Лирични откровения на емигранта

Евелина Стефанова Тодорова

Предизвикателството да напуснеш родината си, за да се приобщиш към друг свят, друга култура и език, в последните двадесет години изкушава немалко българи. Подобен пример е писателката Рада Добриянова, която вече четиринадесет години живее в Швеция. С последната си книга "Скандинавски фуги" тя си поставя благородната цел да приобщи четящите поезия българи към далечната и привлекателна култура на Скандинавия, в частност на Швеция.
Поетесата се отличава с няколко характерни черти: умее да рисува със словото, има усет към детайла и изострена чувствителност към природата и социалния свят.
Да вземем първия цикъл "Отражения" - в него, както много точно го е казала професор Вера Ганчева в предговора си към книгата, Р. Добриянова "се обяснява в любов на Швеция". Но тази изповед е необичайна, изразена чрез словесен пейзаж, запомнящ се още в първото, ключово за цялата книга стихотворение "Северен акварел". Безспорно постижение е, че Добрянова е уловила в своя акварел емблематичното за тази "дива земя".
Вторият цикъл "Животът там" носи други настроения, свързани с болезнени проблеми на емигрантската личност... Въпреки умело внушената идея за трагедията на малкия човек, веруюто на поетесата е оптимизмът: "Трябва да превключа". Силата на духа е ключът за оцеляването й в чуждата страна.
Третата част "Носталгии и струни" ни връща към вечната тема за носталгията - като неотменно чувство тя присъства в целия цикъл. В "България" е заявен патриотизмът на поетесата, категоричното признание е израз на привързаността и обичта към отечеството. Серия от творби са свързани с интимни преживявания, струни на душата, която страда, пее и се възторгва от живота чрез страстта и изпепеляващата, жизнеутвърждаваща любов.