Логичен резултат

Евгени ГАВРИЛОВ

Както е тръгнало, драстичното поскъпване на енергоносителите ще се окаже удобно оправдание за скока на цените на много стоки и услуги, доставяни от нереформираните сектори у нас. Такъв е и ВиК секторът, където цените също хвръкнаха  нагоре от началото на август. 

Проблемът с водата у нас не е от вчера. Наближава четвърт век, откакто Световната банка, при отпускането на първия милионен заем за реформа в тази област, отчете, че над 60% от питейната вода се губи. Десетилетията се изнизаха и според един от сравнителните анализи на КЕВР при инвестиции общо от държавата и оперативните програми за близо 300 млн. лв., течовете от водопреносната система отново са в рамките на 64 на сто. А иначе четири министерства и всички 262 общини споделят отговорността за водните ресурси у нас. То не бяха стратегии, то не бяха реформи и накрая - ефективност нулева. Защото и в момента над 300 000 българи в 17 области имат проблеми с водоснабдяването и са на воден режим. 

След като страната ни стана член на ЕС, за подобряване на водоснабдяването разчитаме вече и на пари от Брюксел. Ако България подобрява водоснабдяването и канализацията си с досегашните темпове, ще са необходими 40 години, за да имат българите качествена услуга.

До този извод стигна Световната банка при писането на поредната водна стратегия на страната.

През последните години във ВиК сектора у нас са наливани по близо 200 млн. лв. годишно. За да се справим с пречистването на отпадните води, за да се намалят загубите и да се повиши качеството, през следващите 10 години там трябва да се вложат близо 12 млрд. евро. Само 40% от тези пари могат да дойдат като безвъзмездна помощ от ЕС, другата част България сама трябва да ги осигури. 

И тук се върви по линията на най-малкото съпротивление - вдигане на тарифите. И въпреки че те всяка година вървят нагоре, състоянието на  водопроводната мрежа остава лошо, даже трагично. При отчетени близо 200 млн. лв. инвестиции годишно - повече от половината предоставени от еврофондовете, от регионалното и екоминистерството - реално се ремонтирани едва 0,5 на сто от водоснабдителната мрежа в страната. Така парите от вдигнатите цени на водата всъщност са отивали по-скоро за увеличение на заплатите на работещите в държавните и общинските дружества и назначаване на свои хора. Именно ВиК дружествата доскоро бяха най-големите хранилки на ГЕРБ на местно равнище.

И още малко статистика. На всеки 100 километра от водоснабдителната мрежа у нас се случват по 85 аварии годишно, а при канализацията авариите са 200 на сто километра. Близо половината водомери са извън техническа годност и вероятно неизправни, което също е проблем за отчитането и фактурирането на консумираната вода. 

Това е досегашната "полза" от реформата във ВиК сектора. Затова назряващите водни бунтове в страната заради поредното драстично поскъпване на тарифите е логичен резултат от нея.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.