиняван за това, че е разрешавал както на бойци от "Ислямска държава" (ИД), така и на други въоръжени групировки, насочили действията си срещу Асад, да пресичат турската граница и да влизат в Сирия. Сега ИД се обърна срещу кюрдите.
Те изживяха повишаване на тяхното благосъстояние, след като Асад изтегли войските си от кюрдските райони покрай границата с Турция, което им позволи да симулират създаването на автономен район в Сирия по подобие на формирания от кюрдите в Ирак. Но изправени лице в лице с напредването на ИД към Кобане, бегълците се насочиха към турската граница. На много им беше позволено да я преминат, но турските власти издигнаха прегради пред кюрдски доброволци да пресичат границата в обратна посока и да влизат в бой с ИД. В същото време до напредъка на силите на ИД в Ирак през това лято Иракски Кюрдистан процъфтяваше като регион на относително спокойствие и просперитет в сравнение с останалата част от Ирак. Турция прие това, не на последно място, тъй като трансграничната търговия е привлекателна.
Сега обаче Турция е променила своята позиция в противопоставяне на всяка крачка на кюрдите, която може да доведе до извоюването от тях на независимост. Както винаги те се страхуват за интегритета на Турция. И остава неясно къде стоят САЩ по отношение на кюрдските стремежи, но досега те са се противопоставяли на разпадането на регионалния ред, наложен след Първата световна война.

-----------
Автор на публикувания във в. "Гардиън" коментар е Роузмари Холис, професор по изследване на политиката в Близкия изток и директор на Olive Tree Programme в университета в Лондон.