Латинска Америка и Европа търсят общ път

Тамара Такова,
председател на асоциацията за приятелство "България-Куба"

От 10 до 12 юни т.г. в Брюксел се проведе Среща на върха на държавни и правителствени ръководители от страните на Латинска Америка, Карибския басейн и в Европейския съюз. Паралелно с този висок форум бе свикана и Срещата на върха на народите, която се проведе по инициатива на Международната мрежа на интелектуалци, творци на изкуство и социални движения за защита на човечеството, Външното министерство на Боливарската република Венецуела, и съвместно с Белгийското дружество "Социалистическа Куба". Във форума на интелектуалците, проведен под мотото "ИЗГРАЖДАМЕ АЛТЕРНАТИВИ", участваха делегати от 33 страни от Латинска Америка и Европа. Целта на тази първа среща на обществени организации от двете континента бе да прозвучи категорично призивът на интелектуалците от страните на Латинска Америка за изграждане на един свят на мир и справедливост, на основата на истински диалог между народите извън интересите на финансите и властта. В тази среща на добрата воля и чистия стремеж към прогрес участваха и представители на български обществени организации: Тамара Такова - председател на Асоциацията за приятелство "България-Куба", координатор на Българския капитал на Мрежата на интелектуалците за защита на човечеството, Лъчезар Еленков - поет и главен редактор на в. "Жарава", и Борис Цветков - председател на Областния съвет на БАС - София, Стоян Шатов - председател на Асоциацията "България-Венецуела", Стефан Шатов - архитект, член на Международната мрежа на интелектуалците, Минчо Христов - журналист, професор политолог, Кристина Йорданова - дипломат, член на Асоциацията "България-Венецуела", Виктор Простов - инженер, председател на Движение "Русофили" - Пловдив. Заседанията се провеждаха на кръгли маси по темите:
1. Мир и солидарност. Интервенционализъм и санкции, САЩ, НАТО.
2. Запазване на майката Земя и на човешкия вид - предизвикателства за Латинска Америка, Карибския басейн и Европа.
3. Договори за свободна търговия. Свободни за кого?
4. Интеграция на народите от Латинска Америка и Карибския басейн. Организациите CELAC, UNASUR, ALBA.
5. Всички човешки права са за всички хора в Латинска Америка, Карибския басейн и Европа.
6. Социални протекции в Латинска Америка, Карибския басейн и Европа.
7. Глобалната власт на медиите като инструмент на империализма.
Първото пленарно заседание - среща на интелектуалци и парламентаристи от Латинска Америка и Европа беше ръководено от професора по философия и главен координатор на Мрежата на интелектуалците Кармен Бохоркес. Делегатите от Венецуела, Еквадор, Боливия, Чили и другите латиноамерикански и от многото европейски страни разказаха за участието си в мероприятия на Мрежата, като призоваваха към обединяване на усилията за изграждане на еманципация, солидарност, независимост, креативност и съюз между народите.
Делегатите от всички страни участваха в шествие до Паметника на Симон Боливар на едноименния площад в белгийската столица, където поднесоха цветя в памет на великото дело на Libertador за независимостта и обединяването на Латинса Америка. Жителите на белгийската столица слушаха удивени и възхитени главния апел на шествието "Обединеният Народ никога не ще бъде победен", както и:  "Чавес живее!", "Сабята на Боливар лети над Латинска Америка!" и още други възвания в латиноамерикански завладяващи ритми. Столицата на Европа ги слушаше, спираше, за да ги чуе и разбере. В късния следобед се проведе откриване на фотографска изложба на латиноамериканския съюз "АЛБА". А вечерта в зала Аuditorium 44 участниците проведоха вълнуващ митинг на солидарност с Венецуела. На него делегатите разобличиха отново и заклеймиха икономическата и медийната война, която се води против Венецуелската революция и високите й постижения в областта на социалната сфера, правата на човека, солидарността и обединението с народите на Латинска Америка. Тази война, както знаем, е подкрепена и предизвиквана от политическите и икономическите посегателства на САЩ срещу свободната и независима Боливарска република. Щатите организираха държавен преврат и посегателство над живота на президента Мадуро, но беше навреме разкрит и прекратен от законно избраното правителство на Венецуела. Делегатите подчертаха волята си за отмяна на декрета на Обама, обвиняващ Венецуела в заплаха за сигурността на САЩ.
Втория ден българската делегация участва в кръгла маса "Интеграция на народите от Латинска Америка и Карибския басейн". Солидарността и възхищението от несломимия патриотичен и борчески дух на латиноамериканските делегати, които с усмивки и песни очароваха европейците и сякаш им вдъхваха кураж и сили за изява на свободния човешки дух, обединяваше всички нас. Залата аплодира изказването на известния кубински писател Абел Прието, дългогодишен министър на културата на Куба, понастоящем съветник на президента Раул Кастро. Майстор на ораторското изкуство, Абел красноречиво и уверено изобличи зловредното изобилие на медиите за информация и влиянието им над духа на съвременната младеж. Много от латиноамериканците се докоснаха като до жива икона до д-р Алейда Гевара, дъщеря на безсмъртния Че Гевара. Д-р Алейда Гевара изтъкна в словото си значението на историческото наследство и завещанията на безсмъртните борци за независимостта на Латинска Америка към сегашния ден на континента. Изказвалите се участници във форума подчертаха волята на страните за незабавно прекратяване на икономическата блокада на САЩ над Куба, както и връщането на територията на военната база в Гуантанамо на Острова на свободата.
Българската делегация подкрепи Декларацията на Кръглата маса за регионалното интегриране на народите от Латинска Америка, което е всъщност отговор на мечтата и борбата на Боливар за създаването на Ла Гран Патрия - Голямата родина в името на просперитета на народите и постигане на правото сами да избират пътя си на развитие, използването на природните си ресурси и солидарността с всички народи по света.
За тази цел са образувани и действат вече много съюзи и общности за сътрудничество в областта на икономиката, социалната сфера, образованието, здравеопазването и културата. Такива са СЕЛАК - Общност на държавите от Латинска Америка и Карибите за интеграция и развитие, АЛБА - Политически авангард, постигнал високи успехи в сътрудничеството, взаимодействието и духовното обединение чрез създаване на институции като ТЕЛЕСУР, ТВ-карал, Мисията Милагро (здравеопазване), Фонд АЛБА-Карибе, както и икономическите организации ПЕТРОКАРИБЕ, ПЕТРОСУР, СУКРЕ (Система за регионална компенсация) и още други съвместни дейности в различните области, каквато е УПАСУР - Съюз за свободната търговия, която по инициатива на Уго Чавес и на Ево Моралес се превръща в политически алианс против намесата на САЩ във вътрешната политика на държавите от Южна Америка.
Сред изказващите се бе и ръководителят на българската делегация - испанистката Тамара Такова. Представянето на българските делегати и организациите, които те представляват, предизвика аплодисменти сред делегатите. Нашите организации: БАС, Съюз на българските писатели, асоциациите "България-Куба" и "България-Венецуела" и Движение "Русофили", учудваше, интригуваше и предизвикваше истинска симпатия и солидарност. На реторичния въпрос "Нима след толкова векове на родство и близост между двата славянски народа - българския и руския, е необходимо обичта и традициите ни да се побират само в Движение "Русофили?" - въпрос, който зададе от трибуната Такова, залата отговори с бурни одобрителни аплодисменти. Такова прочете пред залата призива на българските деца към всички техни връстници по света, изпратен от учениците от ЧСОУ "Юрий Гагарин" в Санаторно-оздравителния комплекс "Камчия": "Ние искаме белият гълъб на мирното детство да разтвори криле и да стане наш посланик за мир до всички деца по света!".
В последната вечер (11 юни) се проведе пленарното заседание на Срещата на върха на СЕЛАК - ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ заедно със Срещата на върха на народите. Във внушителната базилика Саградо Корасон повече от 2000 души се срещнаха с ръководителите на латиноамерикански държави. Незабравима ще остане речта на президента на Еквадор Рафаел Корреа, който очерта настоящата неспокойна ситуация на народите от двата континента. Той изтъкна и волята на хората от тези страни за мирен и справедлив свят без войни и без подчинение на агресивната намеса на капитала. "След Втората световна война ние се учехме от Европа на обединение и мирно съвместно сътрудничество, а сега се налага Европа да се учи от нашите страни и процеси на интеграция" - изтъкна президентът.