Ловът при инките

Правилата за ловуване в древната империя на инките, простирала се по западните брегове на Южна Америка, са документирани от Инка Гарсилало де ла Вега, потомък на старите владетели на тази страна.
При инките ловът бил строго забранен. Специално разрешение се давало само за лов на някои дребни птици за угощение на местните губернатори.
Всяка провинция в империята на инките била разделяна на четири ловни полета. В тях се ловувало последователно през три години. Ловът бил ръководен от управителя на провинцията или от самия инка. Организирали се огромни хайки. Определени пространства били заграждани от десетки хиляди ловци. Обръчът постепенно се стеснявал и дивечът се насочвал към предварително избрано място. След това през плътния кордон ловците пропускали всички женски лами, кошути и най-добрите на външен вид мъжкари, които трябвало през следващите три години да възстановят дивечовите стада. Избивали се само пумите, вълците, дивите котки, ягуарите и всички хищници, нанасящи вреда на полезния дивеч.
През периода от лов до лов селяните нямали право да убиват дивеч под какъвто и да е предлог. Когато дивите животни навлизали в посевите, селяните можели само да ги прогонят, без да ги наранят.
Няма съмнение, че прословутото търпение на индианците понякога се е изчерпвало. Наказанието на прегрешилия стигало до крайност. Според Инка Гарсилало де ла Вега виновникът бивал убиван, тъй като: "... инките не провъзгласявали своите закони, за да им се подсмиват поданиците".