Левият избор

Казват, че едно от най-големите постижения на демокрацията е правото да избираш и да бъдеш избиран. Най-хубавото е, че в България всеки решава сам за себе си за кого да пусне глас. Дори - дали изобщо да отиде да гласува. Защото и отказът да пуснеш бюлетина е вот - показва, че не ти пука какво ще ти се случи в бъдеще, или пък, че политиците не са излъчили подходящия за теб кандидат. Може и да значи, че бойкотираш системата. Важното е, че имаш избор.
През май ще се реши кои да са българските представители в Европарламента. Изборът е важен, защото ще бъдем част от нещо много по-голямо - от предопределянето на бъдещето на ЕС. Евродепутатите няма да представят само националните си правителства, ще трябва да мислят мащабно и да предлагат работещи решения за Европа, която все още се задъхва след икономическа и финансова криза. Важно е кого ще излъчим с отговорната задача да представлява българските интереси в Европа. От значение е и какъв ще бъде подходът, който ще следва ЕП - ляв или десен. Освен много ограничения и забрани, дясното и консерваторите не предлагат нищо друго за Европа. Налице са и резултатите - разединена Европа и държави, тръпнещи за момента, в който всичко може да рухне. Отново. И отново всеки да тръгне да се спасява сам както и доколкото може.
В Рим левицата ПЕС прие манифест, озаглавен "Към една нова Европа". Десет приоритета ще чакат своята реализация, ако левите сили в Европа спечелят мнозинство в Европарламента. В документа се говори за солидарност, работеща икономика, повече работни места и достойно заплащане. Звучи като приказка, нали? И все пак са намерения, които левицата смята да изпълни. Ако получи шанс да го направи. Това може да стане само, ако жителите на страните членки преценят, че една нова и социална Европа е възможна посредством левите кандидати.
Често в българското политическо пространство сме свидетели на тежки битки за председателски места и челни позиции в различни класации. Това води до самоизяждане на партии, огорчение и объркване у партийните членове.
На конгреса на ПЕС в Рим обаче видяхме друг подход - социалисти и социалдемократи, лейбъристи и демократи, се обединиха около единна кандидатура за председател на ЕК в лицето на Мартин Шулц. Значи единението можело да се постигне? Остава да видим и дали един ляв Европарламент ще успее да обедини Европа, дано и да я изправи на крака. Но всичко това зависи от избирателите и техния вот през май. А дотогава остава да видим и кандидатите, които ще попаднат в листите, защото те са тези, които ще трябва да вадят Европа (и България) от тинята.