Лобистки натиск спира законодателни промени

ПЛАМЕН ГРОЗДАНОВ е дипломат и бизнесмен. Завършил е Висшия икономически институт "К. Маркс" в София (сега УНСС) и Дипломатическата академия в Москва. Работил е в МВнР, включително като дипломат в Хелзинки, представител на България в ООН, посланик на България в Русия и в Туркменистан. Бил е изпълнителен директор, управител или член на управителните органи в редица компании от корпоративния банков, инвестиционен и консултантски бизнес, производство и търговия. Понастоящем е изпълнителен директор на Съюз "Произведено в България". Женен, с двама сина.


"Не трябва да се допуска големият да диктува условията на по-малкия"


- Г-н Грозданов, обявихте на пресконференция, че може да се повтори сценарият с КТБ в търговските вериги. Какво ще се случи, ако "Карфур" обяви фалит?
- Да уточним, че става дума не за магазините, а за компанията у нас - "Карфур Маринопулис България" (КМБ), която фактически се явява длъжник на доставчиците и на производителите. Фалитът е възможен сценарий, а дали ще се случи - не мога да кажа. Българските доставчици са много притеснени, защото се бавят плащания по фактури с по няколко месеца до половин година и задълженията на все повече компании нарастват. Заведени са десетки дела срещу КМБ. Някои вече престанаха да доставят на "Карфур" и нещата не изглеждат добре. Под натиск на нашите членове бе направена пресконференция, за да бъде запознато обществото с този проблем и за да принудим акционерите да направят нещо. Проведени са и срещи с представители на правителството.
- Настоящата законова рамка не позволява ли да им се потърси отговорност?
- Отговорност може да се търси само по линия на съдебното производство. Друг е въпросът дали може да се търси отговорност по линия на защита на конкуренцията, защото неплащането е нелоялна търговска практика. Поведението, което сега следва тази верига, не е характерно за нормалните европейски държави и за големите компании. Информирахме френския посланик и той ни каза, че е предупредил централата в Париж. Това е мощна мултинационална компания, една от най-големите търговски вериги в света, и тя трябва да внимава на кого дава франчайза си. У нас франчайзът на "Карфур" е даден на гръцката търговска верига "Маринополус", а той изтича следващия месец и ни притеснява какво ще стане след това.
- Има ли политически чадър над тези вериги или действията им са възможни поради пропуски в законодателната рамка?
- Не бих говорил за политически чадър, но има политици, които се поддават на лобистки натиск, затова толкова трудно вървят промените в законодателството. Законът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията се гледа вече от трети парламент и не може да мине заради мощен лобистки натиск - както външен, така и вътрешен, най-вече в 42-то НС, където бе спрян с президентско вето, след като мина на второ четене. Имаме индикации и надежда, че 43-то НС ще успее да направи промени в този закон. Между първо и второ четене вървят интензивни преговори и вече от две парламентарни групи са внесени предложения за изменение на приетия на първо четене закон. Надявам се, че ще се стигне до някакви консенсусни текстове.
- Кои са промените, които трябва да се направят, за да се пресекат нелоялните търговски практики? 
- Едната е в никакъв случай да не се допуска големият да диктува условията на по-малкия, което означава нелоялност. А когато има такива случаи, да може да се сезира или самосезира КЗК и да се предприемат съответни мерки. Трябва да има и санкции срещу подобни практики от по-силните на пазара. И сега има възможност за санкции, но само ако се установи господстващо положение, картел или монопол, и те са до 10% от оборота. Това е много тежка мярка. Един от проектите, внесен сега в НС, предлага по-разумно решение на въпроса, което и ние като съюз подкрепяме. Не трябва да се допускат нелоялни практики, седем на брой, описани в Зелената книга (б.а. - документ на ЕК за публично-частните партньорства). Те са много повече, но да се спрем на седемте, които са получили европейско признание. Не бива да се допуска прилагането им в европейска държава.
- Кои са най-честите нелоялни търговски практики на веригите, от какво се оплакват родните производители?
- "Карфур" събра огромни входни такси, когато влезе на нашия пазар. Повечето производители и дистрибутори платиха тези такси, за да могат да влязат в тази верига магазини, тъй като тя беше на най-атрактивните места. Много от тях обаче се оплакват, че от печалбата, която реализират в КМБ, не могат да си върнат дори входните такси, т.е. са на загуба от всичките години, в които работят с "Карфур".  (б.а. - входната такса е 2000 лв. на продукт, не на производител, а за да тръгне един супермаркет, са нужни минимум 1000 продуктови групи)
Друга често срещана нелоялна търговска практика е, ако на даден производител бъде увеличена цената на неговата суровина, т.е. себестойността на продукта, и той поиска увеличение на цената към търговската верига, това може да стане най-малко един месец след заявката. В същото време намаляването на цената става още на следващия ден. Ограничава се и правото на производител и на доставчик да продава на трето лице на по-ниска цена, отколкото продава на търговската верига. Прехвърля се търговски риск, утежняват се условията по логистиката. Много от  производителите изградиха свои логистични центрове, веригите - също, но веригите заставиха всички производители да работят през техните логистични центрове, по цени, по които те решиха. Има сериозна разлика в цените между отделните вериги - на какво се дължи това, каква е логиката? Трябва ли производителите да се откажат от всички тези инвестиции, които са направили за своите логистични центрове? Трябва да има повече свобода в договарянето.
- Много икономисти твърдят, че с промените ще се ограничи правото на договаряне, ще се вдигнат и цените. Имат ли основание?
- Правото на договаряне никой не го ограничава, защото то се изразява в конкретните търговски договори, които се сключват всяка година на базата на общите условия, въз основа на преговорите между доставчик и купувач, съвместно с веригата. Никой не ограничава правото на договаряне, но какво пречи да е открито, ясно, прозрачно? И да се знае какви са общите условия. Банките, мобилните оператори, енергото публикуват общите си условия, само за търговските вериги не може.
Обвиненията, че цените ще се вдигнат, също са манипулативни. Ако вземем млечните и месните продукти, има свръхпредлагане в Европа. Паднаха квотите на млечните продукти и цените рязко паднаха. Откъде ще се вдигнат? Това е пиар акция, насочена срещу закона.
- По информация на съюза, 90 на сто от търговските вериги не публикуват отчетите си и се оправдават, че това е търговска тайна. Някои не плащат и данъци. Допустими ли са такива практики?
- По закон, ако не си публикуваш отчетите, плащаш някаква глоба. Но тя е символична на фона на 10 млрд. лв. годишен оборот. Едни мултинационални компании би трябвало да са по-отговорни в чужда държава. Дали те не си публикуват отчетите в Германия и Австрия например? Едва ли, но тук си го позволяват. Вярно, от м.г. някои вериги започнаха да ги публикуват, но след силен обществен натиск. Що се отнася до данък печалба, не можем да кажем кой плаща и кой - не, но повечето декларираха загуби. Не мога да си обясня, няма логика, многонационална верига, която взима отстъпки за реализация, стигащи до 58%, и с рентабилност до 50%, да е на загуба. Трябва да се има предвид, че всички вериги са клас А инвеститори - на тях им се дадоха изключително добри места, на изключително добри цени, с огромна помощ от държавата да се направят тези инвестиции. А и те до голяма степен ги направиха благодарение на входните такси и други тежки такси, които години наред налагаха на българските доставчици. И продължават да твърдят, че работят на загуба. Коя е тази бизнес структура, която ще работи десетки години на загуба в България?
- Има ли държави, в които такива вериги да си позволяват подобна безотчетност и нелоялни практики?
- Имам значителен опит в работа с търговски вериги зад граница. Работил съм и много години зад граница, наблюдавал съм как действат такива вериги. Подобно нещо няма! Ние сме си виновни - не е луд, който яде баницата, а който му я дава. Те са дошли тук да печелят. Държавата трябва да създаде ред и условия, които да ги принуждават да работят като в европейска страна. Затова искаме промени в законодателството.