Лозинка* "Азман" за тайната манастирска организация

Кирил Андровски

След Общото събрание на Българския революционен централен комитет в Букурещ през пролетта на 1872 г. на Васил Левски отново се отрежда първостепенна роля - главен организатор в ръководството, укрепването и разширяването на дейността на революционните организации в поробените български земи.
Тази задача се узаконява и със специално пълномощно, съгласно чл.2, глава II на Устава на комитета. Правата са неограничени, включително да направлява и дейността на така наречената тайна полиция. В клетвата, която полага, Васил Левски се зарича не само да спазва разпоредбите на устава, но и да съгласува действията си с други членове на Централния комитет. А документацията следва да се заверява със специален печат - кръгъл, в средата с изправено на задните си крака лъвче, около него - изписан текст "Български революционен централен комитет".
На 1 юли преди обяд Апостолът преминава река Дунав при Оряхово и се отправя към своята "столица" Ловеч. Една от първите му грижи е да изпрати устава до революционните комитети в страната, за да се запознаят членовете им с разпоредбите в него, да изпрати също и информацията за проведеното в Букурещ Общо събрание. И напомняне да се ускори дейността за събиране на пари, необходими за купуване на оръжие и за провеждане на организационни мероприятия.
Друго, което му предстои - да продължи изграждането на нови революционни организации и приемането на нови членове. А поради опасността от провали трябва да се повиши бдителността и секретността.

Ханът на Стоян Огойски (макет), в който е отсядал Апостола

През този период от време вече и във Враца е създаден революционен комитет. Кръстю Бързаков и Мито Анков, които месец по-рано били посветени в съзаклятническото революционно дело в Етрополе и в Черепишкия манастир, се снабдили с необходимите документи от регионалния център в с. Голям Извор и на 10 юли събират група младежи в дома на Мито Цветков. За председател е избран Кръстю Новкиришки, за негов заместник - Мито Анков, за касиер - Мито Цветков и за секретар - Стефанаки Савов.
За учредяването на комитета с писмо е известен Васил Левски. Към него се отправя и молба "по-скоро да дойдете, защото ви пречакваме с голямо нетърпение". И посещението му става факт - на 28 август той, заедно с Гроздю от Голям извор, пристигат във Враца и отсядат в Огойския хан край града да пренощуват.
На другия ден сутринта Васил Левски присъства на празнична литургия във Възнесенската черква и се среща с Мито Анков. Той го информира как вървят революционните дела в града и се решава след обяд да се проведе събрание на комитета. Сбирката става на малка поляна край турските гробища, недалеч от водопада Скакля.
На нея, както отбелязва Мито Анков, в своите "Спомени на Мито Анков за размирните 1872-1878 години", издание на БАН (1936), Апостолът разяснява на врачани решенията на Общото събрание в Букурещ и подчертава необходимостта от свикване на Общо събрание на революционните комитети в страната.
На събранието на врачани било възложено през октомври да посетят храмовия празник в Рилския манастир и да посветят монасите в народното дело. Била приета и оставката на Кръстю Новкиришки и за председател бил избран Мито Анков. Били приети и нови членове на комитета, като техният брой достигнал петдесет.
Врачани започнали подготовка за организиране на посещение в Рилския манастир. Бил уточнен и броят на съзаклятниците - двадесет и двама: Мито Анков, Мито Цветков, Стефанаки Савов, Коста Боюклийски, свещенник, Салчо Цветков, Мито Х. Мицов, Тодор Балабанов, Иванчо Будикин, Николчо Печеняков, Иванчо Йордакиев, Коста Йончев, Кръстю Бързаков и др. Към тях впоследствие се присъединили още двама - йеромонах Епифамий от Черепишкия манастир, и монах Синесий, таксидиот (пътуващ православен монах, който събира помощи за манастир - б.р.) от Рилския манастир във Враца. 
"Ние тръгнахме от Враца", отбелязва в спомените си Мито Анков. "По наша молба врачанският каймакамин ни даде едно заптие (Сали) да ни придружава из пътя - да помислят хората, особено турците, че ние сме честни, мирни и покорни роби на султана".
Първата нощ врачани прекарали в с. Литаково, а на 15 вечерта вече достигнали Дупница. Тук се фотографирали, а на 18 октомври пристигнали в манастира. Като официални гости били настанени в две килии. Имали и две срещи с игумена на Рилския манастир Неофит Рилски. На втората, която се правела след празника, присъствали само някои от членовете на революционния комитет във Враца и някои от монасите.
"Зачоплихме и комитетски въпроси", отбелязва скромно Мито Анков в своите спомени. Така била създадена и съзаклятническа организация в манастира, която получила лозинка "Азман", а за кореспонденция бил уточнен специален шифър.
На път за родния край врачани отново преспали в Дупница (22 октомври). Взели си портретите, направените снимки, и след няколко дни се завърнали във Враца, където край града им било организирано тържествено посрещане от близки и приятели.
Снимката, която е направена в Дупница, за пръв път е публикувана в печата в сп. "Поборник-опълченец", книжка 5,6 и 7 (1898). Филип Симидов отбелязва, че тя му е предоставена от поборника за народна свобода Мито Анков, кмет на Оряхово, който "запазил речената снимка до сега".
Но кой е авторът на тази уникална снимка, чие дело е тя?
Нито Мито Анков, нито историкът на Враца Димитър Йоцов, нито в "История на град Враца" (1976) се дава отговор на този въпрос - няма сведения за автора й. Оказва се, че тя е дело на възрожденския иконописец и фотограф Иван Доспевски (1840-1889), шестото дете на Димитър Зограф и брат на Станислав Доспевски, който по това време е имал фотографско ателие в Дупница. Тази подробност отбелязва и Петър Боев в своята монография "Фотографско изкуство в България - 1856-1944" (1983), с.64. Но той допуска грешка, като пише, че на връщане от празника на манастира на 15 октомври врачани си направили снимки. Това е невъзможно - на 19 октомври е храмовото тържество, а на следващия ден неговите гости от Враца си тръгнали от с. Рила, на 22 пристигнали в Дупница и си взели фотографиите.
Когато на 1 юли Васил Левски посещава Оряхово, той оценява положително неговото географско положение - близостта до Балкана, 60-80 километра, много удобно място за изграждане на таен революционен канал. И на 17 септември Апостолът дава на своето доверено лице във Враца Мито Цветков специално упълномощие, с което да изгради нелегален канал в Оряхово или Лом "със согласието на речените места".
Мито Цветков приема заръката присърце. Особено благоприятно било, че той в с. Букьовци (Мизия) имал собствен хан, а и добре познавал хората от този край. И такъв канал бил изграден: Враца-Букьовци-Галиче-Бяла Слатина-Борован-Враца. Неслучайно през есента в Оряхово за учители идват Сребро Стойновски от Пловдивския край, участник в легията на Раковски, Янко Тодоров от Сопот и Васил Пупешков от Тетевен.
В Галиче доверено лице по канала става Лукан Галишки, в Бяла Слатина - Иванчо Съйнов, а през 1874 г. тук се установява и Филип Симидов, в Борован - Христо Белича, във Враца - Христо Бошняка.
По революционния канал пътуват специални куриери, които освен вестници, писма и документи, често пренасят и оръжие. Особено добре каналът функционира през бунтовната 1876 г. - всички апостоли на свободата по него преминават от Румънско към своите революционни окръзи и ползват услугите на доверените хора по трасето - включително и материални. По него от Оряхово във Враца идва и вестта за преминаването на Ботевата чета през река Дунав. Нейният боен път, от Козлодуй до Балкана, следва очертанията на тайния революционен канал Оряхово-Враца.

---------
*лозинка (от нем.-рум.) - тайна условна дума или съчетание от букви; парола - "Речник на остарелите думи", 1974 г.