Ленти без "Ода на радостта"

Силата на словото е безпомощна, за да пресъздаде вселенската радост на българския министър-председател. Как не бе рязал ленти Борисов, с кого не го беше правил, кой не отнесе парченце от българския трикольор в джоба си. Апогеят дойде на 31 август 2012 г. Президент, премиер, столичен кмет, шеф на метрополитен и самият председател на Европейската комисия, дошъл в България да открие линия от софийското метро. Финалното рresto от "Деветата симфония" на Бетовен обаче не "гръмна" в чест на Барозу.
Грешка в сценария? Или за да не заглуши непомерното щастие на главния участник в церемонията, който три години раздава пари, прошка, гняв, присъди, хапки от церемониални погачи, потупване по рамото във вид на дребен или по-едър бизнес. Раздава справедливост, живеейки сам като куче - без жена, дете и приятели, с мисъл за добруването на неблагодарния народ, когото управлява...
"Благодаря за честта и уважението, което направихте към българите - да дойдете лично, това не се случва много често в Европа, да участвате в тържествата по откриването на метрото", идентифицира се Борисов с подопечните си, за които, оказа се, Барозу е по-загрижен. Нему фанфарите не попречиха да поръча премиерът да продължи пенсионната реформа, борбата с бедността, усъвършенстването на административния капацитет и икономическия растеж в България. Лесно му е на Барозу, ама може ли да вгорчи "най-щастливия ден"?
Не стига това, ами не спря: "Насърчавам министър-председателя да продължава реформите в съдебната сфера и борбата с корупцията". Много важно било и какъв нов ВСС ще бъде избран, а същото се отнасяло и за новия главен прокурор. В същия ред на мисли шефът на ЕК напомни, че чуждите инвеститори най-напред гледали дали съдът в една държава е надеждна институция и какво било нивото на корупцията по етажите на властта.
Ех, как искам да приличам на българския премиер и да чувам само: "Сongratulations, my dear friend, за активния принос и ролята, която имаш в ЕС, за начина, по който водиш България при решаване на много от нерешените й въпроси".
Това, последното, май е елемент от езика на дипломацията, с който си служат добре възпитаните и образовани лидери. На тях обичайната джентълменска любезност не им пречи с едната ръка да те тупат по рамото, а с другата да ти сочат грешките и с благ тон - пътищата за отстраняването им. Каза си го Барозу, че "в крайна сметка компромис трябва да се намери, но кога ще се случи, не знам, защото не зависи от мен, а от правителствата на Европа". И Борисов ги разбира тези работи, защото недотам дипломатично вметна: "Ние личното съдействие на президента Барозу го имаме, надявам се и комисарите да го утвърдят".
Ето как, с дипломатичен тон и уличен жаргон на места, минаха вчерашните салтанати. Кой каквото трябваше видя и чу. Барозу не беше дошъл за химни и благодарности, а да обсъди начините, чрез които България да постигне напредък и в усвояването на фондовете, защото "трябва да се знае, че все още има неусвоени средства от фондове". Обсъдили значи с българския министър-председател и по-първите хора в държавата как тези неусвоени фондове могат да бъдат използвани за бъдещи приоритетни инфраструктурни проекти. Защото чрез "подобни инфраструктурни проекти се увеличава конкурентоспособността на целия съюз", изпъчи се гордо премиерът, който "ни направи" и метро...