Липса на адекватност

През последните години все по-често чуваме как младежите се оплакват от условията на пазара на труда и като основни проблеми посочват ниското заплащане и дългите часове на работа. Все повече от тях търсят препитание чрез работа на свободна практика или дистанционна такава, за да разполагат с по-голяма част от времето си, но реалистично ли е това за нашия пазар и не се ли отглеждат така хора, неспособни да се грижат за себе си и лягащи на гърба на системата и семействата си, защото как иначе би се издържал един младеж без сигурен доход?
По последни данни безработните младежи до 29-годишна възраст са 18 500 души като от всички тях близо 2500 са висшисти, над 8000 са със средно образование, а с основно - 4200. Спря ли да им се работи на младите хора или просто загубиха мотивация да се трудят и развиват, защото смятат, че няма кой да ги оцени и да заплати адекватно техните умения?
А докато безработните младежи в бюрото по труда се увеличават, то се увеличава и липсата на кадри в много специализирани и ключови сектори, като например здравеопазване и образование. Според друга статистика на този етап има голям недостиг на преподаватели математици, химици и биолози в системата на българското образование и като причина за това се посочва, че в университетите няма желаещи да ги завършат, защото са трудни и никой не иска да учи толкова много. По тази причина ще се наложи над 2 500 пенсионери отново да се върнат в образователната система през настоящата учебна година. Не звучи ли като голям парадокс това, че все повече млади отказват да работят и техните места ще трябва да бъдат заети от пенсионери? Проблемът обаче не е временен и се очаква да се задълбочи, защото прогнозите са, че след две години няма да има учители по математика.
Липса на адекватно заплащане и мотивация са само част от причините за недостига на подготвени млади кадри. Все по-често се наблюдава проблемът, че младите хора нямат ясна визия за това с какво искат да се занимават. Запитани на въпрос какво искат да работят, те посочват ръководни длъжности, носещи им пари или нещо което ще ги прави щастливи. Тези неясни отговори обаче говорят за един още по-голям проблем - че в момента отглеждаме младежи без да ги подготвяме адекватно за живота и реалността, а имаме големи очаквания към тях.
По нашите ширини например кариерното ориентиране не е набрало достатъчна популярност и не е станало част от образователната система както в много други държави, а то е първият досег на подрастващите с външния свят, който ги очаква когато пораснат. Истината е, че ни е необходимо бързо да започнем да прилагаме полезни и актуални практики, защото иначе рискуваме младите хора да са все по-объркани и неориентирани. И вместо пълноценни граждани на обществото, ги превръщаме в незаинтересовани хора, търсещи лек живот.